Article_top

Тениски, тениски, тениски - на рок и блус банди, на български и чужди групи, на апаратури Marshall, на китари, на мотористки братства...

И кичари, кичари, кичари - от побелели и тук-там оредели, понякога уморени и сплъстени от каските и пиячката през средни и подстригани до буйни - на най-младите на БГ сцената.

И още: мотори, мотори, мотори - ръмжащи "чопъри", туръри, всякакви.

Голямото сърце на Буги Барабата за последен път успя да обедини българските музиканти, българските композитори и текстописци, българските саунд инженери, които иначе все делят нещо - незнайно какво. Това, за съжаление, стана на гробищата на Бакърена фабрика пред храма "Възкресение Лазарово".

Кой дойде да го уважи ли?

Сред неколкостотин души по-лесно е да се каже кой го нямаше... 

От най-дългогодишните звезди - Васко Кръпката, Косьо Марков от "Тангра", Оги от "Контрол", поета Сашо Петров, Ричи Антов, Емо от Конкурент", Николо Коцев.

През деветдесетарското поколение на Ники от "Обратен ефект", Емо Чендов от "Епизод", та чак до политолога и китарист Евгений Дайнов, приятели с бири в ръка и носещи китари.

С насълзени очи бяха колегите на Буги Елена Розберг и Краси Москов от Z Rock, знайни и незнайни от нас - пишещите и снимащите, които сме се забавлявали от сърце, цитирайки него.

И Васко Кръпката просто запя, макар и с изключен "Телекастер" - само по глас и по хармоника. Що за "мост" между разни поколения и що за пич беше Буги личи по това, че му приглася Васко Първановски - китаристът на единствения ни (според мнозина) младия и читав рок продукт Odd Crew.

Аплодисментите просто не стихнаха, докато катафалката не отлепи.

Остана само ревът на моторите, които собствениците им безутешно "сръчкаха".

 

 

Тениски, тениски, тениски - на рок и блус банди, на български и чужди групи, на апаратури Marshall, на китари, на мотористки братства...

И кичари, кичари, кичари - от побелели и тук-там оредели, понякога уморени и сплъстени от каските и пиячката през средни и подстригани до буйни - на най-младите на БГ сцената.

И още: мотори, мотори, мотори - ръмжащи "чопъри", туръри, всякакви.

Голямото сърце на Буги Барабата за последен път успя да обедини българските музиканти, българските композитори и текстописци, българските саунд инженери, които иначе все делят нещо - незнайно какво. Това, за съжаление, стана на гробищата на Бакърена фабрика пред храма "Възкресение Лазарово".

Кой дойде да го уважи ли?

Сред неколкостотин души по-лесно е да се каже кой го нямаше... 

От най-дългогодишните звезди - Васко Кръпката, Косьо Марков от "Тангра", Оги от "Контрол", поета Сашо Петров, Ричи Антов, Емо от Конкурент", Николо Коцев.

През деветдесетарското поколение на Ники от "Обратен ефект", Емо Чендов от "Епизод", та чак до политолога и китарист Евгений Дайнов, приятели с бири в ръка и носещи китари.

С насълзени очи бяха колегите на Буги Елена Розберг и Краси Москов от Z Rock, знайни и незнайни от нас - пишещите и снимащите, които сме се забавлявали от сърце, цитирайки него.

И Васко Кръпката просто запя, макар и с изключен "Телекастер" - само по глас и по хармоника. Що за "мост" между разни поколения и що за пич беше Буги личи по това, че му приглася Васко Първановски - китаристът на единствения ни (според мнозина) младия и читав рок продукт Odd Crew.

Аплодисментите просто не стихнаха, докато катафалката не отлепи.

Остана само ревът на моторите, които собствениците им безутешно "сръчкаха".

 

Коментари

...

Така е, уви. Всеки по пътя си. След време ще дойде и нашият ред. Мир на душата му.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията