Преди да стане учредител на Българския институт за правни инициативи (БИПИ), Биляна Гяурова-Вегертседер е била старши юрист в Американска асоциация на юристите за правна инициатива за Централна и Източна Европа (ABA CEELI) – една от първите чуждестранни НПО, занимаващи с проблемите на съдебната система у нас. Българският ѝ офис е открит в далечната 1991 г. и работи до 2006 г. Биляна Гяурова е участвала в изготвянето на първите индекси за съдебна реформа, за реформа в прокуратурата и мн. др. Не на шега се смеем, че „плува в тези води“ от над 20 години. Поводът да разговаряме е стартът на процедурата за нов главен прокурор.

- Българският институт за правни инициативи (БИПИ) представи проучване, посветено изцяло на предстоящата промяна на върха на прокуратурата. Вас лично кое ви впечатли в него, г-жо Вегертседер?

Първо – оценката, която се дава на работата на досегашния главен прокурор. Тук виждаме, че над 42% му дават оценка „средна“. Като правя уточнение, че сме питали хора, които не са от „системата“. Грубо казано – питали сме средностатистическия гражданин.

- Да, доколкото си спомням, голяма част от респондентите са такива, които не са имали контакт със съдебната система?

Да, повечето са такива. А средностатистическият гражданин се информира откъде? От медиите, от телевизията, от социалните медии при нас... Щом толкова висок процент – над 42%, му дава оценка „среден 3“, това е някакъв индикатор.

Първо, че за тези 7 години може би прокуратурата не е показала как изпълнява наказателната политика на държавата. Второ – ако е направила нещо в тази посока, не е могла достатъчно добре да го представи пред обществеността. Т.е. комуникационната й политика е лоша. Трето – прокуратурата е действала много еднопосочно. И четвърто – прокуратурата просто не е работила по това, което е заявила, че ще работи¹. Освен че 42,66% дават оценка „среден“, слаба оценка дават 24,48%. Отлична оценка му дават 0,7%.

- Защо толкова държите да има разписан ясен профил на кандидата за нов главен прокурор? Ако не бъркам, ВСС постоянно упорства и не е приел такова нещо.

Смятам, че това е важно, защото в промените, които бяха направени в Закона за съдебната власт (ЗСВ) през 2016 г., за пръв път – и това е нова алинея – се въведоха конкретни изисквания, които се отнасят само за лицата, които кандидатстват за „тримата големи“. Смята се, че те трябва да отговарят на тях, като, разбира се, това не е изчерпателен списък: способност за придържане и налагане на висок етичен стандарт; висока професионална компетентност; да притежава задълбочени знания в областта на правото; изявена независимост (това е ключово!); воля за налагане на законността, решителност в изпълнение на служебните задължения, с принос за утвърждаване на правовата държава; мотивиране на колеги, търсене и носене на отговорност. Може да се каже, че срещу тези промени на ЗСВ имаше определени обструкции.

- Това е част от онази „съдебна реформа“ на Христо Иванов, срещу която толкова много „здравите сили“ се бунтуваха и в крайна сметка успяха да я оставят половинчата?

Да, това беше директно продължение на Актуализираната стратегия за съдебна реформа. А защо са важни тези профили, показва и нашето изследване, което представихме преди няколко месеца.

Защото, когато говорим за „тримата големи“, техният статут е малко по-специфичен: много по-дълъг мандат – 7 години, много по-широки правомощия. Все пак те са на върха на пирамидата, ако може да се каже, на съдебната власт. И не е без значение тези хора, които бъдат избрани, какво лице ще наложат на съдебната власт, респективно на двата върховни съда и на прокуратурата. И не е без значение за самата гилдия, в случая за редовите прокурори – кой ще ги представлява.

Защото специално при прокуратурата, която е с тази пирамидална структура, където оперативната самостоятелност е много по-ограничена, хората автоматично олицетворяват прокуратурата с лицето на главния прокурор.

И затова, ако той няма тези качества или злоупотребява с тези качества и правомощия, това се разпростира надолу по цялата „пирамида“ – колкото и да си говорим, че редовите прокурори са почтени и независими. Ти като виждаш, че на върха на пирамидата някак си не се дава тази заявка...

- Добре, но ако, както казвате, прокуратурата просто лошо си комуникира успехите, това е странно – медиите, останали критици на държавното обвинение, и в частност ресорните журналисти, са 10 души „на кръст“... От другите се леят венцехваления. Толкова ли пък да сме влиятелни – та ние се събираме в една маршрутка?!

Първо, прокуратурата както всички институции, се нуждае от обективна критика. Няма какво да се залъгваме, това се говори вече от много места: че България е в ситуация на „овладяна“ или завладяна държава. Т.е. критично мислещите хора и медии са сведени до някакъв санитарен минимум. И са постоянни опитите те да бъдат заглушавани. От друга страна обаче, институциите имат нужда от някакъв коректив. Защото, ако перифразираме един знаменит израз на лорд Актън: „Властта покварява. Абсолютната власт покварява абсолютно.“ И ние се оказваме в една такава ситуация на самозабрава. Та аз не мисля, че тази оценка на хората е манипулирана. Напротив – тя е в по-голяма степен обективна. Защото показва, че нормалният гражданин не възприема прокуратурата като страна в наказателния процес, която защитава първо интересите на държавата – без разлика кой е на върха на тази държава. В един момент това, което наблюдаваме в прокуратурата – и то в никакъв случай не е само тези 7 години – е, че прокарва наказателната политика на държавата, но сякаш я прокарва само в една посока.

- И нещо, което ми направи много тъжно впечатление в резултатите от вашия сондаж: има един особено голям процент хора, които не очакват промяна. Не очакват подобрение.

Да. „Нищо различно не очаквам“ – това са 22% от запитаните. Има почти 66%, които очакват активна борба с престъпността по високите етажи на властта. Но тук въпросът е зададен: „Коя според вас е най-важната задача...“ Тук е оценката на хората какво искат от следващия главен прокурор. Което пак показва усещането им: да, очевидно има борба с престъпността, но тя не е на тези нива, които ние виждаме – че има крещяща злоупотреба с власт, граничеща с престъпление. Което обаче остава ненаказано и може би оттам идва това обезкуражаване у хората.

- Дали проблемът е в личността или в рамката, в която е поставена? Дали е възможно човек да устои, когато има такива изкушения като на главния прокурор, независимо как му е името? Защото, да си кажа – честното ми мнение е, че прокуратурата от много време е много сериозен участник в стопанския живот например – тя може да „опраска“ или да погали всеки икономически субект. Абсолютен участник е и в политическия живот, сега идват местни избори – виждате какво става с определени кметове...

Дори хора от прокуратурата казват, че тя е станала почти като тел. 112. Всеки – който за каквото се сети, може да подаде жалба в прокуратурата и тя трябва да решава всички проблеми в държавата. А това не трябва да е така.

- Да, но пък нейната реакция – отказ да образува производство срещу Х или възбуждане на наказателно преследване срещу У, не подлежи на никакъв контрол. Дали проблемът е в личността или в самата рамка? Или комбинирано.

От една страна, мисля си, че проблемът е в рамката – най-малкото в липсата на всякакви критерии за държане на главния прокурор под отговорност, за търсене на някаква отговорност, за търсене дори на някакъв вид отчетност пред парламента. Но реална отчетност... Това предпоставя злоупотребата с тази власт. От друга страна, самата конфигурация на основния играч в изборната процедура – Висшия съдебен съвет, за съжаление продължава да страда от много сериозни дефицити независимо от промените в Конституцията от декември 2015 г. И затова е важно да има някакво осветляване на процеса, чрез който се стига до конкретно име. С други думи, за гилдията и за нас като общество е от значение пътят, по който се е стигнало до конкретно име. Защо? Защото това означава проактивност от страна на ВСС, търсене на подходящ (в добрия смисъл на тази дума) кандидат и желание за изпълване на процедурата със съдържание, а не чисто механичното ѝ провеждане.

Това важи и за министъра на правосъдието, който също може да номинира. Тази възможност не е случайна и не трябва да бъде бъркана с намеса на изпълнителната власт в съдебната. Тази възможност означава интересът на държавата от това лицето, което следва да прокарва нейната наказателна политика и да ѝ бъде адвокат, да бъде с възможно най-добрите качества и да бъде избрано въз основа на тях, а не на политически договорки. Това е принципът на меритокрацията. И затова е предвидено правителството чрез МП да има своеобразно участие в процедурата. Не е намеса в независимостта, защото държавата (в един идеален случай, какъвто не е българският) има най-висок интерес от независим главен прокурор.

А самите промени не бяха прокарани докрай въпреки всички препоръки – на Венецианската комисия, на ГРЕКО (Групата на държавите, борещи се срещу корупцията към Съвета на Европа, б.р.), въпреки споменаването на същите препоръки в докладите по Механизма за сътрудничество и проверка.

В парламента нямаше желание за реално прокарване на тази реформа. Имам предвид избора на членовете на ВСС, където мнозинството да бъде избрано от гилдията. В бройката на двете колегии мнозинството продължава да е парламентарно.

- Виждаме и аз, и вие всеки вторник и четвъртък как гласуват съдиите, избрани от съдии, и как гласуват останалите. Нали забелязвате, че прокурорската колегия най-често гласува 11:0 – пълно единодушие по всичко! В една демокрация в XXI век.

Ами аз, честно казано, все се надявах, че ще има някакво такова надскачане на манталитетните ограничения. Обаче то не се получи. И в крайна сметка нереформираната ни съдебна система рефлектира върху всички останали показатели, с които България е наблюдавана и представяна най-вече на ниво Европейски съюз. И ни оставя в периферията на този ЕС. Ние географски сме в периферията на ЕС, но институционално с упоритостта си да не проведем една реформа докрай или голяма част от реформите да останат на повърхността, на хартия, ние се поставяме и институционално в периферията на ЕС. А после голяма част от управляващите се ядосват – защо така ни „наказват“, защо не ни пускат в Шенген, не сме в еврозоната, чакалнята на чакалнята и т.н. Защото – ако перифразираме „ремонта на ремонта“, в един момент трябва да се престанем с това „реформа на реформата на реформата“.

