Article_top

По всичко изглежда, че френският президент Еманюел Макрон е сериозен в намерението си за посредничество между САЩ и Иран. Сега неговите усилия са насочени към облекчаване на санкциите, за което разчита и на американския си колега Доналд Тръмп. Това пролича в Биариц, където американският президент не изключи възможността някои държави да получат частично разрешение да ги заобиколят, което да им позволи да внасят ирански петрол, без обаче да посочи как това може да се случи.

По всичко изглежда, че това също ще бъде обсъдено на преговорите с очакваната тази седмица в Париж иранска икономическа делегация. Обявената им тема е как да се използва компенсаторния финансов инструмент на ЕС при търговски операции с Иран, както и конкретизация на предварителните договорености, постигнати с външния министър Зариф по време на визитата му в Биариц и френската столица миналата седмица. 

Илюзиите на Макрон

Голямото желание на Макрон да посредничи между Щатите и  Иран пролича и от телефонния му разговор с иранския президент Хасан Рохани – според френската страна седми поред за няколко седмици. Разговорът им не се ограничил с икономическите въпроси, съответно възможността от снемане напрежението в Залива и намиране на пролука в санкционния режим, наложен от Вашингтон.

Засегнати били и някои от близките на френския президент и на повечето западни страни теми за климатичните рискове, включително и за териториите в рамките на иранската сфера на влияние, както и продължаващата иранска намеса Сирия и Ирак чрез отряда „Ал-Кудс“ и ескалиращите отношения между Израел и проиранската Хизбула след разменените в последно време удари между тях. Дебатирана била и ситуацията в Ирак и Сирия. По темата „Йемен“ била обсъдена подготовката за евентуална предварителна среща между представители на саудитските власти и на хусите за намиране на път към политическо решаване на кризата в тази страна.

Новото тук е недвусмислената подкрепа, демонстрирана от Техеран за хусите, илюстрирана от визитата на делегация на Сана в Техран и решението за изпращане на ирански посланик в Йемен. Освен това, делегацията на хусите се е срещнала в Техеран с посланиците на европейската „тройка“ – Франция, Германия и Великобритания – плюс посланика на Италия. Според заместник-външния министър на Иран Али Асгар Хаджи в кулоарите на тази среща във формата Е-4, британският посланик Роберт Макгайър бил заявил: „Накарахте ни да признаем действителното положение на нещата“.

Всички тези дипломатически усилия правят възможно апример американският президент да изненада света с решението си да прекрати и отмени икономическите и политическите санкции, наложени на Иран след изтеглянето на САЩ от „“ядрената сделка”“ на 8 юли 2018 г., при това да се похвали, че това е дипломатически успех за Америка.

Подобен поврат не би бил толкова изненадващ поради желанието и на двете страни рано или късно да се стигне до споразумение между тях. Истина е, че САЩ и Иран търсят начин да сключат такава нова сделка, която да им гарантира икономически, политически и стратегически предимства, които няма да бъдат за сметка на другата страна, а по-скоро ще ощетят останалите държави, пострадали от вторичните санкции върху търговията с Иран. 

Болтън и Нетаняху поставят условия 

Дори и да допуснем, че двете страни са се убедили, че един въоръжен конфликт би бил прекалено рисков, Иран не би могъл да разчита, че  наложените от администрацията на Тръмп ще бъдат премахнати изцяло. Това е така, защото дори евентуално завръщане към “ядрената сделка” не може да отмени санкциите, наложени като реакция срещу подкрепата за тероризма и нарушаването на правата на човека от иранския режим.

А Тръмп наложи антииранските санкции именно с тези мотиви, макар че самият санкционен инструмент бе задействан от Министерството на финансите, в частност забраняващ търговията със стомана, желязо и алуминий, които се използват за ядрената програма на режима. Дори последните по време санкции върху петролоносача „Адриан Дориа“, бяха мотивирани с подкрепа за „Революционните гвардейци“, обявени за терористична организация. Този принцип ще се прилага и в случай, че президентът Тръмп реши частично да освободи от санкционния режим търговията с петрол, защото тогава тя ще попадне под ударите на санкциите срещу подкрепата на терористични ирански групировка в региона.

С тези уговорки е възможно да се допусне, че американският президент може да направи подобна отстъпка, която обаче няма да предизвика особени възторзи от страна на Техеран. Главният залог на режима сега е да изчака практически решения от страна на европейската „тройка“ за прилагането на горепосочения механизъм за заобикалянето на санкциите. Това би позволило на Техеран да преустанови процеса на излизане от “ядрената сделка”, предполагащ пореден трети етап от излизането от ограниченията по договора.

Според иранския режим, евентуално сближаване на позициите между Техеран и Вашингтон би изисквало продължителни преговори, които да гарантират, че американският президент и Конгресът ще бъдат мотивирани да действат съвместно за отмяната на санкциите. Едва тогава ще може да се отвори нова страница в двустранните отношения и да се стигне до възстановяване на дипломатическите представителства в двете страни. Подобна стъпка се счмята за желателна в Техеран, защото тя ще позволи на страната да запази своята позиция и роля в Западна Азия и особено в Близкия изток, където понастоящем се конфронтира с Вашингтон и арабските столици.

Израелският премиер, който е разговарял продължително с френския президент, го е убеждавал, че не трябва да се стига до преговори с враждебния на европейците режим на аятоласите и че подобна стъпка само ще засили провокациите от страна на Техеран и подкрепата му за тероризма. Той предупредил своя колега за опасността от програмата на Техеран за развитието на балистични ракети и ядрено оръжие. Според сведения на израелското разузнаване, Иран снабдява шиитските милиции, включително Хизбула в Ливан, „Ислямски джихад“ и Хамас в Газа, хусите в Йемен, както и влиятелните шиитски милиции в Ирак, със съвременни видове оръжие, включващи и балистична ракети.

През последните дни сме свидетели на повишаване напрежението между Израел и въпросните милиции. Лидерът на Хизбула Хасан Насралла заплаши, че е взел решение да удари Израел. Подобни закани отправя и командирът на бригадата „Ал-Кудс“ Касем Сулеймани, след като Израел осъществи поредица от четири дронови бомбардировки на иранските оръжейни складове в Сирия.

От своя страна Израел съсредоточава военен потенциал по границата си с Ливан за отблъсване на обещаната атака на Хизбула и за нанасяне на ответен удар, който според Нетаняху ще бъде фатален за Ливан. Всичко това показва, че регионът навлиза в нова фаза на конфронтация. Освен това Израел не е единствената държава, която се противопоставя на посредничеството на Макрон. На негова страна са и ястребите в Белия дом, представлявани от съветника по националната сигурност Джон Болтън и външния министър Майкъл Помпео.

 

По всичко изглежда, че френският президент Еманюел Макрон е сериозен в намерението си за посредничество между САЩ и Иран. Сега неговите усилия са насочени към облекчаване на санкциите, за което разчита и на американския си колега Доналд Тръмп. Това пролича в Биариц, където американският президент не изключи възможността някои държави да получат частично разрешение да ги заобиколят, което да им позволи да внасят ирански петрол, без обаче да посочи как това може да се случи.

По всичко изглежда, че това също ще бъде обсъдено на преговорите с очакваната тази седмица в Париж иранска икономическа делегация. Обявената им тема е как да се използва компенсаторния финансов инструмент на ЕС при търговски операции с Иран, както и конкретизация на предварителните договорености, постигнати с външния министър Зариф по време на визитата му в Биариц и френската столица миналата седмица. 

Илюзиите на Макрон

Голямото желание на Макрон да посредничи между Щатите и  Иран пролича и от телефонния му разговор с иранския президент Хасан Рохани – според френската страна седми поред за няколко седмици. Разговорът им не се ограничил с икономическите въпроси, съответно възможността от снемане напрежението в Залива и намиране на пролука в санкционния режим, наложен от Вашингтон.

Засегнати били и някои от близките на френския президент и на повечето западни страни теми за климатичните рискове, включително и за териториите в рамките на иранската сфера на влияние, както и продължаващата иранска намеса Сирия и Ирак чрез отряда „Ал-Кудс“ и ескалиращите отношения между Израел и проиранската Хизбула след разменените в последно време удари между тях. Дебатирана била и ситуацията в Ирак и Сирия. По темата „Йемен“ била обсъдена подготовката за евентуална предварителна среща между представители на саудитските власти и на хусите за намиране на път към политическо решаване на кризата в тази страна.

Новото тук е недвусмислената подкрепа, демонстрирана от Техеран за хусите, илюстрирана от визитата на делегация на Сана в Техран и решението за изпращане на ирански посланик в Йемен. Освен това, делегацията на хусите се е срещнала в Техеран с посланиците на европейската „тройка“ – Франция, Германия и Великобритания – плюс посланика на Италия. Според заместник-външния министър на Иран Али Асгар Хаджи в кулоарите на тази среща във формата Е-4, британският посланик Роберт Макгайър бил заявил: „Накарахте ни да признаем действителното положение на нещата“.

