След пауза от 3 десетилетия, през последните 7-8 години каузата на българския комикс бавно, но сигурно набира скорост. Докъм средата на годината вече се появиха три изцяло български комикс издания, а само през този революционен месец септември – още два (дано и читателите им да се увеличават със същото темпо).
Най-новият от тях – по сценарий на Благой Д. Иванов и рисунки на Петър Станимиров – ще се появи в книжарниците в близките дни. Месеци наред двамата автори са прекарали затънали в похот, леност, гняв… и останалите от седемте смъртни гряха, според християнската концепция. Благой Иванов „грешал” пред компютъра, а Петър Станимиров – също, защото може би най-известният български художник в тази област от десетина години рисува предимно с компютър.
Резултатът от този труд са седем греховни истории в думи и картинки, всяка от тях посветена на един от смъртните грехове, събрани на 207 страници луксозна хартия, на цена малко под 17 лв. Заглавието на книгата е „Седем градски гряха”, макар че според Библията греховете съществуват много отпреди градовете, селата и даже махалите – завладян от завист Каин, който е едва третият човек след Адам и Ева, убил по-малкия си брат Авел. Но историите от книгата се случват в съвременността и в градска среда.
Този братски сюжет е разработен в осъвременен вариант в книгата под името „По-добрият” и авторът му е поставил мото от „Послание на свети апостол Павла до Галатяни” 5:26:26:
„Ако живеем духом, по дух сме длъжни и да постъпваме. Да не бъдем пустославни, един други да се не дразним, един другиму да си не завиждаме”.
Всъщност, всеки от седемте разказа започва с цитат от Библията, въпреки че авторът на историите е известен с атеистичните си възгледи.
„За мен Библията беше много сериозен източник на вдъхновение – казва Благой. – Аз гледам на нея като на митология и независимо дали човек е вярващ или невярващ, той може да се вдъхнови от нея за нещо смислено. В този ред на мисли аз харесвам „Животът на Брайън” на „Монти Пайтън”, а харесвам много и „Страстите Христови” на Мел Гибсън. Единият е анти, другият е про. В рамките на изкуството не трябва да има табута.”
Благой добавя, че още в самото начало двамата с Петър Станимиров решили нещо много важно:
„Независимо дали някой от нас вярва в нещо, или не вярва в нищо, ние не искаме книгата да бъде прорелигиозна или антирелигиозна. Тя е провокативна на базата на религията, но не застава на една от двете крайни позиции. Аз не съм вярващ и много мразя всяка форма на проповядване, включително и на атеистичната”.
„Не сме се опитвали да бъдем много оптимистични, а още по-малко дидактични. Не поучаваме, а оставяме читателя сам да се ориентира дали и в коя от историите има някакъв морален тезис”, казва Благой.
Допълнителна стойност на изданието добавя фактът, че всеки от разказите за отделните грехове е нарисуван в различен стил, вдъхновен от събитията в него. А събитията са съвременни и се случват в градска среда. Чисто визуално ги обединява обща за всеки разтвор рамка, която още от началото на всяка история постепенно засилва напрежението чрез намеци с различни елемент… но в края винаги има изненада за читателите.
„С Благой се познаваме много отдавна, но до този момент аз бях илюстрирал само един негов разказ – отбелязва Станимиров, – а много ни се искаше да направим нещо по-голямо заедно”.
Що се отнася до личните им най-големи греховни изкушение, според художника едва ли има човек, „който да не е прегрешавал, дори и само в мисълта си – и по седемте начина. Човешко е да се греши, но предпочитан грях нямам – макар че след като завърших работата по книгата, леността започна да ме изкушава доста силно”.
„Съгласен съм с Пепи, че тези седем гряха са седем аспекта на човешката природа, които малко или много могат да се проявят у всеки от нас в даден момент – признава Благой. – Въпросът е да успеем да ги подчиним, преди те да са ни подчинили. Лично при мен между 20-ата и 30-ата ми година може би най-силно ме е изкушавала похотта, но сега и аз съм в период, когато ме влече леността. Иначе харесвам и седемте, но в леки здравословни дози. Особено чревоугодието.”
В края на разговора нямаше как да не попитам Благой Д. Иванов и Петър Станимиров защо са облечени с еднакви тениски. Причината е проста – майката на Благой, която го е запознала още като дете с художника, е дошла от Германия, където живее, за премиерата на „Седем градски гряха” и е донесла по една тениска и на двамата „заклети бийтълмани”.
Да издадеш без компромиси с качеството български графичен роман или сборник разкази е риск или лукс. В „Седем градски гряха” няма компромиси с качеството на печата или хартията. За да разберем дали рискът ще донесе успех – във време, когато продажбите на българските романи рядко надхвърлят трицифрени числа – трябва да изчакаме. Пък и да решим дали тиражът е единственият измерител на успеха.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни