И Руската православна църка, която до скоро твърдо заставаше зад Владимир Путин, сега се опълчи на президента. Това стана след масовите протести в Москва и другаде в страната, вследствие на които бяха арестувани стотици, а невинни хора получиха сурови присъди. Хора на изкуството, преподаватели, лекари и учени публикуваха открити писма. Това изненадващо направиха и Божи служители -  с писмо.

В тяхното послание между другото се посочва:

"Загрижени сме, че наложените наказания въздействат като опит руските граждани да бъдат сплашени, а не справедливи присъди спрямо обвиняемите. Сплашването не позволява изграждането на свободно и миролюбиво общество."

Това е необичайна критика, която привлича вниманието. Руската православна църква се смята за защитница на Кремъл. Патриарх Кирил дори нарече Владимир Путин "Божие чудо".

По повод последните събития в Москва Вячеслав Перевезенцев дава интервю за германското сп. "Шпигел". Той е настоятел на храма "Свети Николай", намиращ се северно от руската столица.

Дълго ли мислихте, преди да подпишете отвореното писмо?

- Не, веднага го подписах, след като разбрах за него от социалните медии. За мен това е въпрос на съвест. Честно казано, дори не се замислих колко свещеници ще го направят.

Казвате, че е било въпрос на съвест. Обяснете го.

-  Ние сме вярващи хора, християни и не можем да подминаваме несправедливостта, да я игнорираме. Задачата ни е да помагаме на хората в трудни ситуации. Повечето от младите хора, които след протестите в Москва бяха осъдени, действително се намират в трудно положение. Правим това, което е възможно. Молим се за тях и се опитваме да привлечем вниманието на обществеността. Ако не го правим, ще стане още по-лошо, ще има и все повече несправедливи наказания.

Какво точно намирате за несправедливо?

- Да вземем като пример случая с Павел Устинов...

24-годишният актьор, който беше осъден на три години и половита трудов лагер, тъй като по време на ареста е наранил в рамото служител от службите за сигурност.

- Очебийно е, че става въпрос за съдебна грешка. Видеозаписи показват, че той не само не е наранил тежко служител, а дори не е възнамерявал да го направи. Нещо повече - той случайно се е намирал на мястото и когато са се затичали след него, той е направил опит да избяга. На това да се гледа като на посегателство срещу служител на реда е крайно необичайна интерпретация на ситуацията. Категорично е несправедливо. Дори ако бяха му наложили глоба, би било лошо. Но че беше осъден, това вече е ужасно.

Имате ли все още доверие в руското правосъдие?

- Да, но с всеки подобен случай то се топи. За мен като свещеник и гражданин е важно съдилищата в страната ни да се ползват с известен авторитет, да действат съобразно закона, а не просто да налагат наказания. Изобщо не е ясно защо този млад мъж Устинов беше осъден. Всеки би могъл да се окаже на негово място, дори моите деца. Това не го искам. Налице са толкова много несправедливи решения, не само след протестите в Москва.

Съзирате ли присъди, наложени по политически причини?

- Трудно е да се каже. Сигурно има нещо подобно, но не го разбирам.

Смята се, че Руската православна църква е близка до Кремъл. Говорителят на църквата окачестви подписаното и от вас отворено писмо като "политическа декларация". Какъв е вашият отговор?

-  Писмото ни не е политически, а морален жест. Във вярата си ние винаги трябва да сме на страната на хората. Нашата вяра зове към милосърдие и състрадание. След като подписах писмото, много хора ми се обадиха по телефона и ми благодариха. Особено важно е църквата да не мълчи. Ние, свещениците, не сме сами. Публично мнения изразиха журналисти, актьори, лекари и преподаватели. От историческа гледна точка ние извървяхме много труден път. Дълго време нямаше място за гражданско общество. Дано с Божия помощ от това, което сега се случи, да се роди нещо добро. В случая с Устинов вече нещо се задейства. Прокуратурата настоява за отмяна на суровото наказание и налагане на по-леко. Надявам се да стане така.

Вие критикувате публично сегашното състояние на нещата. Мнозина обаче се страхуват да говорят публично и да участват в протести.

- Да, така е. При това е напълно нормално хората да изразяват недоволството си по мирен начин или да призовават към съвместни акции.

Не се ли опасявате от последствия?

И аз се страхувам. Наясно съм, че би могла да се намери причина и да ми се вмени във вина политическа активност, за което да бъда наказан. Но аз съм болен, страдам от тумор в мозъка. Ако не стане чудо, не ми остава много време на този свят. От какво да се страхувам. Надявам се нито един свещеник, положил подпис под откритото писмо, да не се сблъска с проблеми. Това би било несправедливо. Така несправедливостта ще взима все по-големи размери.