„ИZчистване“ – под това име Клуб Z стартира кампанията си за  заличаване на оскърбителните графити по стените и насърчаване на уличното изкуство. И понеже темата повдига много въпроси решихме, че най-добрият начин да разберем един толкова труден процес, какъвто е съвременното „улично“ общуване, е като потърсим отговорите. С инициативата си искаме да привлечем общественото внимание към проблема с грозните, цинични, заплашителни и дори опасни графити, които като някаква зараза са плъзнали в градовете ни. Днес ще ви разкажем кога и как са възникнали първите...

Ради, Павчо и Антов, 2019!

Този първобитен надпис е съвсем съвременен. "Лето 2019-о". Надсраскан е върху автентичните изображения на Магурата. Да се знае!

Уникалните рисунки в пещерата са правени с гуано (тор от прилепи), като са рисувани между 3000 г. и 1200 г. преди новата ера.

Сред красиво изваяните от водата тунели има около 700 рисунки от най-различни периоди: епипалеолит (каменната епоха, няколкото хилядолетия след ледниковия период), неолит (новокаменната епоха), енеолит (каменно-медна епоха), начало на раннобронзовата епоха. Предците са изобразили с прилепно гуано ловни сцени, слънчевия календар и др.

“Геният” на съвременния българин обаче няма спирачки, когато е впрегнат да остави съмнителен отпечатък върху древни паметници.

От една страна е първобитният човек с неговото желание да създаде, да се изяви, да се развива, да твори (макар и в недотам осъзната форма), от друга - нещото "ради, павчо и антов", което не измисля нищо друго освен да се увековечи, да даде на Аз-а си да се развихри (такъв порив на Аз-а доведе един български футболист и за дращене по Колизеума, например), да разруши, унищожи, заличи. 

 
Случаят с Магурата е много символичен и добре илюстрира двойнствената природа на графитите - между творчеството и вандализма и вечният спор какво точно представляват те.

Започва се с образите по стените на пещерите преди хиляди години. По-късно древните римляни и гърци пишат имената си и протестни поеми по сградите в античните градове. Модерната форма се смята, че се появява във Филадерфия в началото на 60-те години, след това явлението се пренася и в Ню Йорк, набира скорост през 70-те години на миналия век, тогава и галериите се усещат и започват да купуват графити творби. А управата на Ню Йорк започва кампания срещу "вандализма на графитите", по това време да се види нещо през прозореца на влакче в метрото е изключение, повечето мотриси са плътно изрисувани и надписани със спрейове.

В началото писачите, те не се наричат артисти или художници, са част от уличните банди, като писането на имената им е начин да си маркират територия. Терминът „графити“ в този му съвременен вариант (а не за археологически открития под формата на надписи и рисунки в древните селища) се употребява за първи  път от писателя Норман Мейлър в статия в „Ню Йорк таймс“. През 80-те става все по-трудно да действаш безпрепятствено и необезпокоявано от полицията като графити артист. 

Дебатите за това дали графитите са изкуство (улично) или проява на вандализъм и днес са актуални. Според някои ако няма официално разрешение за рисуване или писане върху стени, огради и т. н., това е непозволено нахлуване в собственост и е криминална проява. От другата страна са уличните артисти, които обясняват, че с тяхна помощ големите градове изглеждат по-живи, по-цветни, по-достъпни, графитите са свобода, начин на изразяване, който не бива да бъде ограничаван.

Заради този доста спорен статут на графитите техните автори невинаги са признати. Заради противоречивия момент със законността често те остават анонимни. Същевременно искат да се заявят като творци, да бъдат признати, харесвани, затова винаги има някаква форма на подпис. Това е и начин неизвестни, бедни и вън от съответното арт общество творци да пробват да привлекат вниманието към себе си точно със зрелищни или провокативни графити. Има и някои примери за успели да пробият по този начин и превърнали се в големи имена. Жан-Мишел Баския започва точно като уличен артист, който рисува графити (енигматични епиграми), а през 80-те години вече е уважаван и добре продаван художник. Други примери Блек льо Рат и тайнственият Банкси получват международна известност, като творбите им имат сатирични или политически послания.

А днес графитите могат да бъдат и сериозен бизнес – работи на Бакси се продават за над 200 хил. евро.

Началото в пещерите

Графити (graffiti, итал.) е множ.число на graffito, производна на graffiato (надраскан). Първите рисунки са в пещерите са си точно надраскани с някакъв твърд предмет - камък, дърво, понякога е използван и въглен, или креда. 

Това е основният начин на първобитния човек да търси изява, да общува чрез образи.

Пещерата на ръцете (Cueva de las Manos) се намира в Санта Круз, Патагония, Аржентина. Там могат да се видят едни от най-първите и впечатляващи рисунки на стена, те са датирани между 13 хил. и 9000 хил. г. пр. н.е. Мястото получава името си заради множеството отпечатъци на човешки ръце, намиращи се по стените на пещерата. Предполага се, че рисунките са направени от ловци събирачи. Входът на пещерата е преграден от скална стена, която изцяло е покрита с отпечатъци. Повечето от тях са на леви ръце, което предполага, че художниците са оставили собствените си следи.

Установено е, че не всички рисунки са от едно и също време, защото има наслагване на нови отпечатъци върху такива от по-ранен период. Картините са направени с естествени минерални пигменти – железни оксиди за червено и лилаво, каолин за бяло, манганов оксид за черно. Освен отпечатъци от ръце в пещерата има и изображения на хора, на животни, като щраус и котки, геометрични форми, зигзагообразни шарки, както и изображения на слънцето. Експерти установили, че картините принадлежат към три различни култури от различен времеви период.

През 1940 г. френски тийнейджъри се натъкват на рисунки в пещерите Ласко в Югоизточна Франция.  Тук се намират най-известните образци на изкуството от късния палеолит. Схематичните изображения на животни, хора, абстрактни знаци върху стените на пещерите са датирани към 17 000 г. пр. н.е. и показват, че човекът, дори и кроманьонец, винаги е търсил начин да изрази себе си.

Ласко, Франция. Изобразени са основно големи животни, за които на базата на откритите фосили се знае, че са населявали района. Източник Уикипедия

Древните гърци и римляни много обичали да пишат по стените. Така давали израз на мислите и настроенията си. Както и древните египтяни. И всички преди, и след тях, всъщност.

Но от античния свят има най-много запазени свидетелства. 

В древногръцкия град Ефес (който днес е в Турция) има запазена по-съвременна форма на графитното изкуство и много любопитна. Нарисувани са крак, ръка, сърце и според историите, които разказват местните гидове, това е като обява, покана, за публичен дом. "Обявата", се датира от 1 век от н.е. и е прието да се смята за най-старата намерена реклама на бордей в света.

Стопкадър Youtube

От древността има запазени и много фалически символи. Колкото и смешно да звучи, влечението на хората да рисуват пениси, голи жени и порнография също съвсем не е нещо ново. Някои неща никога не се променят…

Древните римляни също обичали да използват стените и монументите, за да дават израз на мислите и настроенията си. Графитите от това време са обяснения в любов, политически изявления, споделяни мисли и наблюдения.

Изригването на Везувий, който погребва цял град – Помпей, е съхранило добре писанията върху стените на процъфтяващото римско селище. Там могат да бъдат открити проклятия, ругатни, заклинания, любовни излияния, политически лозунги, цитати от литературни произведения – всичко това е много ценно, защото изгражда представа за уличната култура на римляните. Има например адрес на жена на име Новелия Примигения, която очевидно е била проститука и то много красива, и много популярна. Ето и друг пример за всекидневния градски живот - графит в Помпей от 78 г. преди н.е., който гласи: „Гай Пумидий Дифилий беше тук“.

Грешките в правописа и граматиката в графитите дават насоки за нивото на грамотност в Древния Рим както и ключ към призношението в говоримия латински. В Помпей има интересен надпис пред кръчма, в който се говори за кръчмаря, който разрежда виното и незвестният творец се възмущава от тази измама. Много от графитите обсъждат сексуални послания. Въобще някои изследователи смятат, че надписите по стените на града са били много активно средство за комуникация, нещо като днешните социални медии.

Има и "детски" графити в Помпей, смятат учените - на човечета, на животни. Те са на открити, централни места и според археолозите това е знак, че децата са имали свободен, социален живот.

Графитът Алексаменос, който е от стена близо до Рим, е датиран около 200 г. от н. е. и се смята за най-ранното изображение на Исус Христос. Той обаче не е дело на вярващ християнин. Христос е представен в езически стил - с тяло на човек и глава на магаре в опит да бъдат осмени и оскърбени последователите на младата християнска религия. От лявата страна на Христос се вижда римски войник, който сякаш се моли на разпънатия на кръст. Надписът е на гръцки и означава „Алексаменос почита своя Бог“.

