Морето, плажът, веселбите, свободата. Тел Авив прилича на изгубения рай на Близкия изток, но всяка сутрин Йосеф Салман и екипът му откриват там една друга реалност: опаковки, бутилки и найлонови пликове, оставени от плажуващите или изхвърлени от Средиземно море. Това се казва в материал на Франс прес.

В горещата и влажна сутрин, в която ушите им се наслаждават на приятния шум на вълните, Йосеф и малкият му екип обикалят плажа с големи гребла, с които подравняват пясъка и събират отпадъците. Купчини от пластмасови чаши, фасове от цигари, туби от слънцезащитен крем и бебешки памперси.

"Всяка година събираме 1600 тона отпадъци по плажовете на Тел Авив, 40 процента от които са пластмасови", казва Йосеф. Той отговаря за чистотата на трите най-големи плажа на агломерацията с близо четири милиона жители.

Към тези отпадъци се прибавят и микропластмасовите, които са се разградили и разпилели в пясъка. При това положение вече е твърде късно: невъзможно е да бъдат ефикасно събрани.

Въпреки това, "когато в Израел вали, в пясъка виждаме тонове микропластмасови отпадъци", казва Ариел Шай, представител на движението "Свободен от пластмаса Израел", което организира почиствания на плажовете.

Въпреки съществуването на няколко екологични организации в Израел и мерките за ограничаване на продажбата на найлонови пликове и пликчета в големите магазини, Израел остава пристрастен към пластмасата.

През юни природозащитната организация Световен фонд за дивата природа (WWF) публикува доклад, в който израелското крайбрежие бе посочено за третото най-замърсено с пластмасови отпадъци в Средиземноморието след тези на Турция и Барселона (Испания), и последвано от Валенсия (Испания), Александрия (Египет), Алжир и Марсилия (Франция).

"Сега всеки път, когато ходя на плаж, се заемам с почистване - ужасно е", казва Шани Зилберщайн, чиято деветмесечна дъщеря си играе с току-що извадена от пясъка пластмасова вилица.

Кашер пластмаса? 

В северната част на Тел Авив Лимор Горелик и Дана Атиас от неправителствената организация "Залул" обикалят престижните плажове на Херцлия и приканват посетителите им да използват чаши от бамбук и рециклирани пликове вместо пластмасови изделия за еднократна употреба.

Навикът за носене на пластмасови прибори за хранене на семейните пикници на плажа трудно може да бъде преодолян, най-вече защото за него има религиозни причини. 

В събота, наричана от евреите шабат, религиозните евреи не бива да работят нищо и "тъй като нямат право да мият чинии и прибори за хранене, използват пластмасови", които просто изхвърлят, казва Лимор Горелик. Дори и да бъдат изхвърлени в някое от кошчетата за боклук по плажовете, пластмасовите отпадъци могат в крайна сметка да се озоват в морето, отнесени от вятъра или от птиците, които разкъсват пликовете с боклук, за да търсят храна.

Галя Пастернак е защитила докторска дисертация в университета на Хайфа (Северен Израел), посветена на замърсяването на израелското крайбрежие. Според данните от дисертацията й 60 процента от отпадъците на плажа са изхвърлени от плажуващите. Само част от тях са донесени от течения от Египет на юг и от Ливан на север.

Пари за пластмаса

През 2005 г. министерството на околната среда въведе оригинална програма: то плаща на общините за почистване на плажовете, но в замяна изисква конкретни резултати. Редовно се правят строги проверки и градовете, които не се справят със задачата, получават по-малко финансиране или го губят, казва Ран Амир, директор на отдела за морска екология и екология на крайбрежието в министерството на околната среда.

Министерството дори предприе съдебни действия срещу част от непокорните общини. Плажът Палмахим, който е много популярен сред израелците, бе глобен преди да започне да изпълнява изискванията на министерството.

"Днес това е един от най-чистите плажове в Израел", радва се Ран Амир.

Той изброява различните стратегии, които министерството прилага през последните години: рекламни клипове по радиото и в интернет, глоби, но също така рециклиране, образователни кампании и превантивни мерки.

"Мисля, че това работи донякъде", казва Галя Пастернак, която е участвала в изпълнението на някои програми.

Според Лимор Горелик обаче Израел все още изостава. Тя дава за пример пластмасовите пликове, за които се плаща такса в големите магазини след 2017 г.: "10 агори (10 израелски стотинки с равностойност 2 евроцента) не е достатъчно", казва екоактивистката, разочарована, че малките бакалии все още заобикалят този закон.