Article_top

Здравка Евтимова е писателка и преводачка на англоезична литература. Един от съвременните майстори на късия разказ. 


Г-жо Евтимова, как вашите герои, в които критиката вижда „малкия човек“, съпреживяват последствията около свинската чума?

Не само моите герои, но и аз бих изживявала това като че едната ми ръка изсъхва. И това е началото на изсъхването на радостта в този дом. Не само ми е мъчно, това е много слаба дума. На мен ми е болно и наистина мъчително да мисля за тези хора, които с това преживяват. Имам приятели, които кръщават прасенцата си Георг, Тончо, водят децата да ги видят. И като че ги напусна не член от семейството, а като че част от животът им потича към една тъмна и необратима посока, която не ги води към добро. Затова не ми е само тъжно. Според мен пострадалите от този съвременен бич трябва да бъдат обезщетени. Това не е само тяхното преживяване, техният поминък, но и се разрушава усещането на тези хора, че са човешки същества. А с него може да се преборим само с една достойна компенсация. Първо - да се прогони гладът от домовете им, след това и страхът в съзнанието им. Страхът е изключително лош съветник, сковава човека.

Българите не заслужават да живеят в такава среда на страх за оцеляването си. Още повече те са вложили толкова много в тези домашни животни, разчитат да оцелеят, но и да запазят и предадат живота напред. Този бич разкъсва живота им на две. Една по-светла половина, която е била преди, и сега - когато са изправени пред мрака. За да се прогони мракът, трябва да получат достойни обезщетения, които да им върнат увереността. Защото е трудно да се върне усещането, че предстои една пролет, която ще донесе надежда и път към нещо добро. 

Има ли проблеми, за които като общество успяваме да съпреживяваме и тъгуваме заедно?  

Едва ли е възможно всички да бъдат засегнати от тази тъга и безизходица. Едно е да живееш в една малка къщичка на 350 километра от София, когато, за да отидеш на лекар, вземаш автобус на няколко километра. Друго е човек, който има неограничени финансови средства - него едва ли би го заболяло, че избиват тези прасета. Да отнемеш прасето на обикновения човек е като да откраднеш банковата сметка на милионера. Все пак ние сме хора, какво ни обединява? Обединяват ни тези милиони години еволюция, които са изтекли, за да се превърне амебата и простият организъм в човешко същество.

Тези милиарди години са нашата общност. Те не позволяват на тези лица, разполагащи с милиони да останат съвсем равнодушни към този крах - живота на другите, които са загубили надеждата си. И може би е редно хората, които разполагат с големи средства, да протегнат ръка. Това е огромна помощ за онези хора, които преживяват в момента този огромен стрес.

Ако се обърнем за помощ към имащите, ще има отклик. Убедена съм, че техните сърца не са се превърнали в камък. Докато има кръв във вените, сърцето не може да бъде от метал. 

Защо живеем в рамките на късия разказ и коя е добрата страна на живота - цялото интервю със Здравка Евтимова очаквайте в новия брой на сп. Клуб Z, което ще излезе през септември. 
 

 

Здравка Евтимова е писателка и преводачка на англоезична литература. Един от съвременните майстори на късия разказ. 


Г-жо Евтимова, как вашите герои, в които критиката вижда „малкия човек“, съпреживяват последствията около свинската чума?

Не само моите герои, но и аз бих изживявала това като че едната ми ръка изсъхва. И това е началото на изсъхването на радостта в този дом. Не само ми е мъчно, това е много слаба дума. На мен ми е болно и наистина мъчително да мисля за тези хора, които с това преживяват. Имам приятели, които кръщават прасенцата си Георг, Тончо, водят децата да ги видят. И като че ги напусна не член от семейството, а като че част от животът им потича към една тъмна и необратима посока, която не ги води към добро. Затова не ми е само тъжно. Според мен пострадалите от този съвременен бич трябва да бъдат обезщетени. Това не е само тяхното преживяване, техният поминък, но и се разрушава усещането на тези хора, че са човешки същества. А с него може да се преборим само с една достойна компенсация. Първо - да се прогони гладът от домовете им, след това и страхът в съзнанието им. Страхът е изключително лош съветник, сковава човека.

Българите не заслужават да живеят в такава среда на страх за оцеляването си. Още повече те са вложили толкова много в тези домашни животни, разчитат да оцелеят, но и да запазят и предадат живота напред. Този бич разкъсва живота им на две. Една по-светла половина, която е била преди, и сега - когато са изправени пред мрака. За да се прогони мракът, трябва да получат достойни обезщетения, които да им върнат увереността. Защото е трудно да се върне усещането, че предстои една пролет, която ще донесе надежда и път към нещо добро. 

Има ли проблеми, за които като общество успяваме да съпреживяваме и тъгуваме заедно?  

Едва ли е възможно всички да бъдат засегнати от тази тъга и безизходица. Едно е да живееш в една малка къщичка на 350 километра от София, когато, за да отидеш на лекар, вземаш автобус на няколко километра. Друго е човек, който има неограничени финансови средства - него едва ли би го заболяло, че избиват тези прасета. Да отнемеш прасето на обикновения човек е като да откраднеш банковата сметка на милионера. Все пак ние сме хора, какво ни обединява? Обединяват ни тези милиони години еволюция, които са изтекли, за да се превърне амебата и простият организъм в човешко същество.

Тези милиарди години са нашата общност. Те не позволяват на тези лица, разполагащи с милиони да останат съвсем равнодушни към този крах - живота на другите, които са загубили надеждата си. И може би е редно хората, които разполагат с големи средства, да протегнат ръка. Това е огромна помощ за онези хора, които преживяват в момента този огромен стрес.

Ако се обърнем за помощ към имащите, ще има отклик. Убедена съм, че техните сърца не са се превърнали в камък. Докато има кръв във вените, сърцето не може да бъде от метал. 

Защо живеем в рамките на късия разказ и коя е добрата страна на живота - цялото интервю със Здравка Евтимова очаквайте в новия брой на сп. Клуб Z, което ще излезе през септември. 
 

Коментари

Братя Българи вие сте ПОЗОР

"Това не е само тяхното преживяване, техният поминък, но и се разрушава усещането на тези хора, че са човешки същества." И как по точно същества които в 21 век , 2020 год без няколко месеца, век в който нормалните хора разработват нано-технологии, изкуствен интелект и човек държи буквално целия свят в телефона си, все още продължават да гледат прасета ги определяте като "човешки същества" ?? Срам за вас българи, срам ! Да сте чували случайно за леща,грах, ориз, картофи, боб, зеле, краставици, домати, пипер, патладжан, броколи, соя, фурми, овесени ядки, корнфлейкс, фастъци, бадеми, орехи, шам-фастък, нахут, ябълки, грозде, круши, авокадо, манго, киви, ананас, портокали, мандарини, помело, диня, пъпеш и да не изброявам още колко много полезна растителна храна до която абсолютно ВСИЧКИ имате достъп. Големите хипермаркети като Била, Лидл и Кауфланд има вече дори и малки градчета по 10, 15 хил човека. Но вие подминавате полезната растителна храна и налитате на кибапчитата, кифтенцата, свинската мас, джумерките, бекона, наденичките, суджуците и пастърмичката. Защото сте един голям БОКЛУК ! Ето затова! И не се оправдавайте че сте "бедни" Растителната храна излиза дори по-евтино от месото. Виждам ви колко сте бедни. Количките ви са пълни и преливат от стока, кафетата са пълни посред бял ден, ресторантите и дискотеките се пръскат по шевовете. Вече всеки 2-ри човек в България има приличен автомобил, да не говорим, че има и хора с по 2 и повече коли. Хората се замогнаха и то много. Факт ! Само жалките мързеливци реват и се оплакват че са бедни. Но въпреки всичко вие пак скимтите и се оплаквате като вдовица за к*р. Как така за 30 години не се намери някой да го поведе тоя български (ако може да се каже избощо) народ бе ? Не ви ли е СРАМ ?? Всеки ден разпасалата се пасмина, която се има за елит се подиграва и се гаври със вас, но вие вместо да реагирате и да протестирате пред парламента гледате свине в 21 век. Боко Тиквата много добре го каза през 1-вия си мандат, че сте като кучета и " които трябва здраво да се държат". Вместо да окажете съпротива си правите барбекюта, ходите по почивки, лентяйствате по цял ден и гледате футбол. На изборите след 2 месеца пак за ГРОБ гласувайте или отидете в кръчмата да се напиете, отидете на почивка в чужбина, отидете в гората за гъби или просто си пуснете някой мачле по сеир-кашона. Също така не забраяйте да се нахраните с кибапченца и да си продадето гласа за 20 лв. Ех, българи, българи, бездарна пасмина от малоумници сте и това си е! Нормалните хора (вегани) ни е СРАМ от вас! Вие сте ПОЗОР за човечеството и планетата Земя. Когато и да се освободи напълно тази територия от вас, винаги ще е късно.

Хайде стига сиромахомилство!

Хората, които работят в градовете (големи и малки) и нямат прасета - също държат парите си в банки, защото така се живее от един век насам по нашите места. Повечето "обикновени хора" не живеят на село с прасе в задния двор, а в апартаментите из многобройните градски квартали. Не е ли крайно време да се разделим с понятието "народ" в смисъл на "селянин с прасе в двора". Народът сме всички ние - със своите специалности, успехи и неуспехи, богатство и бедност. А Нинова има на разположение още няколко животински вида, за да прави кампания сред последните си избиратели. Може да има късмет и да се появят "луда крава" или "птичи грип".

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията