Article_top

Девет риска за енергийната сигурност на България, сред които зависимостта от един доставчик на ресурси (Русия), възможностите за реализация на АЕЦ "Белене" и недостатъчната междусистемна свързаност на газопреносната мрежа със съседните страни, са отбелязани в Доклада за състоянието на Националната сигурност през 2018 г. Документът бе приет от правителството и предстои да бъде разгледан от Народното събрание. 

Енергетиката е една от най-сериозно рисковите сфери на националната сигурност, става ясно от документа. На първо място е посочен рискът заради зависимостта на страната от един доставчик на ресурси - в случая Русия. Местният добив на природен газ за 2018 година осигурява под 1% от общото потребление на природен газ в страната, а при пълно прекъсване на доставките отвън хранилището в Чирен може да осигури нужните количества газ за 45-60 дни - при това при ограничителен режим за потребителите с 30-50%.

"Зависимостта от внос на енергоносители има традиционна насоченост към Руската федерация, като рискове пред енергийната сигурност на страната биха могли да се проявят чрез евентуални прекъсвания на доставките, поради наличието само на едно трасе за доставка на природен газ през териториите на Украйна, Молдова и Румъния. Влиянието от проявлението на подобен риск би било значително и би се отразило на снабдяването с природен газ за страната, подобно на кризата, случила се през 2009 год., когато Република България беше сред най-засегнатите държави", пише в доклада.

Набляга се на строителството на "Турски поток" - но в случая като заплаха (въпреки че България иска да се присъедини чрез трасе от турската до сръбската граница на България, а източникът на газ е все същият, от който има почти пълна зависимост - б.р. ). Оказва се обаче, че за националната сигурност има рискове от строежа на този газопровод: 

"С реализацията на този подводен газопровод на практика ще отпадне необходимостта от транзит на руски природен газ през Република България за Турция, който представлява близо 80% от дългосрочно резервирания капацитет за транзитен пренос през Република България. 

Реализирането на тази хипотеза ще лиши "Булгартрансгаз" от приходи и ще постави пред невъзможност функционирането на българската газопреносна система, в която са инвестирани значителни финансови ресурси.

От друга страна проявлението на този риск ще създаде реални заплахи пред реализирането на концепцията за изграждане на газоразпределителен център на територията на страната, както и пред реализирането на останалите мащабни проекти за изграждане на интерконектори със съседните страни. Оценката на риска от спирането на транзита на природен газ за Турция през Република България има икономически, финансови и стратегически измерения. От финансова гледна точка конкретните заплахи са свързани със значително намаляване на приходите от  транзит за дружеството, които приблизително са около 200 млн. лв. годишно.

От икономическа гледна точка този риск практически е свързан с преустановяване на значителна част от дейността пренос на природен газ от страна на българския преносен оператор, при наличие на изградена и поддържана мрежа от газопроводи и компресорни станции на стойност над 2 млрд.лв.

От стратегическа гледна точка е налице риск от заличаване на Република България от газовата карта на Югоизточна Европа". 

Според правителството е "необходимо предприемането на спешни мерки за осигуряване функционирането на българската газопреносна система, запазване на регулярните парични постъпления на "Булгартрансгаз" от осъществяване на услугата пренос, както и запазване на ключовата ролята на България за пренос на основните обеми природен в региона на Югоизточна Европа". Не се казва обаче какво се прави по този въпрос и какви са опциите. 

Газовите връзки - многократно отлагани  

"Концепцията за нови газови интерконектори с Турция, Гърция, Сърбия и Румъния е разработена в периода 2005-2006 г. Конкретни стъпки за тяхната реализация започват едва след газовата криза през януари 2009 г., като планираните срокове за тяхното въвеждане в експлоатация са отлагани многократно през годините", констатира правителственият доклад.

Отбелязва се все пак, че в последните 4 години има напредък - завършване на интерконектора с Румъния и бъдещо пускане на компресорна станция, както и завършените процедури за старт на строежа на връзката с Гърция (закъснял с няколко години - предишният срок връзката да е готова бе през 2018 г. - б.р.) 

Споменати са и интерконектори със Сърбия и с Турция, които са на различни етапи на проектиране и изграждане, но не са готови. 

"Гарантирането на сигурността на газовите доставки чрез диверсификация на източниците и на маршрутите е ключов приоритет за Република България и ЕС. Република България  е неразделна част от развитието на Южния газов коридор чрез проектите си за интерконектори Гърция – България (IGB) и Турция – България (ITB). Двата интерконектора чрез българската национална газопреносна система и интерконекторите с Румъния и Сърбия ще осигурят достъпа до Южния газов коридор и на други страни от региона на Югоизточна и Централна Европа, като Република Северна Македония, Румъния, Сърбия, Босна и Херцеговина, Унгария и др.", пише в доклада.

Разбира се, не е пропуснат т.нар. газов хъб "Балкан" като приоритет. Но е само споменат - без подробности. 

Риск заради АЕЦ "Белене" - може ли да фалира НЕК?

Описани са потенциални рискове за ядрената енергетика, като се казва, че 34% от електроенергията се произвежда в АЕЦ "Козлодуй". С удължаване срока на експлоатация на действащите блокове 5 и 6, респективно до 2047 г. и до 2049 г. и работата им на повишена мощност, ще се увеличи приносът на ядреното електропроизводство за нисковъглеродната енергетика. Проблем обаче има покрай АЕЦ "Белене" - рестартираният от кабинета "Борисов 3" спорен проект, за който държавата в момента търси инвеститор.
 
Въпросният проект крие рискове за финансовата стабилност на Националната електрическа компания (НЕК):

Потенциален риск за националната сигурност и в частност на енергийната сигурност на страната е налице по отношение на възможностите за реализация на проект АЕЦ „Белене“. Вложените до момента средства за изграждане на атомната централа са приблизително 3 млрд. лв. и включват активи и съоръжения на площадка „Белене“, както и придобитото оборудване с дълъг цикъл на производство.

Във връзка с проекта АЕЦ „Белене“ Националната електрическа компания е вложила средства и е придобила активи, но също така дружеството има задължения към бюджета в  размер на 1, 177 млрд.лв.(отпуснат през 2016 г. безлихвен заем за изплащане на присъдените суми по арбитражното дело с" Атомстройекспорт"), които следва да бъдат погасени от НЕК, чрез бюджета на Министерство на енергетиката до 2023 г.

Следва да се отбележи, че ако не бъде намерено решение за рационално използване на наличните активи по проекта „АЕЦ Белене“ (площадка, оборудване, инфраструктура), това означава, че същите следва да бъдат отписани от баланса на Националната електрическа компания.  Имайки предвид значителния размер на вложените средства – приблизително 3 млрд.лв., отписването на активите ще доведе до декапитализиране на НЕК. Тези негативни последици ще имат пряко отражение и върху Българския енергиен холдинг на консолидирана база.

Проявлението на подобен риск ще се характеризира с висока степен на въздействие и би могло да доведе до дестабилизиране на електроенергийния сектор, отчитайки специфичната функция, която изпълнява НЕК, съгласно Закона за енергетиката, а именно обществен доставчик на електрическа енергия за регулирания пазар (битовите потребители и стопанските субекти присъединени към мрежи ниско напрежение).

Нови еконорми, скъпи емисии за парникови газове

Новите еконорми, въведени с различни законодателни актове, които важат за целия ЕС, създават риск за производството на въглища на територията на България. Възможно е част от централите, които могат да ползват само местни въглища, да преустановят работа. Енергийният сектор обаче разчита на този вид производство на електроенергия на 41%, става ясно от документа. 

Лишаването на електроенергийната система от основни електрогенериращи мощности ще постави под въпрос безопасното ѝ функциониране и диспечиране, както и възможността да бъде покрит електрическият товар на присъединените консуматори. Това представлява сериозен риск за електроенергийната система на страната и на практика би могло да намали използването на значителен енергиен ресурс, каквито са местните въглища и съответно да увеличили енергийната зависимост на страната от други вносни енергийни ресурси, пише в доклада.

Заради близо тройното поскъпване на парниковите емисии през 2018 г.  "ТЕЦ Марица Изток 2 натрупва огромни финансови задължения към БЕХ", става ясно от доклада.

Централата е изключително важна за осигуряване на производството на електроенергия за българските потребители и е една от ключовите електропроизводствени мощности, гарантираща сигурността на българската електроенергийна система. Към момента в Република България и в региона на ЮИЕ няма такива електропроизводствени мощности, които биха могли да заместят производството на ТЕЦ Марица Изток 2, особено през зимния период. В тази връзка е необходимо предприемането на краткосрочни, средносрочни и дългосрочни мерки, за решаването на въпросът свързан с осигуряване функционирането на централата в условията на високи цени на квотите за емисии на парникови газове, с цел гарантиране сигурността на българската електроенергийна система.

