Достатъчно много са, за да привличат вниманието в 162-хилядния град: 2200 души. Една трета живеят от социални помощи, но две трети си изкарват парите, без да тежат на германската държава.

Българската общност в града привлича вниманието на обществеността от година насам, отбелязва „Нойе оснабрюкер цайтунг“. Българите са концентрирани в квартала „Шинкел“, за който до неотдавна се говорело, че е по-добре да се избягва – защото бродещите по улиците безработни мъже всяват страх; защото е пълно с плъхове и боклук, да не говорим за злоупотребата със социални услуги и недостатъчната интеграция на пришълците.

Междувременно нещата са се подобрили, но градските власти все така се тревожат. Те не могат да си позволят да игнорират проблема и отправят специално запитване – колко от българите в Оснабрюк живеят от социални помощи, т.е. не работят. Отговорът – 32,6 процента, а парите, които Оснабрюк дава за целта, са 3,6 милиона евро годишно. Но това вече е прогрес: през 2016-а за същите цели градът е отделил 4,6 милиона евро, но през тази година сумата трябва да намалее още повече – до 2,6 милиона евро.

Те са малцинство както в родината си, така и в Германия

Повечето българи, които живеят в Оснабрюк, всъщност са турци, свидетелстват местните власти. И макар те (властите) да се опитват да помогнат на тези хора да се освободят от зависимостта си от посредници и други „доброжелатели“, които им предоставят работа или жилища при крайно неизгодни условия, това не е лесно. „Поне успяхме да разтревожим посредниците“, споделя пред „Нойе оснабрюкер цайтунг“ социалната служителка Катарина Пьотер.

Тя същевременно подчертава, че не това е голямата цел – стремежът е хората да бъдат интегрирани. А това е трудно постижимо, имайки предвид, че някои от тях живеят при катастрофални условия. „Те са жертви“, казва Пьотер. Мнозина нямат почти никакви контакти извън своята общност, затова градските власти обмислят да им съдействат при възпитанието на децата, например като ги подпомагат при писането на домашните.

Жертви или злодеи?

Партиите, които управляват в Оснабрюк, са до голяма степен раздвоени. От Християндемократическия съюз, който доминира в общинския съвет, определят новопристигналите българи едновременно като жертви и престъпници. Както казва един представител на ХДС – от една страна е важно да се окаже помощ на хората, които се нуждаят от нея, от друга – правилата за свободно придвижване в Европейския съюз имат нужда от преработка, за да не се злоупотребява с тях. Зелените на свой ред предупреждават да не се правят обобщения по отношение на една цяла народностна група – властите би трябвало да оказват повече съдействие на новодошлите.

А какво са научили междувременно кореняците-оснабрюкци? Че новозаселилите се в техния град изнасят пред домовете си дивани и столове не защото искат да ги изхвърлят на боклука – манталитетът им (коренно различен от германския) предполага да се поседи до вратата и да се обсъдят нещата. Гаранции, че германците скоро ще усвоят и те тези форми на общуване няма, но пък при пришълците постепенно се забелязва „германизация“  – садят цветенца в лехите по тротоарите, а безразборно изхвърляните боклуци все повече намаляват.