„ИZчистване“ – под това име Клуб Z започна кампанията си за заличаване на оскърбителните графити по стените и насърчаване на уличното изкуство. С инициативата си искаме да привлечем общественото внимание към проблема с грозните, цинични, заплашителни и дори опасни графити, които като някаква зараза са плъзнали в градовете ни. 

По този повод потърсихме гледната точка на отговорните за почистването на графитите в София - това е Столичният инспекторат.

Иво Пенев е началник сектор "Контрол на рекламата" в Столичния инспекторат. Работи там от 13 години, началник е на сектора от над 11. Преди да започне работа в инспектората, е бил главен експерт в Постоянната комисия по обществен ред и сигурност към Столичната община. 

Г-н Пенев, как общината научава, че някъде в града е надраскано нещо? Разчитате само на сигнали от гражданите, или има някакви периодични прегледи?

Столичната община чрез ясен регламент е изключила части от градското пространство, които биха могли да бъдат поле за изява на улични художници. Писането и драскането по фасади на сгради, по огради, ел. стълбове и ел. табла, контейнери за отпадъци, както и на всякакви други непредвидени за целта места е забранено. Ограниченията са предвидени в чл. 71, т. 5 от Наредбата за управление на отпадъците и поддържане и опазване на чистотата на територията на Столичната община, а санкциите при нарушение са от 100 лв. до 5000 лв. В последно време проблемът ескалира, като почти липсва свободно пространство (фасади на обитаеми сгради, стени на изоставени сгради, трафопостове, мостове, стени на подлези и други), което да не е „усвоено“ от напористи улични художници или просто от обикновени драскачи хулигани. Пораженията са особено видими в централната градска част, където освен върху стари фасади драсканици се виждат и върху скоро реновирани такива.

В тази връзка общината сравнително лесно научава, че някъде в града има надраскано нещо ново. Всекидневните обходи на столичните инспектори спомагат за своевременното откриване на новопоявили се графити. Информация се получава и от комуникацията между различните звена на Столичната община, като пример за това е полученият днес сигнал от кмета на район „Слатина“, че Паметникът на българските танкисти, намиращ се на бул. „Цариградско шосе“, е отново обрисуван. 

Гражданите също са много активни по темата, като за своите сигнали използват най-често Контактния център на Столичната община - лесно достъпна и удобна електронна платформа за подаване на сигнали. И не на последно място роля играят и социалните мрежи, където при публикации, показващи недопустими надписи, се реагира задължително - чрез проверки на място. Тук следва да се отбележи, че нерядко някои публикации са откровени фотоколажи и фалшиви новини, като пример за това е надписът „Да живее България“ на фона на наводнение, като публикацията се появява регулярно при всеки един по-силен дъжд в обществени групи за София, Видин, Варна и т.н. 

Колко време отнема почистването на един голям надпис? Колко струва това на данъкоплатеца, какво е нужно като консумативи и труд?

По инициатива на кмета на Столичната община г-жа Йорданка Фандъкова се разработва програма за справяне с проблема. Програмата включва мерки в две посоки – превантивни и ефективни. Превантивните мерки включват серия от срещи, беседи и разговори, насочени главно към подрастващите, с цел децата ни навреме да разберат къде е разликата между изкуството и хулиганството при графити рисуването, за това кое е законно и кое не. 

По данни на МВР, публикувани в медиите, въпреки усилията на органите на реда за близо 5 години арестуваните са едва няколко десетки. Причините за ниския брой заловени са обективни – драскачите действат за секунди, в тъмните часове на денонощието и скрити под качулки и бонета. Това ни провокира да предприемем серия от ефективни мерки по заличаване на нерегламентирани графити. Приоритет за нас представляват обществените сгради, училища, читалища, болници, детски градини и др.

Премахването на драсканиците се превърна и в един от основните акценти на кампанията ни по пролетно почистване на София през тази година. От началото на 2019 г. успяхме да заличим над 2000 кв.м грозни и нецензурни графити и надписи от фасадите на Френската гимназия „Алфонс дьо Ламартин“, от 133-то СУ „А. С. Пушкин“, 6-о ОУ „Граф Игнатиев“, 32-ро СУ „Св. Климент Охридски“, 1-ва МБАЛ –София, Мавзолей-гробница на княз Александър I Батенберг, Софийската опера и балет, подлеза на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Руската църква „Св. Николай Чудотворец“ и т.н. Бяха почистени и скулпторите на козирката на Столичната библиотека. За целите използваме специализирана техника за премахване на графити, както и различни консумативи, подходящи за всеки един тип повърхност, а там, където повърхността не позволява да се работи с нея, надписите се заличават с боя. Боите предварително се определят по RAL, съобразени с цвета на сградата, където ще се нанасят. Предстояща инициатива е премахването на десетките надписи по фасадата на къщата музей „Пенчо и Петко Славейкови“, намираща се на ул. „Г. С. Раковски“.

Премахването на всеки един графит е строго индивидуално. Времето, за което ще бъде изтрит, зависи не само от големината на графита, а и от редица други обстоятелства като мястото, на което е изрисуван, вида на повърхността, преди колко време е направен и от колко пласта мастила е направен. От значение е и видът на маркера, с който е рисувано. Маркерите на водоразтворима основа са лесни за премахване, а тези на лакова основа са изключително трудоемки, особено електриковите цветове. 

Столичният инспекторат разполага със специално обучен служител, който борави с модулната система за почистване на графити като част от всекидневните му работни задължения, без това да струва допълнително на данъкоплатеца. 

Осъществява ли се някаква преценка за стойността на графита? Или премахвате всичко, за което има подаден сигнал?

Анализ на Столичния инспекторат по темата показва, че по своето съдържание нерегламентираните графити се разделят на 3 основни групи:

Нерегламентирани графити, представляващи смислени и естетически издържани рисунки. Такива примери има както в центъра на София, така и крайните квартали. Подобни рисунки, макар и извършени нелегално, определено придават по-интересен облик на местата, където са направени. Извършителите бихме могли да наречем „графитисти“, като такива надписи, макар и нереграментирани, не подлежат на премахване. 

Нерегламентирани графити, представляващи така наречените „тагове“ или „подписи“. Те представляват артистичен подпис на начинаещ драскач (човек, който драска, защото е „модерно“). Подобни действия на графити позьори могат да бъдат видени по множество чисти фасади. Изучавайки психологията на тези действия, стигаме до извода, че целта на тези хора е да се покажат сред средите на графитистите. Точно тези хора със своите действия нанасят най-много щети и допринасят за ескалацията на проблема. Правят своите действия умишлено, целенасочено издирват и набелязват чисти места, който „да подпишат“. Впечатление правят подписите „Стругаре“, „Vapsky”, “Texas” и др. От Столичния инспекторат сме предприели действия по разкриването на лицата, стоящи зад въпросните псевдоними. 

Нерегламентирани графити, представляващи откровено противообществени действия. Извършителите им най-често са футболни хулигани – лица, които нерядко принадлежат и към така наречените скинхедс групи. „Творбите им“ представляват нецензурни изрази на футболна тематика, свастики и др. такива. Подобни надписи нарушават както целостта на дадена фасада, така за съжаление накърняват и достойнството на определени групи от хора, живеещи от десетилетия на територията на града ни. Особено видни са пречупените кръстове в карето от улици, заключени на територията между бул. „Дондуков“, бул. „Мария-Луиза“, бул. „Сливница“, ул. „Г. С. Раковски“. Наблюденията ни показват, че особено активни в изписването на футболния фолклор са крайните привърженици на грандовете ЦСКА и "Левски", които са си маркирали като своя ул. „Цар Иван-Асен II” съответно и ул. „Веслец“.

По каква процедура може художник да получи разрешение за графит? Има ли обособени в столицата места за такива проекти? 

Столичната община предоставя различни възможности за легално рисуване на графити. На първо място, това е възможността по програма „Култура“ на Столичната община, където всяка година се реализират множество проекти, насочени към монументални творби и екпериментални проекти. Всички сме виждали красиво изрисуваните калканни стени на жилищните сгради в жк „Хаджи Димитър“, както и на такива в самия център на София. 

Примери в миналото също не липсват, като все още приятно впечатление будят и художествено оформените елтабла по някои улици. 

Всяка една индивидуална инициатива също би могла да получи разрешение, стига освен задължителното съгласуване със Столичната община да има и съгласието на собственика/ползвателя на обекта, върху който ще се рисува.

Последното съгласувано подобно място е външната част от оградата на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, където на площ от повече от 400 кв.м предстои да се проведе графити-кампания.

Води ли се статистика колко надписа се почистват месечно или годишно в София?

Да, Столичният инспекторат води както ежемесечен отчет, така и годишен, като от началото на 2019 г. до днес са почистени повече от 2000 кв. м площи от свастики, обидни надписи и графити. В това число не се включват всички почистени площи от частни фирми, като последни примери за това са почистените фасади на сградите по ул. „Иван Вазов“, и в районите „Лозенец“, „Оборище“ и др. 

Какво не достига, за да бъде градът ни по-чист от грозни надписи? Какво е нужно?

Най-справедливата мярка срещу подобни противообществени прояви безспорно е налагането на санкции. По този повод в резултат на програмата за борба с нерегламентираните графити Столичният инспекторат вече наложи глоби на 5-ма хванати на място от органите на МВР „драскачи“.  

За съжаление статистиката показва, че това са предимно ученици, които дори не влагат смисъл в деянията си. Особено показателен е случаят с двамата зрелостници, драскали фасадата на 91-ва НЕГ „Проф. Константин Гълъбов“, за да „отбележат завършването си“. И нарисували… кутия от цигари. И определянето на минимални санкции на извършителите в случая е само защото те, осъзнали грешката си, не само заличиха нарисуваното, но и пребоядисаха цялата засегната стена. Ефектът от този случай показва, че колкото повече задържани има, толкова по-голям ще бъде броят на глобите и с толкова ще намалее и броят на проявите. 

Редица европейски градове по различен начин са преодолели този тип проблем. Женева пази сградите си чисти, защото е прехвърлила риска от надраскване към застрахователните компании. Разбира се, за да се стигне дотам, преди това общината е спомогнала в почистването на сградите на всеки един изразил готовност да застрахова имуществото си срещу това. Милано пък използва друг по-директен подход. Наскоро италианският град глоби графитъри със световна слава в обезобразяването на влакове и вагони и с хиляди последователи в социалните мрежи, които получиха осъдителни присъди - 5 години след деянията си. Всъщност графитърите сами дават “материал” на съдиите, които ги осъдиха. След като вандалстват, те качват клиповете със заснетото в социалните мрежи, за да се изфукат. Така нарцистичните им жестове се превръщат в доказателствен материал за магистратите. Те ще трябва да обезщетят транспортната служба на Милано - ATM, северноиталианските железници “Тренорд” и кметството на Милано с поне 7100 евро, а така също и да поемат съдебните разноски от 1200 евро. 

Идеята за по-чист град от подобни грозни надписи е редно да бъде кауза на цялото общество, а не само на една или друга институция. Колкото по-чувствителни сме ние за това в каква среда живеем, толкова и по-добра за живеене би била тя.