Слави, зелените гащи и краят на шоуто

Това е финалната фраза в „Кабаре“. С каква реплика Слави Трифонов ще сложи край на 19-годишното си шоу по бТВ - ще видим тази вечер. Както и дали ще излезе извън загадъчността на неконкретното послание, с което на Гергьовден неочаквано обяви края на "Шоуто".

Тогава предпочете говоренето за медийната среда с внушението, че в досегашната си роля не се чувства достатъчно свободен. Той и екипът му.

"Бихме желали медийната среда да е друга. Имаме други разбирания за свобода. И за начините й на отстояване. Защото, уважаеми зрители, в основата на съществуването на нашия екип е усещането за свобода. Безусловното усещане за свободното изразяване на собственото ни мнение. Защото ние винаги сме говорили на вас като свободни хора на свободни хора. От позицията, в която сме сега, ние не можем да направим повече", каза тогава той.

Българският Зеленски?

Трифонов, известен със способността си да улучва момента в начинанията си – бизнес, медийни, творчески, остави усещането у зрителите си, че готви нещо ново и различно. Спекулациите не закъсняха - че ще има ново предаване на друго място и с друг водещ, че ще купува малка, но спретната телевизия (най-актуалният вариант към момента е „Евроком“). От най-дълго време обаче е говоренето как Трифонов (и цялата добре смазана машина, която стои зад него) се впуска в политиката, пак с варианти – като самостоятелен играч, в комбинация и подкрепящ друга популярна фигура (тук най-често лансирана и детайлно обсъждана е формулата Слави – Мая Манолова), като новата любима патерица на ГЕРБ (сред срива на „патриотите“ и затоплянето на отношенията с Бойко Борисов след онова удобно за премиера интервю на диванчето в „Шоуто“).

Успехът на комика, който стана президент на Украйна, дава криле на версиите, в които Трифонов е привидян като българския Зеленски или поне като италианеца Бепе Грило с „5 звезди“. От няколко години социолози периодично мерят процентите, които би получил Нероденият Петко на една партия с лидер Слави Трифонов. Последно кой знае защо за това се присети в изненадващо изследване за местните избори в София от началото на месеца Юлий Павлов.

Трифонов вероятно би могъл да се изкуши от политическа кариера само ако нахлуе като асистемен играч, който разбива статуквото и го пренарежда вихрено по собствените си разбирания за нещата. Ако имаше намерение да прави подобни опити обаче, щеше да е най-просто да яхне вълната около референдума през 2016 г. Но тогава въпреки заканите не последва следващ сериозен ход.

Освен това въпреки голямото си его и убедеността, че той и екипът му могат всичко, шоуменът не губи връзка с реалността и внимателно преценява шансовете си. Така че следващата му стъпка със сигурност няма да е спонтанна и неизчислена спрямо сегашните му възможности. А и харизмата на тв водещия, макар и днес да остава силна, доста е позавехнала спрямо началото и първите десет години на „Шоуто“. Това се случва и със самото тв предаване, което въпреки революционните си послания напоследък губеше непрестанно от някогашния си блясък и зрителски интерес в естествения процес на изхабяването. Може би Слави е решил да изпревари събитията и да се оттегли все още на върха, преди да се стигне до прекратяване на „Шоуто“ заради нисък рейтинг.

Задаваше тенденции. Невинаги положителни

Трифонов, както и неговият качествено произведен продукт, си осигуриха място в учебниците по масови комуникации, а вероятно и по социална антропология и политически науки. Защото той (и екипът му) задаваше тенденции. Невинаги положителни, но важни в развитието на постсоц обществото. Когато се появи, „Шоуто на Слави“, беше нещо невиждано и нечувано дотогава в България.