Всички тези дипломатически усилия правят възможно апример американският президент да изненада света с решението си да прекрати и отмени икономическите и политическите санкции, наложени на Иран след изтеглянето на САЩ от „“ядрената сделка”“ на 8 юли 2018 г., при това да се похвали, че това е дипломатически успех за Америка.

Подобен поврат не би бил толкова изненадващ поради желанието и на двете страни рано или късно да се стигне до споразумение между тях. Истина е, че САЩ и Иран търсят начин да сключат такава нова сделка, която да им гарантира икономически, политически и стратегически предимства, които няма да бъдат за сметка на другата страна, а по-скоро ще ощетят останалите държави, пострадали от вторичните санкции върху търговията с Иран. 

Болтън и Нетаняху поставят условия 

Дори и да допуснем, че двете страни са се убедили, че един въоръжен конфликт би бил прекалено рисков, Иран не би могъл да разчита, че  наложените от администрацията на Тръмп ще бъдат премахнати изцяло. Това е така, защото дори евентуално завръщане към “ядрената сделка” не може да отмени санкциите, наложени като реакция срещу подкрепата за тероризма и нарушаването на правата на човека от иранския режим.

А Тръмп наложи антииранските санкции именно с тези мотиви, макар че самият санкционен инструмент бе задействан от Министерството на финансите, в частност забраняващ търговията със стомана, желязо и алуминий, които се използват за ядрената програма на режима. Дори последните по време санкции върху петролоносача „Адриан Дориа“, бяха мотивирани с подкрепа за „Революционните гвардейци“, обявени за терористична организация. Този принцип ще се прилага и в случай, че президентът Тръмп реши частично да освободи от санкционния режим търговията с петрол, защото тогава тя ще попадне под ударите на санкциите срещу подкрепата на терористични ирански групировка в региона.

С тези уговорки е възможно да се допусне, че американският президент може да направи подобна отстъпка, която обаче няма да предизвика особени възторзи от страна на Техеран. Главният залог на режима сега е да изчака практически решения от страна на европейската „тройка“ за прилагането на горепосочения механизъм за заобикалянето на санкциите. Това би позволило на Техеран да преустанови процеса на излизане от “ядрената сделка”, предполагащ пореден трети етап от излизането от ограниченията по договора.

Според иранския режим, евентуално сближаване на позициите между Техеран и Вашингтон би изисквало продължителни преговори, които да гарантират, че американският президент и Конгресът ще бъдат мотивирани да действат съвместно за отмяната на санкциите. Едва тогава ще може да се отвори нова страница в двустранните отношения и да се стигне до възстановяване на дипломатическите представителства в двете страни. Подобна стъпка се счмята за желателна в Техеран, защото тя ще позволи на страната да запази своята позиция и роля в Западна Азия и особено в Близкия изток, където понастоящем се конфронтира с Вашингтон и арабските столици.

Израелският премиер, който е разговарял продължително с френския президент, го е убеждавал, че не трябва да се стига до преговори с враждебния на европейците режим на аятоласите и че подобна стъпка само ще засили провокациите от страна на Техеран и подкрепата му за тероризма. Той предупредил своя колега за опасността от програмата на Техеран за развитието на балистични ракети и ядрено оръжие. Според сведения на израелското разузнаване, Иран снабдява шиитските милиции, включително Хизбула в Ливан, „Ислямски джихад“ и Хамас в Газа, хусите в Йемен, както и влиятелните шиитски милиции в Ирак, със съвременни видове оръжие, включващи и балистична ракети.

През последните дни сме свидетели на повишаване напрежението между Израел и въпросните милиции. Лидерът на Хизбула Хасан Насралла заплаши, че е взел решение да удари Израел. Подобни закани отправя и командирът на бригадата „Ал-Кудс“ Касем Сулеймани, след като Израел осъществи поредица от четири дронови бомбардировки на иранските оръжейни складове в Сирия.

От своя страна Израел съсредоточава военен потенциал по границата си с Ливан за отблъсване на обещаната атака на Хизбула и за нанасяне на ответен удар, който според Нетаняху ще бъде фатален за Ливан. Всичко това показва, че регионът навлиза в нова фаза на конфронтация. Освен това Израел не е единствената държава, която се противопоставя на посредничеството на Макрон. На негова страна са и ястребите в Белия дом, представлявани от съветника по националната сигурност Джон Болтън и външния министър Майкъл Помпео.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията