Митът Удсток '69

„Противоречивата история на човешкия род е изпълнена с впечатляващи обрати и паметни събития – спечелени битки, подписани договори, владетели, издигани или отхвърляни, а сега, както изглежда, и планети покорявани. От подобна значимост са и мащабните популярни движения, които променят мислите и ценностите на поколенията. Поглеждайки назад, към Америка от 60-те години, бъдещите историци подробно ще изследват значението на едно такова подобно движение. То предизвика общественото внимание през дните и нощите от 15 до 17 август 1969 г. върху 600-те акра земя във фермата на Макс Ясгур в Бетел, Ню Йорк.”

Така започва материалът на американското списание „Тайм”, посветено на рок фестивала Удсток през 1969 г. Заглавието на статията, излязла на 29 август същата година, е „Посланието на най-големия хепънинг в историята”.

И наистина, какво превърна тази отдалечена от цивилизацията местност, скътана в пазвата на планините Катскил на щата Ню Йорк, в събитие от епохално значение? Събитие, за което вече половин век още се говори и пише, за което правят филми? Събитие, което не само надхвърли представите за рок концерт, но създаде своя „Удсток нация” и свое „Удсток поколение”.

Днес, случилото на онзи рокфест все още ни кара да мечтаем – за свобода, за бунт и непокорство, необременени от предразсъдъци и всякакви догми и фалшиви ценности. Кара ни да копнеем за обич и искреност, да обичаме и непознатите, да опитваме да опознаем себе си, природата, света около нас. Помага ни да останем млади.

Другата история

Противно на клишетата идеята за създаването на рок фестивала в Удсток възниква случайно и няма нищо общо нито с контракултурата от 60-те години на миналия век, нито с рокендрола, нито дори с бунтовете за човешки права и социална справедливост.

На 22 март 1967 г. на страницата с обявите във в. „Ню Йорк таймс” се появила кратка, почти невидима информация, съдържаща едно-единствено изречение: „Двама млади мъже с неограничен капитал търсят интересни законови възможности за инвестиции и бизнес предложения.” Тези двама млади мъже са бизнесмените Джон Робъртс и Джоел Розенмън.

Обявата им моментално хванала окото на друг млад човек, самообявил се за хипи рокендрол промоутър, който току-що е организирал своя пръв несъвсем успешен рокфест в Маями, Флорида. Името на този човек е Майкъл Ленг. Видял обявата в „Ню Йорк таймс”, Майкъл се обадил на своя партньор Арти Корнфелд и заедно звъннали на бъдещите инвеститори. Целта им била да намерят средства, за да построят супермодерно звукозаписно студио в бохемския анклав, намиращ се в близост до река Хъдсън и планините на щата Ню Йорк, център на който бил градчето Удсток.

Още в началото на ХХ век Удсток и районът край него се славели като рай за артистичния свят – актьори, художници, писатели. През годините популярността на Удсток и околностите продължавала да расте и в средата на 60-те години в него започнали да се заселват някои от най-известните музиканти от онова време като Боб Дилън и групата „Дъ Бенд” (за които по-късно режисьорът Мартин Скорсезе ще направи документалния филм - „Последният валс”, б.а.) например. Майкъл Ленг и Арти Корнфелд били убедени, че инвестицията в звукозаписно студио в района на Удсток, където в момента живеел дори Дилън, щяла да е успешна, защото щяла да привлече музиканти от цялата страна. Но Робъртс и Розенмън не останали впечатлени от предложението му просто защото вече били инвестирали в подобно нещо.

Ленг обаче дал друга идея – да се организира рок концерт в Удсток, който да промотира бъдещото студио. Така със събраните от него средства да се пристъпи към изграждането му.

Концертът допаднал на инвеститорите и четиримата млади мъже започнали трескаво да работят по проекта. В процеса на подготовката Майкъл Ленг успял да се свърже също и с Джон Морис, който бил бивш мениджер на най-големия рок промоутър по това време в САЩ и организатор на впечатляващия за онези години фестивал „Филмор Ийст” – Бил Грам. За концерта в Удсток Морис осигурил участието на почти всички музиканти, свирили на "Филмор Ийст". Плюс групите, поканени от Майкъл Ленг, те автоматично превръщали събитието в Удсток в най-голямото сибиране на една сцена на най-добрите изпълнители в момента. Организаторите очаквали на концерта да се съберат от 30 000 до 50 000 души.

Всичко вървяло добре, докато изведнъж не се усетили, че на територията на Удсток няма място, което да побере толкова народ. Опитали да го направят в близкото градче Уолкил, но щом местните разбрали, веднага изпратили протестна нота от 2000 подписа срещу „масовата инвазия на хипита и наркомани” и работата се разпаднала отново. Отчаяни, че проектът може да се провали, преди да се е осъществил, Майкъл Ленг и колегите му започнали да обикалят с хеликоптер и да оглеждат внимателно всички поляни, ферми, паркове и долини наоколо и да търсят подходящ алтернативен терен.

Така почти случайно – от небесата, попаднали на ферма, която поради своя хълмист релеф представлявала нещо като естествен природен амфитеатър, идеален за концерт. Фермата била за производство на мляко и принадлежала на Макс Ясгур от градчето Бетел.

Макс Ясгур по това време имал здравословни проблеми и се нуждаел от допълнителни финансови средства. Срещу 50 000 долара той се съгласил да даде под наем 600 акра от земята си на Майкъл Ленг, за да организира концерта. Ясгур, който бил един от уважаваните граждани на Бетел, лесно получил разрешение от местното кметство за организране на феста. И нещата потръгнали.

Мълвата за грандиозния рок фест скоро стигнала до съгражданите на Ясгур. И някои подели кампания за блокирането на събитието. За да запази добрия тон и спокойствието в градчето си, Макс се замислил как да развали вече подписания договор. Срещу него жителите на Бетел издигнали огромен плакат: „Спрете музикалния фест на Макс. Не на 150 000 хипита. Не купувайте млякото му!” Това обаче страшно раздразнило г-н Ясгур и той дал окончателното си съгласие подготовката по фестивала да продължи с пълни обороти върху земята на неговата ферма.

Залисани по проблемите около мястото, Ленг и хората му изведнъж разбрали, че пред тях стои трудност, която никой не е предвидил. Абсолютно неочаквано 186 хиляди билета били изкупени в предварителните продажби, а интересът към събитието им продължавал да расте с бясна скорост.

Три седмици преди концерта нищо не било готово. Не само че организаторите нямали готовност да осигурят на хората, желаещи да дойдат, условия за най-елементарни потребности като подслон, душове, тоалетни т.н., но нямало достатъчно питейна вода, храна, дори и охрана. След като от полицията в Ню Йорк отказали съдействие, хората на Майкъл Ленг се свързали с представителите на хипи колония от Ню Мексико, позната като „Свинската ферма”. Хипарите естествено веднага се съгласили да поемат охраната. На въпрос на журналистите как щели да се справят с буйстващата публика лидерът им Хю Ромни отвърнал типчно по хипарски: „Ще ги поливаме с газирана вода и ще ги замеряме с торти.”

Но неуредиците не свършвали с това. Преди още да бъдат издигнати загражденията за концерта, 50 000 души се изсипали на поляната. Дори на 15 август, в петък, когато се открил фестивалът Удсток, толкова много народ дошъл, че километрични опашки от коли и хора плътно задръстили пътищата към фермата на Макс Ясгур. И за да е хаосът още по-пълен, нетърпеливата публика разкъсала загражденията и тълпата нахлула волна на поляната пред сцената. 

Единственото, което организаторите могли да направят в случая, било да се примирят със съдбата си и да обявят, че оттук нататък концертът Удсток става безплатен. Последната надежда на Майкъл Ленг и инвеститорите да получат някаква възвръщаемост на парите си, вложени в начинанието, били от евентуална продажба по правата на филма за Удсток или от записите с музиката към него. Десетина години по-късно успели. Дори повече, отколкото изобщо са очаквали.

Музика, йога и политика

И все пак трябва да се знае, че по своята същност, замисъл и осъществяване фестивалът Удсток е преди всичко рок концерт. Групите и музикантите, свирили на него от 15 до 17 август, били едни от най-полулярните за своето време.

В първия ден – на 15 август, на сцената излизат Суами Сатчидананда, Ричи Хейвънс, Кънтри Джо Макдоналд, "Суитуотър", "Инкредибъл Стринг Бенд", Берт Зомер, Тим Хардин, Рави Шанкар, Мелани, Арло Гутри, Джоан Бейз.

На следващия – 16 август, щафетата поемат Куил, Сантана, Джон Би Себастиън, "Кийф Хартли Бенд", "Кенд Хийт", "Груйтфул Дед", "Маунтин", "Крийдънс Клиъруотър Ривайвъл", "Слай енд Дъ Фемили Стоун", Джанис Джоплин, "Ху".

В последния ден - 17 август, пред публиката застават "Джеферсън Ейрплейн", Джо Кокър, Кънтри Джо и "Дъ Фиш", "Тен Иърс Афтър", "Дъ Бенд", "Блъд, Сует ент Тиърс", Джони Уинтър, "Кросби, Стилс, Неш енд Йънг", "Пол Бътърфийлд Блус Бенд", "Ша-На-На". Джими Хендрикс, който с групата "Джипси Сън енд Рейнбоус Бенд" държал да свири последен и за това на него се пада честта да закрие фестивала.

Интересно е и кои не успяват да дойдат.

„Джеф Бек Груп" например се разпадат няколко седмици преди фестивала. Музиканите от „Айрън Бътерфлай" остават блокирани на летището. Певицата Джони Мичъл пък трябвало да се яви в тв шоуто на Дик Кавет. Музикантът Итън Браун е арестуван три дни преди концерта заради наркотици и е в затвора.

„Бийтълс" също не успяват, защото Джон Ленън обяснил на организаторите, че не може да събере останалите трима членове от групата. „Лед Цепелин" отказват участие, защото получават предложение да свирят за повече пари същия уикенд в Ашбъри парк, Ню Джърси. Боб Дилън казал твърдо "не", защото му омръзнало хипита да се навъртат около дома му. От „Джетро Тъл" преценили, че няма да е кой знае колко значимо участието им в Удсток.

Фестивалът обаче се превръща в изключително арт събитие, културен хепънинг, сборище на художници, поети, артисти, които в паузите творят и представят произведенията си на публиката. В един от антрактите например Том Лоу от хипи колонията, натоварена с охраната на концерта, застава на централната сцена и заедно с около 100 000 прави йога упражнения. Издигнати са много палатки, в които се предлагат картини, книги и всякакви дреболии. Според очевидци около 85 000 души се събират пред павилионите за индианско изкуство например.

Издигнати са трибуни, на които радикални политически групи разпространяват идеиите си и разговарят с хората. Определени са дори места за детски площадки, но паралелно имало и такива, на които наркодилъри да продават стоката си – марихуана, хашиш, LSD. Построена била специална сцена, на която местни рок групи, поети, актьори, мимове, акробати и жонгльори идвали да четат стихове и да забавляват множеството.

Един от най-запомнящите се моменти на Удсток настъпва, когато младите хора, изтощени от жегите, дъждовете и калта, започват масово да свалят дрехите си и голи се потапят в хладните води на трите езера в района на фестивала.

„Беше миг, в който сякаш библейската книга на Сътворението бе пренаписана отново. В нейната нова версия на децата на Адам и Ева бе разрешено да се завърнат в Райската градина, облечени единствено в невинността им”, описва поетично събитието около „голото къпане” изследователят на Удсток и директор на катедрата по съвременна история към университета Бал в щата Индиана проф. Майкъл Дойл. Това събитие, разбира се, прокарва и нова тенденция сред ходещите на рок концерти, смята професорът и заключава – „След Удсток употребата на наркотици и голотата станаха барометър за успех на фестивалите.”

И въпреки всичките неуредици и проблеми Удсток минава в дух на любов, на братство и търпимост. Без безредици, без сблъсъци, без омраза. По време на целия фест има три смъртни случая – един от свръхдоза, един от спукан апандисит и един от инцидент с трактор.

На финала, когато Джими Хендрикс, удря жиците на китарата си, вече е 9 ч. сутринта на понеделник 18 август 1969 г. Той свири два часа. Повечето от хората, изтощени от трите безсънни дни и нощи, са си тръгнали, но това, което остава след тях, е легендата.

Раждането на мита

Роден през 1969-а – година след най-кървавите 12 месеца в историята на света след Втората световна война, когато са студентските бунтове във Франция, Италия и САЩ, Пражката пролет в Чехословакия, бунтовете за социална справедливост и човешки права в САЩ и по света, разгарът на войната във Виетнам, убийствата на д-р Мартин Лутър Кинг и Робърт Кенеди, фестивалът Удсток излиза извън границите на традиционната представа за културно събитие. Превръща се в мит. Защото оказва огромно културно, политическо, социално влияние върху формирането на съзнанието на съвременното общество.

„Митът на Удсток е в това, че по време на военен конфликт, расови, етнически борби и на дълбоко социално разделение, познато като „пропаст между поколенията”, разделило родители от деца, близо половин милион млади хора се събраха и опитаха да накарат душите си да станат свободни”, пише ректорът на катедрата по съвременна история към университета в щата Индиана проф. Майкъл Дойл.

Привлечени и от големия брой на най-добрите музиканти и стилове от онова време, младите хора на Удсток '69 изтърпяват ужасни климатични условия. Валят дъждове, няма достатъчно питейна вода, храна, подслон, сухи дрехи и тоалетни. Но въпреки всичко те успяват три дни да живеят заедно в мир, хармония, разбирателство, уважение и споделяне на ограничените ресурси, с които разполагат. „Нещо, което едва ли някога някъде може да се случи така спонтанно и сред толкова много хора, събрани на едно място”, завършва проф. Дойл.

А днес легендата продължава. Духът на онзи първи Удсток е жив, защото винаги има надежда, нали?

Страница 1 2 3

----

Този материал е публикуван в бр. 6 на сп. "Клуб Z" през 2014 г. Още материали от същия автор можете да прочетете тук.