Когато изкуството е последната грижа

Графити могат да се видят навсякъде - по сгради, автобусни спирки, трафопостове, дори паметници на културата. Какво представляват - произведения на изкуството или вандалщина? Понякога това се определя от усещането на всеки отделен човек. Дори сипването на прясно мляко в чаша кафе под определен ъгъл, така че да заприлича на фигурка, може да процес на творчество. Или поставянето на разрязана наполовина акула в британски музей. 

И все пак може (и трябва!) да прокараме разделителна линия между произведението на артист, който опитва да даде гласност на някое общочовешко послание, разширява границите на познатото в естетиката, или просто умее да разкрива красивото в градската среда, и оставеното от изкусен (сиреч ловък) "безизкуствен" вандал, за когото изкуството е последна грижа.

Да иZчистим тези грозни-грозни неща

Клуб Z вече стартира кампанията "ИZчистване" за заличаване на оскърбителните графити по стените и насърчаване на уличното изкуство. С инициативата си искаме да привлечем общественото внимание към проблема с грозните, цинични, заплашителни и дори опасни графити, които като някаква зараза са плъзнали в градовете ни. Както и да покажем с какво бихме искали да бъдат заменени. И понеже темата повдигна много въпроси, опитваме да ви представим всички възможни гледни точки.

Антиграфитисти

Какъв е най-лесният начин да откроим произведение на признат графитист като Shepard Fairey, Blu, Lady Pink и Edduardo Kobra?

Много просто - изчакваме някой аматьор да го "разкраси". Това е съдбата на няколко от известните творби на може би най-прочутия графитист - британеца Banksy.

Графитът "Освободете Зехра Доган" бе нарисуван в средата на март на улица в Ню Йорк и бе протест срещу арестуването на турската активистка от кюрдски произход в Турция.

Тя изрисува флага на родината си върху останките на порутен град и заради това, както и поради журналистическата си работа, която местните власти определиха като "терористична пропаганда", бе задържана (Получи свободата си на 25 феруари 2019 г. след като прекара 600 дни зад решетките.)

Посланието на Banksy не изисква кой знае какво разшифроване, но ако сте достатъчно наблюдателни, ще забележите символи точно зад дървото, които пророчески загатват за съдбата творбата.

Не е нужно да се нарисува фалически символ върху стена, за да лъснат вътрешните нагласи на автора. Понякога е достатъчно да прочетеш "Освободете човека X" и въпреки това да сметнеш за необходимо да си сложиш инициалите отгоре.

Друга творба на британеца бе разрушена в Париж. В Световния ден на бежанците минувачите в западните квартали на френската столица забелязaха рисунка на малко чернокожо момиче близо до център за мигранти. То изглежда бездомно, с малко мече и одеяла в краката му и рисува розов фон върху свастика (виж горе основната снимка).

Няколко дни по-късно творбата е безмилостно омазана със син спрей.

Паметници на вандалщината

Виждали сме ги навсякъде - както в родната ни България, така и по широкия свят.

Разбира се, първоначалната идея на въпросните паметници има толкова общо с графитите, колкото бобслеят с Летните олимпийски игри, но това не спира будната мисъл на дръзките спрейковци.

Нека започнем с един от най-култовите нашенски примери от 2018 г., който засрами столичните "железничари" - надписа "Локо София" върху мемориал за Хирошима. В интерес на истината мнението за тази "творба" не е единодушно - някои изксутвоведи например смятат, че тъй като представлява вид бунт този надпис всъщност може да се възприеме и като произведение на изкуството. Въпрос на гледна точка.

Но, за да не помислите, че само ние драскаме по стените на забележителности - вижте как са омазани стените на античен храм в Индия.

 В Атина също не липсват драскачи, които съсипват архитектурното наследство на столицата с драсканици.

Нека сега преплаваме Атлантика и да посетим втората столица на България - Чикаго. Там може да влезем в сърцето на града - Милениум парк, и да се насладим на "Облачната врата" (известна също като "Бобчето" заради формата си).

В началото на юли 2019 г. тя бе "подобрена" след спешната намеса на седем вандали от "35 crew", които също толкова спешно бяха арестувани.

Освен "Бобчето" пострадаха и мемориалните стени на "Градината на оцелелите от рак" в близкия парк Маги Дейли.

Проводници на омразата

Чрез графити се разпространяват локално идеи, които отдавна са захвърлени от либералните демокрации като упадъчни или опасни.

Може да са символи на авторитарните режими от миналия век. Например синагога в източното френско градче Моменхайм се сдоби със сваситики на входната врата и по стените.

В Индианаполис 20-годишен мъж бе задържан и обвинен за това, че е нарисувал свастика и железни кръстове на обект в двора на синагога.

През 2018 г. на еврейски гробища от Масачузетс бяха изобразени мъдри послания като "Хитлер беше прав" и "Прогони евреина".

Поддръжници на друга западаща идеология също искат да напомнят защо Америка спешно се нуждае от реформа на здравната система. Следните две снимки са направени в кампуса на престижния университет "Корнел", а потърпевшият монумент принадлежи на един от основатели на учебното заведение както и сенатор на Ню Йорк от средата на XIX в. - Андрю Диксън Уайт. 

В Аделаида, Австралия бе нарисувана сграда с логото на анархо-комунистическата фракция "Антифа", която под предлог, че се противопоставя на нацисти и фашисти (често потърпевши са хора с умерени десни убеждения), призовава към насилие спрямо тях. В случая - чрез "замерване с яйца".

Това бе съдбата на един австралийски сенатор.

Не се знае обаче кое е първо - яйцето на стената или яйцето по главата. 

Чрез графити може да се разпространяват и расистки послания. Ето един пример за дискриминационно послание срещу чернокожите от стената на бистро в... Аляска.

Анархисти напръскаха расистки графити по стените на паметници в Ню Орлиънс през януари 2017 г. Поводът бе встъпването на власт на Доналд Тръмп. 

Вандали - врагове на графитите

Въпреки горните примери за разваляне на графит на Banksy, "оцветяване" на паметници и разпространяване на дискриминационни послания обществото до голяма степен се разделя на два лагера - "прографити" и "антиграфити".

Най-заинтересовани от борбата срещу вандалите не са политиците, минувачите или тези, на които после им се плаща да чистят след тях.

Ако професионалните улични артисти и техните ревностни поддръжници искат уличното изкуство да се съхрани като метод за изразяване на нови идеи, за протест или просто за разкрасяване на сивите градски пейзажи, ще трябва да разберат, че техният основен враг не е местната власт, а псевдоколегата им зад ъгъла.