Христос с глава на магаре. Източник Уикипедия

За ранните християни графитите също са били много важни - чрез стилизирани изображения на риба (т.нар. ихтус, акроним на Исус Христос), това били тайни знаци, които подлаганите на гонения следовници на ново учение използвали, за да обозначават местата на срещите си. Първите появи на символа в християнското изкуство и литература са от II век от н. е. А символът става все популярен в края на II век, като получава широко разпространение през III и IV век.

Историческите графити са изключително важно свидетелство за начина на живот и езиците на изчезнали култури и общества.

Единственият известен източник за сафаитския език, форма на протоарабски, например е открита на графити. Знаците са били издълбани в повърхността на скали в Южна Сирия, Източна Йордания и Северна Саудитска Арабия. Смята се, че сафаитският се е използвал от първи до четвърти век пр. н. е.

Едни от най-острите политически графити са дело на арабските поети сатирици. Язид Муфариг ал Химаяри, персийски поет и арабин омаяд (сунит от арабското племе курейши от Мека) е най-прочут с писането на политическа поезия по стените между Садажстан и Басра, в творчеството си той демонстрира силна неприязън към режима на Омаядите, хората виждат, четат и разпространяват посланията му.

Графити могат да бъдат открити по цял свят и на най-неочаквани места.

Посетителите на цитаделата от V век в Сигирия, Шри Ланка са надсраскали над 1800 послания в периода между VI и XVIII век. Те са издълбани в повърхността на стената на чудесата, сред тях има поезия, проза, коментари. Изглежда по-голямата част от хората, които са посещавали мястото са били от елита, добре образовани с познания за изкуство и литература. Темите са разнообразни – от сатира, проклятия, осторумия и оплаквания. Повечето от графитите са коментари на изображенията на полуголи жени в Шигирия.

През 1982 година група археолози открила древния град, а през 1992 г Сигирия става обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Най-внушителната особеност на скалата е издяланата в нея фигура на седнал лъв, между лапите, челюстта и гърлото на който минавала стълба, водеща към двореца.

В града на маите Тикал в Гватемала са запазени примери за древни графити дело на тази цивилизация. 

Викингски графити има съхранени в Рим и в Нюгрейндж моунд в Ирландия. Викинг наемник "се е подписал" в "Св. София" в Истанбул. Той е решил да се увековечи за поколенията и е написал "Халвдан беше тук".

Много векове по-късно той продължава да има български следовници, които повтарят това послание на неочаквани места, и показват, че цивилизацията върви напред, но при някои хора си важи принципът, че нищо ново не е научено.

В по-късни времена войниците на Наполеон при кампанията си в Египет масово дълбаят имената си върху древни паметници.

По време на Втората световна война много популярен става надписът "Килрой беше тук", който американските войници оставят навсякъде по местата, където войските им са дислоцирани. Кой е Килрой е мистерия и до днес. У противниците обаче създава усещане за заплаха. Германците често намират надписа на пленено от американците въоръжение. Така германският диктатор Адолф Хитлер стига дотам да вярва, че Килрой е кодово име за свръхопасен и опитен шпионин на съюзническите войски. Има слухове (това вече е по-скоро в сферата на легендите), че по време на конференцията в Потсдам през 1945 г. Сталин открил "Килрой беше тук" в банята на ВИП участниците, като питал сътрудниците си, кой е този Килрой.

И ако е до днес историята за Килрой тъне в мистерия, друг американски войник е съвсем конкретен, а посланието му предизвиква сериозни размисли..

"Това е последният път, когато искам да си пиша името тук"

Във Вердун има друг графит, ярко свидетелство на времето си – американски войник е написал:

Остин Уайт – Чикаго, Ill – 1918
Остин Уайт - Чикаго, Ill – 1945

Това е последният път, в който искам да си пиша името тук.

Графитите имат забележително влияние върху развитието на популярната култура - от музиката, филмите, телевизията до изобразителното изкуство, играчките, облеклото. Но всичко тръгва някак скромно и на шега, а еволюцията им е забележителна. Всичко започва като забавление за отегчени деца, а прераства в движение, субкултура - придобива размери, които е било трудно някой да предвиди.

Как продължава историята на модерните графити четете в понеделник.