Придържащо се към формулата на суперпопулярните вечерни шоу програми в САЩ – водещ, интересен гост, малко преглед на сериозни въпроси, повече иху-аху, остроумничене, бенд на живо, песни плюс балет и комици със скечове. Всеки от тези елементи в „Шоуто на Слави“ беше внимателно подбран - добри професионалисти в комбинация с изгряващи звезди, чийто потенциал Трифонов успяваше да оцени и развие, със силна спойка между тях плюс силен екип от сценаристи (които през годините развиха самомнение за последна инстанция и другарски съд).

Самият Слави обаче не беше точно идеалният водещ – слабост към безвкусни шеги, неспособност да изслушва гостите си (а в първите години на „Шоуто на…“ гостуваха световни звезди и политици), ограничена обща култура, която водеше и до неумение да импровизира в разговорите, задълбочаваща се склонност към себеизтъкване – с два мотива, които вероятно са били забавни първите 50 пъти: "Аз съм ерген, айде да се оженим" (при гост привлекателна жена), а при световна знаменитост: "Мога ли и аз да дойда да посвиря/поиграя и т.н. с теб?"

Въпреки това 19 години „Шоуто на Слави“ остана без конкуренция за такъв формат и в този часови пояс. Опитите за подобни предавания оцеляваха за кратко, а днес никой не се спомня дори как са се казвали. За това време процъфтяваше бизнес моделът на Трифонов – големи турнета при пълни зали и стадиони (вкл. в лондонската "Астория" и на Националния стадион "Васил Левски", както и в зала "Арена Армеец"), многохилядни концерти, а когато се зае с политическа кауза, успя без проблем да събере над 500 хил. гласа – нужни за да се свика референдум, нещо, в което партии с традиции са се проваляли.

Да, Слави беше и е много популярен. Да, можеше и може да влияе върху многочислени обществени групи – с комбинация от лична и привнесена от телевизията харизма. Критиците му обаче често отбелязват, че това му влияние е подпомогнало процеса на чалгаризация на нравите в българското общество. И не става въпрос само за стила музика, който той и "Ку-ку бенд" наложиха през годините. А по-скоро за общия модел – скечове на ръба (или преминаващи) на добрия тон, дебелашки вицове, често откровено сексистки или по-загатнато етнически обидни, нетолерантност, намеци за фелдфебелщина и пропагандиране нерядко на евтини патриотарски трикове, както и създаване на настроения на пълно отричане на политическата класа с внушението: Всички са маскари.

На тази добре подготвена от такова говорене почва (всяка делнична нощ,в най-гледаното време на вероятно най-гледаната телевизия) започнаха да се роят различните версии на патриотично-популистки формации.

"Когато някой си го проси, обикновено си го получава"

С нагласата, че политиката има нужда от пълна промяна, от „Шоуто на Слави“ обявиха и война на статуквото с убеждението, че решението е референдум, в който се включиха питания като въвеждането на мажоритарен вот, намаляване на партийната субсидия и т.н. Когато КС отхвърли три от точките, по които трябваше гражданите да отговарят (като допитването беше заедно с гласуването за президент), портретите на съдиите бяха наредени в студиото, а съдът – подложен на тв „тричане“ в духа на революционните трибунали.

„Съдът и други субекти ме тикат към нещо, за което се двоумя. Когато някой си го проси, обикновено си го получава“, разясни философията си Трифонов.

На допитването над 2,5 милиона граждани отговориха с „да“ на трите останали въпроса – за мажоритарния вот, за намаляването на субсидията на партиите, за задължителното гласуване. От ЦИК обаче преброиха, че не стигат под 13 хил. гласували, за да бъдат обявени резултатите за задължителни. 

По време на тази кампания той роди и често цитираната след това фраза за зелените гащи:

"Ако българският народ, който по конституция е суверен, каже, че трябва да ходим всички със зелени гащи, ще ходим всички със зелени гащи", отсече той при гостуване тогава при Цветанка Ризова в „Лице в лице“ по бТВ.

Репликата му отрази силното му  влечение към „народовластие“. По това време се появи и песента "Няма такава държава".

Добър вечер, уважаеми зрители.

Спите ли?

Поздравявам майките на нашите ръководители.

Довчерашни мухльовци, а днеска дупета.

Играят си на страшни, безкомпромисни ченгета.

И правят операции с позорни имена.

Октоподи, скариди и друга морска храна.

А пред кабинетите ги чакат журналистите.

Такива журналистки само да искате.

Още не са я качили в джипа, а тя вече посяга и сваля му ципа.

Такъв е живота.

Поздравлявам всички вестници и главните редактори и техните заместници.

Всеки пише за всичко, а нищо не разбира.

Толкова е гнусно, че не ми се коментира.

Не ми говорете за закон и конституция.

В тая държава всичко е проституция. 

Пак ли ще живееш в лъжа?

Нема такава държава.

Пак ли ще търпиш и докога?

Нема такава държава.

Няма смисъл от това и последната илюзия умря

в тая страна на власт и глупостта.

През 2018 г. Трифонов и "Шоуто" се обърнаха към силна социална кауза - битката на майките на деца с увреждания срещу безразличието на държавата. Като и тук действаха в синхрон с Мая Манолова.

Образът на преследван заради възгледите си

През годините Слави Трифонов винаги е успявал да си създаде образа на свободомислещ, който е подлаган на гонения заради възгледите си. Така през 1996-1997 г. „Каналето“ даде трибуна на противниците на правителството на Жан Виденов и беше в подкрепа на задаващата се нова власт. На 17 ноември 1996 г. беше излъчено шоуто „Пътнико Виден, пътнико-оff“. Целият екип на популярното предаване е на протестите, там звучаха революционни песни от албума „Хъшове“. Година по-късно обаче пилотното предаване на „Хъшове“ в БНТ падна от екран заради сюжети в него, в които бяха намесени и „Мултигруп“, и газовата война, Надежда Михайлова беше представена като танцуваща на кол, а Иван Костов как краде часовник на Хелмут Кол.

В бТВ предавания на „Шоуто на Слави Трифонов“ не бяха излъчвани два пъти. И то все през последните години. На 27 март 2017 г. телевизията не пусна готов епизод – в него водещият четеше писмо, в което настояваше новият парламент да се задвижи по резултатите от референдума. В противен случай, заканваше се Слави, че ще потърси гражданските си права пред Народното събрание. Трифонов даде пресконференция, в която говори за цензура. Вторият път беше на 18 април същата година, когато не беше излъчен разговор с уволнения от Нова тв журналист Васил Иванов.

Наблюдатели откриват паралели между Слави Трифонов и Бойко Борисов – и не става въпрос за мас (на филия по спомените на Бойко Борисов от детството му, в буркан, около който президентската съпруга Десислава Радева се запознала със Слави в Студентския град). А за находчивост, енергията, упоритостта и за нагласата, че правилата трябва да се нагласят според техните собствени разбирания как се случват нещата.

Трифонов дълго време го играеше обиден и нещо като опозиция на властта. В края на 2018 г. обаче покани президент, премиер, председател на НС, главен прокурор и омбудсман (Радев не отиде) на разговори в „Шоуто“, а след това получи много критики за подаването на удобни въпроси, и то най-вече към Борисов. Наскоро от управляващата партия (след скандал с наддадени от държавата за партиите субсидии, разкрит пак от тв предаването) се сетиха внезапно, че трябва да се уважи гласът на милионите, които са поискали намаляване на парите за партиите (преди три години), и бързо ги орязаха до 1 лев, като разрешиха отново финансирането от бизнеса. И това удобно се случи няколко месеца преди местните избори. Има ли нещо повече в това лекичко подаване на топката между тв водещ и премиер е въпрос, който остава засега без отговор.

Слави Трифонов може да избере и по-малко публично и по-малко уморително присъствие, но да остане да дърпа конците на успешния си бизнес. Амбициите му обаче, изглежда, са да влияе по-мащабно на процесите в страната, формата е въпрос на изясняване.

Важното е гащите да са зелени.

*Животът е кабаре, стари приятелю.