Забелязахте ли как неусетно се адаптирахме към събития, които преди това предизвикваха поне две калории гняв или най-малкото тропане по масата? Неусетно приемаме Конституцията за парче хартия, с която всеки може да си завие няколко резена сланина. За нас Монтескьо е будала, защото неговата хрумка за разделението на властите е една голяма измишльотина. Със спокойствие реагираме, когато за едно футболно полувреме премиерът отскача до парламента, за да уволни неговия председател и да назначи друг.

По същия начин вече в медиите се отбелязва като грандиозно събитие, когато водачът на управляващата партия се появи в Народното събрание. Азбучна истина е, че по Конституция България е парламентарна република, Народното събрание осъществява парламентарен контрол върху изпълнителната власт, избира и освобождава министър-председателя и по негово предложение прави промени в кабинета. Но реалността е друга – парламентът отдавна е превърнат в придатък на изпълнителната власт (а вероятно и нищо друго не е бил).

Тази седмица беше припомнена поредната забавна статистика. В парламентарната Република България за последно премиерът Бойко Борисов се яви на парламентарния контрол в края на 2018 г. – преди близо година. За същата тази 2018 г. е ходил три пъти в парламента, а година по-рано – два пъти.

От години „назначеният“ от Борисов председател на парламента използва вратички на правилника за работа на институцията и парира опитите на опозицията да го прикани да участва в парламентарния контрол. Самата сегашна председателка на парламента Цвета Караянчева обясни, че депутатите питали Борисов конкретни въпроси, които били по-скоро за министрите, отколкото за премиера. „Когато темите касаят общата политика, министър-председателят винаги е идвал, за да отговори и аз никога не съм спирала въпросите.“, каза тя. 

Същите номера правеше и Цецка Цачева. А по-назад във времето и всеки друг председател на законодателната институция. И Михаил Миков парираше опитите Пламен Орешарски да се яви пред депутатите. И Станишев, и Сакскобургготски избягваха парламента. За да сме честни последният постави началото на тази практика. Всъщност последният премиер, който участва редовно в парламентарния живот, както е записано в основния закон на държавата, е Иван Костов.

Оказва се, че това е и основната задача на тези, които оглавяват Народното събрание – да бъдат кучета пазачи на своите премиери. Добре, но Цвета Караянчева отиде дори по-далеч. Тя препоръча на всеки депутат, който иска да се види с премиера Борисов, да го направи в неговия кабинет на „Дондуков“ 1.

Интересно обаче каква е тази „обща политика“, за която Караянчева говори, когато премиерът Борисов се занимава с какво ли не и много често сам изземва функциите и отговорностите на министри, областни управители, та дори и селски кметове. Как така има време да се качи на джипката, да обикаля села и паланки, да се разпорежда и да раздава пари за стадиони и спортни събития, манастири и църкви, да отпуска еднолично средства от държавния бюджет за всеки, който му се е примолил, а в парламента въпросите към него все „да са конкретни“ и „да се отнасят към работата на ресорните министри“ (по обясненията на Цвета Караянчева).

Самият лидер на ГЕРБ от години смята депутатите за "безделници" и малцина му се обидиха от тази квалификация. А преди време сам си призна, че не обича да ходи в парламента.

"Избягвам да ходя в парламента, защото човек трябва да има много здрави нерви, за да издържи на такива лъжи и обиди", обяви през ноември 2017 г. Борисов.

И оттогава следва твърдо това свое убеждение. Затова тук не става и дума за капризите на БСП или която и е да е друга формация, която е решила да бъде опозиция в парламента. Въпросът е колкото тежи Конституцията.

В последните дни датата 9 септември отново поляризира общественото мнение, припомниха се понятия като съветска окупация, режим, някои използваха думите „най-голямата трагедия в новата история“. Но затова ли се бориха всички онези, които посрещнаха 10 ноември с възгласи и нови мечти за правова държава по западен модел? Какво се случи днес - парламентарната демокрация да е заменена от управление от джипката и мобифона. Бедни, демократе, защо не си остана в режима на социализма...