- Това е друг един мой въпрос: дали „проблемът главен прокурор“ не е всъщност „проблемът ВСС“?

Нека си припомним избора през 2012 г. Тогава имаше трима кандидати. Самото предизвестяване – мисля, че един два месеца по-рано стана ясно, че Сотир Цацаров ще бъде избран – показа за тогавашния ВСС, че проблемът е в него. Първо, защото ВСС трябва да бъде коректив, включително на управляващите. ВСС не успя да бъде коректив. С изключение на  някакви минимални малцинства – съвсем анемични... Които няма как да пропукат това статукво. Второ – аз мога да прозвуча наивно, но не мога да разбера: тези хора са магистрати, те са дългогодишни магистрати?! Изначалната същност на един магистрат е да бъде независим и безпристрастен. Не само на хартия, а и като постановка на личността. А ти влизаш, там, избират те, за да упражняваш пристрастие и едва ли не да продаваш своята независимост. И по този начин да предаваш гилдията! И това прави – мога директно да го кажа – виновен ВСС за редица провалени избори на ръководни позиции в съдебната система. Последният от които – видяхте какво стана със СГС (където ВСС не избра предпочетения с двойна преднина кандидат на съдиите, а неодобрения от колегите му кандидат. При това уникално гласува да встъпи в длъжност веднага, б.р.). А съдийското самоуправление е еманацията на един съд.

- Като че ли във всеки следващ ВСС гласовете на отпор стават все по-малко, не смятате ли? Грубо казано, ако в предния 25-членен състав на Съвета бяха 6-има, сега са трима, максимум 4-ма на моменти. 

Това, което прави впечатление при този ВСС (този състав встъпи през есента на 2017 г., б.р.), е, че мисля, че са си взели много добра поука от предишния ВСС, където имаше открити нападки, много скандали, емоционални изблици. Тука нещата са много по-овладени от гледна точка на говорене. ВСС се опитва много да не влиза в очите на хората – тихомълком да изпълнява зададени поръчки.

- Имам и един такъв въпрос: какво ви идва наум, като чуете „Иван Гешев“?

Трябва да помисля... (Смее се.) Първата дума, която ми дойде, е „невъзпитан“. Невъзпитан екшън герой.

- Може би един обвинител такъв трябва да бъде, за да е ефективен?

Един обвинител, първо, според мен трябва да говори по-малко, езикът му трябва да е на много по-високо ниво, не трябва да говори с обидни епитети... В Комисията за защита от дискриминация има дело за едни негови квалификации. Не трябва да си позволява изказвания, които са заучени фрази от филми. Защото това снижава авторитета на професията – поне в моите очи. Един прокурор трябва да говори едновременно професионално и разбираемо и през неговия говор трябва да прозира независимостта му като прокурор. Не трябва да хвърля обвинения и хипотези, които да предполагат последващи действия – визирам това, че битката за главен прокурор ще е „мръсна и кална“, „ще се купуват магистрати, политици и журналисти“... Това са думи, които не са за устата на един прокурор, дори и на зам. главен. Затова казах невъзпитан.

- Простичкият ми въпрос е – тогава има ли изход? Възможно ли е една институционална рамка да задължи когото и да било да си свърши работата? Да си стои на мястото. Забележително е, че по спомен във вашето изследване това следващият главен прокурор да е добър юрист, т.е. професионалните му качества, беше поставено на по-задно място от хората. Първите бяха да има нравствени качества.

На първо място, 65,38% е политическата независимост. На второ място с 58% идва да не се поддава на натиск, на трето място идва почтеността и на четвърто място – да е добър професионалист.

- Така де – излиза, че за „нравствени качества“ гладът в обществото е много по-голям, отколкото за професионални? Това не е ли много силен коментар на картинката?

Абсолютен. Аз вярвам, че в съдебната система може да се получи реална реформа и тази реална реформа в голяма степен може да дойде отвътре – може и наивно да ви звуча. Аз наблюдавам как се сменят поколенията в съдебната система. И независимо че има една част, която се самовъзпроизвежда, има и много млади хора, които изпълват със съдържание думите „политическа независимост“. 

- Ще задавате ли въпроси в процедурата по избор на нов главен прокурор?

Категорично, да! (Смее се.) Имаме срок – имаме време до средата на октомври и категорично ще зададем въпроси и ще продължаваме да повтаряме резултатите от нашето изследване.

----

¹ Биляна Вегертседер цитира факти от концепцията, с която през 2012 г. Сотир Цацаров спечели състезанието за главен прокурор: „установяване на механизъм за постоянен диалог и отчитане на предложенията на професионалните организации на магистратите...“, „интензивна публична комуникация“, „стандарти за обслужване на граждани и адвокати“, „използване на обратната връзка медии – прокуратура“, електронен бюлетин с название „Практика“ и т.н.

----

Този материал е публикуван в сп. "Клуб Z" през юли 2019 г. Още текстове от същия автор можете да прочетете тук.