×

Error message

Article_top

Любовта на човека към драскането по стени е с древен произход, както вече изяснихме. 

На всички ни е ясно също, че посланията за любов, поезията, възхвалите и описанията на приключения може да са били първите графити, но личните обиди са били следващите.

И не говоря за расистки, хомо- и прочие -фобски послания, а за поименното - "Мария е к**ва", например. Най-старият пример, открит през 1976 г. в днешен Ирак, някогашен Вавилон, например е частично изтрит - останало е само "тези, които спят с майка ти…".

Подобни надписи по софийските стени се намират - поне много от нас ги помнят. Често са директни обиди към някоя жена и нейната сексуална разкрепостеност. Срещат се и класически съмнения в хомосексуалността на Герган, Петър, Стоян и прочие. Понякога посланията са по-малко обидни, и по-скоро като кратки съобщения - "Иване, дължиш ми пари!"

Каквото и да е посланието, целта е една - не само Иван и Мария да разберат мнението на автора за тях, но и техният "позор" да бъде пред лицето на света - на улицата. Всеки да го види и да знае, че Жоро е г*з, Жана спи със всички в блока… 

Вероятно това е и една от причините тези надписи най-бързо да изчезват от градската среда. В последните две седмици и аз, и фотографът на Клуб Z Веселин Боришев оглеждахме блокове, къщички, сгради в центъра и крайните квартали, и не открихме пример за такава конкретика. Забележителното е, че и двамата си спомняхме определен надпис на точно място, но такъв липсваше. И на двете места бе почистено.

Човек се пита дали ако поименната обида предизвиква най-бърза реакция, не е вариант просто да се персонализира всеки грозен графит в столицата? Извън шегата, чистенето е най-добрият вариант, и то скоро предстои!

Дигиталната стена

Да си имаш своя стена е било лукс в голяма част от човешката история. Особено такава, на която е подходящо да се драска. Стената е била по определен начин повод за завист.

През последните 20 години обаче се появиха друг вид стени - дигиталните. Тази концепция даде основата на идеята за социална мрежа - малко твое място в интернет. На този принцип бе базирана първата сравнително успешна социална мрежа - MySpace, и тя се пренесе и във Facebook по-късно.

В началните версии на сайта на Зукърбърг стената всъщност беше най-централната и важна част. Удобният чат не беше налице, групите не бяха още на мода, бизнесите тепърва започваха да си правят страници.

Тогава хората редовно си пращаха клипчета, статии, закачки, а понякога разменяха и обиди на стените си. Facebook стената беше като отворена маса за всички приятели и не само. 

Директната обида и атака по стената на Фейсбук обаче беше като пчела - жили само веднъж, после умира. Причината е, че всеки има пълен контрол върху стената си и може да изтрие съобщението и да блокира веднага обиждащия. Все пак, не всеки беше с интернет на телефона си - все още - и една злостна псувня можеше да остане няколко часа в Мрежата, така че да я видят достатъчно хора.

Промените във Facebook, а и други социални мрежи, новите функции като групи за дискусии и форуми, чатът Messenger, и другите чат-програми обаче промениха правилата на играта. В днешно време да пишеш на стената на някого се счита за изключително грубо и директно и е допустимо само от баба (защото не знае по-добре), и някой много близък човек по конкретен повод. Писането на стената е социално приемливо само на рождения ни ден, когато пък Facebook всъщност окуражава всички приятели да ни поздравят.

Разбира се, в някакъв смисъл това прави директна обида на стената още по-видима и очебийна, но минута по-късно смартфонът ще ни докладва така или иначе. Затова този подход става все по-рядък.

Обиди вече се разменят в дискусии под чужди стени - което по някаква причина е що-годе приемливо - и в групи. Там изобилстват. Васко от Смолян не се смущава да каже на Тошко от Етрополе, че е долен п*дерас, дори не изпитва нуждата да го надраска през нощта на физическата стена на Тошко. Дори без интернет-анонимност, хората просто не усещат, че в Интернет общуват с други човешки същества. И са далеч по-склонни да развяват реален или въображаем "позор" на някого онлайн.

„ИZчистване“ - под това име Клуб Z започна кампанията си за заличаване на оскърбителните графити по стените и насърчаване на уличното изкуство. С инициативата си искаме да привлечем общественото внимание към проблема с грозните, цинични, заплашителни и дори опасни графити, които като някаква зараза са плъзнали в градовете ни. 

 

 

Любовта на човека към драскането по стени е с древен произход, както вече изяснихме. 

На всички ни е ясно също, че посланията за любов, поезията, възхвалите и описанията на приключения може да са били първите графити, но личните обиди са били следващите.

И не говоря за расистки, хомо- и прочие -фобски послания, а за поименното - "Мария е к**ва", например. Най-старият пример, открит през 1976 г. в днешен Ирак, някогашен Вавилон, например е частично изтрит - останало е само "тези, които спят с майка ти…".

Подобни надписи по софийските стени се намират - поне много от нас ги помнят. Често са директни обиди към някоя жена и нейната сексуална разкрепостеност. Срещат се и класически съмнения в хомосексуалността на Герган, Петър, Стоян и прочие. Понякога посланията са по-малко обидни, и по-скоро като кратки съобщения - "Иване, дължиш ми пари!"

Каквото и да е посланието, целта е една - не само Иван и Мария да разберат мнението на автора за тях, но и техният "позор" да бъде пред лицето на света - на улицата. Всеки да го види и да знае, че Жоро е г*з, Жана спи със всички в блока… 

Вероятно това е и една от причините тези надписи най-бързо да изчезват от градската среда. В последните две седмици и аз, и фотографът на Клуб Z Веселин Боришев оглеждахме блокове, къщички, сгради в центъра и крайните квартали, и не открихме пример за такава конкретика. Забележителното е, че и двамата си спомняхме определен надпис на точно място, но такъв липсваше. И на двете места бе почистено.

Човек се пита дали ако поименната обида предизвиква най-бърза реакция, не е вариант просто да се персонализира всеки грозен графит в столицата? Извън шегата, чистенето е най-добрият вариант, и то скоро предстои!

Дигиталната стена

Да си имаш своя стена е било лукс в голяма част от човешката история. Особено такава, на която е подходящо да се драска. Стената е била по определен начин повод за завист.

През последните 20 години обаче се появиха друг вид стени - дигиталните. Тази концепция даде основата на идеята за социална мрежа - малко твое място в интернет. На този принцип бе базирана първата сравнително успешна социална мрежа - MySpace, и тя се пренесе и във Facebook по-късно.

В началните версии на сайта на Зукърбърг стената всъщност беше най-централната и важна част. Удобният чат не беше налице, групите не бяха още на мода, бизнесите тепърва започваха да си правят страници.

Тогава хората редовно си пращаха клипчета, статии, закачки, а понякога разменяха и обиди на стените си. Facebook стената беше като отворена маса за всички приятели и не само. 

Директната обида и атака по стената на Фейсбук обаче беше като пчела - жили само веднъж, после умира. Причината е, че всеки има пълен контрол върху стената си и може да изтрие съобщението и да блокира веднага обиждащия. Все пак, не всеки беше с интернет на телефона си - все още - и една злостна псувня можеше да остане няколко часа в Мрежата, така че да я видят достатъчно хора.

Промените във Facebook, а и други социални мрежи, новите функции като групи за дискусии и форуми, чатът Messenger, и другите чат-програми обаче промениха правилата на играта. В днешно време да пишеш на стената на някого се счита за изключително грубо и директно и е допустимо само от баба (защото не знае по-добре), и някой много близък човек по конкретен повод. Писането на стената е социално приемливо само на рождения ни ден, когато пък Facebook всъщност окуражава всички приятели да ни поздравят.

Разбира се, в някакъв смисъл това прави директна обида на стената още по-видима и очебийна, но минута по-късно смартфонът ще ни докладва така или иначе. Затова този подход става все по-рядък.

Обиди вече се разменят в дискусии под чужди стени - което по някаква причина е що-годе приемливо - и в групи. Там изобилстват. Васко от Смолян не се смущава да каже на Тошко от Етрополе, че е долен п*дерас, дори не изпитва нуждата да го надраска през нощта на физическата стена на Тошко. Дори без интернет-анонимност, хората просто не усещат, че в Интернет общуват с други човешки същества. И са далеч по-склонни да развяват реален или въображаем "позор" на някого онлайн.

„ИZчистване“ - под това име Клуб Z започна кампанията си за заличаване на оскърбителните графити по стените и насърчаване на уличното изкуство. С инициативата си искаме да привлечем общественото внимание към проблема с грозните, цинични, заплашителни и дори опасни графити, които като някаква зараза са плъзнали в градовете ни. 

 

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията