"Черните дупки не съществуват и имам математическо доказателство за това".

Тези смели думи са на професор Лора Мерсини-Хютън. Тя е физик и работи в областта на астрофизиката вече близо 20 години. Според нея разпадането на звездите и предизвикването на сингулярност всъщност не се случва. Гравитационната сингулярност е място, в което се нарушава непрекъснатостта на пространство-времето в теорията на относителността. Там величините, използвани за измерване на гравитационното поле (изкривяване на пространство-времето или плътност на материята), клонят към безкрайност. Според теорията, гравитационни сингулярности се проявяват във вътрешността на черните дупки или в началния момент на Големия взрив.

Досега повечето учени подкрепяха теорията, че огромните звезди (по-големи от Слънцето) се разпадат в даден момент заради твърде голямата си маса, и когато изпаднат в колапс, образуват  черна дупка. По време на този процес се освобождава радиация, наречена "лъчение на Хокинг" (открито е от английския физик проф. Стивън Хокинг). 

Професор Хютън подлага на съмнение не само теорията за Големия взрив, а и няколко други големи астрофизични теории за произхода на вселената. Тя започва изследванията си в Университета на Северна Каролина, САЩ. Според нея при изпадането на звезда в колапс, тя губи толкова много маса и плътност, че е невъзможно да остави черна дупка след себе си. В изследванията си тя посочва, че след такава загуба на маса, звездата просто експлодира и не оставя нищо след себе си. Теорията на професор Хютън засега не се радва на голяма популярност в научните среди, тъй като поставя под съмнение повече от 50 години изследвания в тази област. Изследванията ѝ обаче са продължение на теорията на проф. Стивън Хокинг, който по-рано през тази година публикува научен труд, в който също отрича съществуването на черни дупки.

Според Хокинг, заради предизвикани от квантови ефекти смущения, е невъзможно да се определят точните граници на една черна дупка. В разсъжденията си, великият учен предлага вместо „хоризонт на събитията" да се използва терминът „видим хоризонт на събитията". Той може да задържа материята и енергията само временно, а не завинаги. Според теорията за относителността, ако материята достигне критична плътност, то тя е в състояние на колапс и ще се превърне в черна дупка под въздействието на собствената си гравитация. Това е пространство, в което гравитационните сили са толкова титанични, че дори светлината не може да излезе от него. Дупката е отделена от останалата Вселена с хоризонт на събитията – условна бариера, проницаема само в една посока. 

"Липсата на хоризонт на събитията означава, че не съществуват и черни дупки. Или поне не в участъците от пространството, от които светлината не може да се измъкне", смята Хокинг. 

Гравитационната теория на Айнщан допуска формирането на черни дупки и изчезването на маса и енергия в тях. В основите на квантовата теория обаче лежи твърдението, че никаква информация, енергия или материя от вселената не може да бъде изгубена. Парадоксът, който се получава при тълкуването на двете теории е в основата на съмненията на проф. Хокинг и проф. Хютън.  От десетилетия физиците се опитват да слеят двете теории - гравитационната и квантовата, и да отговорят на всички въпроси за произхода на вселената. 

Според проф. Хютън разделянето на двете теории и отхвърлянето на концепцията за големи взрив ще предизвика много бурни реакции в научните среди. Тя обаче е убедена, че ако се представят пълните математически доказателства за новата теория, ще бъдем изправени пред цял нов свят, за който не сме и подозирали. 

"Физиците искат един оптимистичен сценарий - на хармония между квантовата механика и гравитационната теория. Но тези познати и удобни открития могат да бъдат опровергани. Ще има хора, които няма да са щастливи, че повече от 50 години сме грешали. Но истината е, че ние стоим на прага на една напълно нова и непозната вселена. Представяте ли си какво можем да открием?", ентусиазирано казва проф. Хютън