Рискове за енергийната сигурност, а оттам и за националната сигурост, са още генерираните досега тарифни дефицити в сектора, заради недостатъчно приходи в системата. "Дефицитът е следствие на това, че крайните цени за електроенергия са били на стойност по-ниска от разходите на енергийните дружества, свързани с производството, преноса и продажбата на електроенергия", пише в анализа, но трупането на нов дефицит бил преодолян.

Високата задлъжнялост на Топлофикационните дружества към "Булгаргаз" и БЕХ ЕАД, както и повишена аварийност в топлопреносните мрежи на топлофикационните дружества вследствие на недостатъчните инвестиции за тяхната рехабилитация и модернизация също създават рискоте за енергийната, а оттам и националната сигурност. 

Риск от продажбата на ЧЕЗ

"Потенциален риск свързан с прехвърляне на активите на ЧЕЗ върху електроразпределителната мрежа в Западна България и осигуряване на електроснабдяването за тази лицензионна територия" също е отбелязан в документа на състоянието на националната сигурност за миналата година. Новината, че "Инерком" отпада от сделката, а на нейно място купувач стана "Еврохолд" обаче дойде през 2019 г. и е логично да не е отразена в доклада. 

 

Девет риска за енергийната сигурност на България, сред които зависимостта от един доставчик на ресурси (Русия), възможностите за реализация на АЕЦ "Белене" и недостатъчната междусистемна свързаност на газопреносната мрежа със съседните страни, са отбелязани в Доклада за състоянието на Националната сигурност през 2018 г. Документът бе приет от правителството и предстои да бъде разгледан от Народното събрание. 

Енергетиката е една от най-сериозно рисковите сфери на националната сигурност, става ясно от документа. На първо място е посочен рискът заради зависимостта на страната от един доставчик на ресурси - в случая Русия. Местният добив на природен газ за 2018 година осигурява под 1% от общото потребление на природен газ в страната, а при пълно прекъсване на доставките отвън хранилището в Чирен може да осигури нужните количества газ за 45-60 дни - при това при ограничителен режим за потребителите с 30-50%.

"Зависимостта от внос на енергоносители има традиционна насоченост към Руската федерация, като рискове пред енергийната сигурност на страната биха могли да се проявят чрез евентуални прекъсвания на доставките, поради наличието само на едно трасе за доставка на природен газ през териториите на Украйна, Молдова и Румъния. Влиянието от проявлението на подобен риск би било значително и би се отразило на снабдяването с природен газ за страната, подобно на кризата, случила се през 2009 год., когато Република България беше сред най-засегнатите държави", пише в доклада.

Набляга се на строителството на "Турски поток" - но в случая като заплаха (въпреки че България иска да се присъедини чрез трасе от турската до сръбската граница на България, а източникът на газ е все същият, от който има почти пълна зависимост - б.р. ). Оказва се обаче, че за националната сигурност има рискове от строежа на този газопровод: 

"С реализацията на този подводен газопровод на практика ще отпадне необходимостта от транзит на руски природен газ през Република България за Турция, който представлява близо 80% от дългосрочно резервирания капацитет за транзитен пренос през Република България. 

Реализирането на тази хипотеза ще лиши "Булгартрансгаз" от приходи и ще постави пред невъзможност функционирането на българската газопреносна система, в която са инвестирани значителни финансови ресурси.

От друга страна проявлението на този риск ще създаде реални заплахи пред реализирането на концепцията за изграждане на газоразпределителен център на територията на страната, както и пред реализирането на останалите мащабни проекти за изграждане на интерконектори със съседните страни. Оценката на риска от спирането на транзита на природен газ за Турция през Република България има икономически, финансови и стратегически измерения. От финансова гледна точка конкретните заплахи са свързани със значително намаляване на приходите от  транзит за дружеството, които приблизително са около 200 млн. лв. годишно.

От икономическа гледна точка този риск практически е свързан с преустановяване на значителна част от дейността пренос на природен газ от страна на българския преносен оператор, при наличие на изградена и поддържана мрежа от газопроводи и компресорни станции на стойност над 2 млрд.лв.

От стратегическа гледна точка е налице риск от заличаване на Република България от газовата карта на Югоизточна Европа". 

Според правителството е "необходимо предприемането на спешни мерки за осигуряване функционирането на българската газопреносна система, запазване на регулярните парични постъпления на "Булгартрансгаз" от осъществяване на услугата пренос, както и запазване на ключовата ролята на България за пренос на основните обеми природен в региона на Югоизточна Европа". Не се казва обаче какво се прави по този въпрос и какви са опциите. 

Газовите връзки - многократно отлагани  

"Концепцията за нови газови интерконектори с Турция, Гърция, Сърбия и Румъния е разработена в периода 2005-2006 г. Конкретни стъпки за тяхната реализация започват едва след газовата криза през януари 2009 г., като планираните срокове за тяхното въвеждане в експлоатация са отлагани многократно през годините", констатира правителственият доклад.

Отбелязва се все пак, че в последните 4 години има напредък - завършване на интерконектора с Румъния и бъдещо пускане на компресорна станция, както и завършените процедури за старт на строежа на връзката с Гърция (закъснял с няколко години - предишният срок връзката да е готова бе през 2018 г. - б.р.) 

Споменати са и интерконектори със Сърбия и с Турция, които са на различни етапи на проектиране и изграждане, но не са готови. 

"Гарантирането на сигурността на газовите доставки чрез диверсификация на източниците и на маршрутите е ключов приоритет за Република България и ЕС. Република България  е неразделна част от развитието на Южния газов коридор чрез проектите си за интерконектори Гърция – България (IGB) и Турция – България (ITB). Двата интерконектора чрез българската национална газопреносна система и интерконекторите с Румъния и Сърбия ще осигурят достъпа до Южния газов коридор и на други страни от региона на Югоизточна и Централна Европа, като Република Северна Македония, Румъния, Сърбия, Босна и Херцеговина, Унгария и др.", пише в доклада.

Разбира се, не е пропуснат т.нар. газов хъб "Балкан" като приоритет. Но е само споменат - без подробности. 

Риск заради АЕЦ "Белене" - може ли да фалира НЕК?

Описани са потенциални рискове за ядрената енергетика, като се казва, че 34% от електроенергията се произвежда в АЕЦ "Козлодуй". С удължаване срока на експлоатация на действащите блокове 5 и 6, респективно до 2047 г. и до 2049 г. и работата им на повишена мощност, ще се увеличи приносът на ядреното електропроизводство за нисковъглеродната енергетика. Проблем обаче има покрай АЕЦ "Белене" - рестартираният от кабинета "Борисов 3" спорен проект, за който държавата в момента търси инвеститор.
 
Въпросният проект крие рискове за финансовата стабилност на Националната електрическа компания (НЕК):

Потенциален риск за националната сигурност и в частност на енергийната сигурност на страната е налице по отношение на възможностите за реализация на проект АЕЦ „Белене“. Вложените до момента средства за изграждане на атомната централа са приблизително 3 млрд. лв. и включват активи и съоръжения на площадка „Белене“, както и придобитото оборудване с дълъг цикъл на производство.

Във връзка с проекта АЕЦ „Белене“ Националната електрическа компания е вложила средства и е придобила активи, но също така дружеството има задължения към бюджета в  размер на 1, 177 млрд.лв.(отпуснат през 2016 г. безлихвен заем за изплащане на присъдените суми по арбитражното дело с" Атомстройекспорт"), които следва да бъдат погасени от НЕК, чрез бюджета на Министерство на енергетиката до 2023 г.

Следва да се отбележи, че ако не бъде намерено решение за рационално използване на наличните активи по проекта „АЕЦ Белене“ (площадка, оборудване, инфраструктура), това означава, че същите следва да бъдат отписани от баланса на Националната електрическа компания.  Имайки предвид значителния размер на вложените средства – приблизително 3 млрд.лв., отписването на активите ще доведе до декапитализиране на НЕК. Тези негативни последици ще имат пряко отражение и върху Българския енергиен холдинг на консолидирана база.

Проявлението на подобен риск ще се характеризира с висока степен на въздействие и би могло да доведе до дестабилизиране на електроенергийния сектор, отчитайки специфичната функция, която изпълнява НЕК, съгласно Закона за енергетиката, а именно обществен доставчик на електрическа енергия за регулирания пазар (битовите потребители и стопанските субекти присъединени към мрежи ниско напрежение).

Нови еконорми, скъпи емисии за парникови газове

Новите еконорми, въведени с различни законодателни актове, които важат за целия ЕС, създават риск за производството на въглища на територията на България. Възможно е част от централите, които могат да ползват само местни въглища, да преустановят работа. Енергийният сектор обаче разчита на този вид производство на електроенергия на 41%, става ясно от документа. 

Лишаването на електроенергийната система от основни електрогенериращи мощности ще постави под въпрос безопасното ѝ функциониране и диспечиране, както и възможността да бъде покрит електрическият товар на присъединените консуматори. Това представлява сериозен риск за електроенергийната система на страната и на практика би могло да намали използването на значителен енергиен ресурс, каквито са местните въглища и съответно да увеличили енергийната зависимост на страната от други вносни енергийни ресурси, пише в доклада.

Заради близо тройното поскъпване на парниковите емисии през 2018 г.  "ТЕЦ Марица Изток 2 натрупва огромни финансови задължения към БЕХ", става ясно от доклада.

Централата е изключително важна за осигуряване на производството на електроенергия за българските потребители и е една от ключовите електропроизводствени мощности, гарантираща сигурността на българската електроенергийна система. Към момента в Република България и в региона на ЮИЕ няма такива електропроизводствени мощности, които биха могли да заместят производството на ТЕЦ Марица Изток 2, особено през зимния период. В тази връзка е необходимо предприемането на краткосрочни, средносрочни и дългосрочни мерки, за решаването на въпросът свързан с осигуряване функционирането на централата в условията на високи цени на квотите за емисии на парникови газове, с цел гарантиране сигурността на българската електроенергийна система.

Рискове за енергийната сигурност, а оттам и за националната сигурост, са още генерираните досега тарифни дефицити в сектора, заради недостатъчно приходи в системата. "Дефицитът е следствие на това, че крайните цени за електроенергия са били на стойност по-ниска от разходите на енергийните дружества, свързани с производството, преноса и продажбата на електроенергия", пише в анализа, но трупането на нов дефицит бил преодолян.

Високата задлъжнялост на Топлофикационните дружества към "Булгаргаз" и БЕХ ЕАД, както и повишена аварийност в топлопреносните мрежи на топлофикационните дружества вследствие на недостатъчните инвестиции за тяхната рехабилитация и модернизация също създават рискоте за енергийната, а оттам и националната сигурност. 

Риск от продажбата на ЧЕЗ

"Потенциален риск свързан с прехвърляне на активите на ЧЕЗ върху електроразпределителната мрежа в Западна България и осигуряване на електроснабдяването за тази лицензионна територия" също е отбелязан в документа на състоянието на националната сигурност за миналата година. Новината, че "Инерком" отпада от сделката, а на нейно място купувач стана "Еврохолд" обаче дойде през 2019 г. и е логично да не е отразена в доклада. 

Коментари

Най-големия риск!

Са руснаците с българско гражданство по Черноморието... и кремълските слуги във власта

Отново глупости,

преписани мотамо от некоя ЦРУ-шка "бела хартия" за местната мутроагентура.
Kovatz's picture
Kovatz
Kovatz

курбат

Кое е глупости бе, русофилски цървул? Теб интересува ли те изобщо съдбата на България? Тъп нещастник!!!

Всичко от до са глупости, гащник.

А "съдбата на България" ме интересува доколкото ми е кеф да гледам как управниците, които си избирате ви онождат както си щат, докато вие им ръкоплещите.

Заслужавате си и корупцията и калната безизходица и астмата, рака и цирозата на белитео дробове на стари години.

И "медицинското обслужване", което ще ви доубие ;)
Калина Христова's picture
Калина Христова
Трайчо Костов

Сенатор Маккейн

Най-големият риск са русофилските цървули, герберушки и калинки, които са несменяеми в управлението на България, с малките изключения в периодите на прекъсване на руско-българските дипломатически отношения по времето на 3-то българско царство и управлението на най-големия бг държавник Ст.Стамболов

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията

Анкета

Адекватни ли са мерките срещу COVID-19 в контекста на увеличения брой случаи и началото на новата учебна година у нас и в световен мащаб?