Article_top

След безсмислената пиар среща при президента Румен Радев, който само “наля масло в огъня” и обслужи практически с нея недоброжелателите на сближаването между България и Република Северна Македония (РСМ), много хора си задават въпроса какво всъщност се случва.

Както е отбелязано вече, въвличането на историята в актуалната политика е недалновидна работа. Ако нашите помпат мускули с историческата истина за Македония за политически пиар, следва да знаят, че това упражнение, както казва народът, е “ден до пладне”. Ще лъснат по екраните за ден-два и всичко ще отмине. Само че отношенията между България и РСМ в тяхната им цялост очевидно са отвъд капацитета на родния политически елит.

Очевидно българските политици и експерти смятат, че могат да играят играта, която гърците изиграха. Не могат.

При гърците Древна Елада и Александър Македонски са не просто историческо наследство, но и пари. Много пари. Милиони туристи годишно, които правят значителна част от БВП. Който си е въобразявал, че гърците ще допуснат някакви хора от Скопие да им разрушат бизнеса ей така, щото така решили да се пишат “антички македонци” – дълбоко се е объркал. И гърците търпеливо изчакаха, като обясняваха 27 години, че тая работа не е като оная работа. И накрая постигнаха своето.

Нашият случай обаче е друг. Превръщането на средновековната и съвременнана история в препъникамък за развитието на отношенията между двете държави, а въпросната Комисия по историческите въпроси в - едва ли не - регулатор на тези отношения, е откровенно неразумна работа.

И сега какво? Тленните останки на Гоце Делчев и останалите хиляди паднали за свободен живот в Македония ли ще бъдат пречка за реалното сближаване между България и РСМ, което, макар и трудно, но върви? И въобще “историческите личности” и събития и тяхното честване по социалистически маниер ли са важни?

Реална интеграция върху костите на нашите предци едва ли може да се възприеме като реална политика.

В реалната политика се работи с реални неща. Историята я знаем. Днес ще се пише по един начин, утре по друг. То и връх Мусала е бил прекръстен на връх Сталин през 50-те години на миналия век, ама нейсе. То всъщност и Мусала е име с небългарски произход, ама карай.

В този смисъл, ако българската политика има за какво да не се съгласява, като оставим историята на историците и времето, то е тоталното “избърсване” на българите чисто статистически, а оттам и етнополитически от територията на РСМ. Това е сърцевината на сърбомакедонизма. Когато се говори за “обща история” и други “общи” неща, е интересно да се запитаме къде анихилираха българите от днешната територия на РСМ? Има ли там българи, освен че има македонски народ и разни други народи?

Има, разбира се.

В Преамбюла на конституцията (Уставот) на РСМ пише:

“ Граѓаните на Република Македонија, Македонскиот народ, како и Граѓаните кои живеат во нејзините граници кои се дел од албанскиот народ, турскиот народ, влашкиот народ, српскиот народ, ромскиот народ, бошњачкиот народ и другите, преземајќи ја одговорноста за сегашноста и иднината на нивната татковина , свесни и благодарни на своите предци за жртвите и посветеноста во нивните заложби и борба за создавање самостојна и суверена држава Македонија и одговорни пред идните генерации......”

В общи линии това е правилна констатация, в смисъл че РСМ се конституира като държава през 1991 г. Обаче... въпросът е кои са тези, които живеят в РСМ?

Да погледнем в статистиката, числата и оттам в политиката.

Съгласно последното преброяване от 2002 г. в РСМ ромите (циганите) са 53 879, а власите (куцовласите) –- 9695. Турците са 77 959, има сърби – 35 939, бошняци – 19 571 – все части от някакъв народ, а българите не съществуват. Те са изтрити. Те са в някакво понятие "другите".

В същото време над 110 000 българи (досега), или ако искате – хора, които знаят българския си произход от РСМ, са заявили изрично своите българска национални корени и са получили българско гражданство на тази основа. Част от тези хора – над 70 000, живеят и работят в България, без да късат връзката си с родната земя и огнище, други са в Европа и САЩ, но те са факт. Част от тези хора си живеят в РСМ и работят там. И сега какво? Циганите, власите и турците в РСМ са “държавотворен народ”, а българите не? Така ли? Българите са някакви “други”.

Онова, което следва да направи българската политика, е изрично да изиска българите да бъдат указани в Преамбюла на конституцията (Уставот) на РСМ, изписани там заедно с албанци, власи, роми (цигани), турци, сърби и бошняци. Държавата си е на македонския народ, но когато една значителна част от населението е посочила, че са българи, това следва да се зачете. Това ще бъде и гаранция за тези хора, че няма да бъдат малтретирани или потискани с различни средства.

И тук нещата стоят така: “няма няма”.

Това е условието за европейска интеграция, не костите на Гоце Делчев. Това е политическо условие. А не историческите интерпретации на факти. Кой какъв бил ще го покажат историческите документи. Историческата истина ще си дойде на мястото. Ще има нови поколения историци, които ще четат документите на хладна глава.

Авторът е бивш дипломат от кариерата. Работил е в посолствата ни в Югославия, Македония, Великобритания и Норвегия.

 

След безсмислената пиар среща при президента Румен Радев, който само “наля масло в огъня” и обслужи практически с нея недоброжелателите на сближаването между България и Република Северна Македония (РСМ), много хора си задават въпроса какво всъщност се случва.

Както е отбелязано вече, въвличането на историята в актуалната политика е недалновидна работа. Ако нашите помпат мускули с историческата истина за Македония за политически пиар, следва да знаят, че това упражнение, както казва народът, е “ден до пладне”. Ще лъснат по екраните за ден-два и всичко ще отмине. Само че отношенията между България и РСМ в тяхната им цялост очевидно са отвъд капацитета на родния политически елит.

Очевидно българските политици и експерти смятат, че могат да играят играта, която гърците изиграха. Не могат.

При гърците Древна Елада и Александър Македонски са не просто историческо наследство, но и пари. Много пари. Милиони туристи годишно, които правят значителна част от БВП. Който си е въобразявал, че гърците ще допуснат някакви хора от Скопие да им разрушат бизнеса ей така, щото така решили да се пишат “антички македонци” – дълбоко се е объркал. И гърците търпеливо изчакаха, като обясняваха 27 години, че тая работа не е като оная работа. И накрая постигнаха своето.

Нашият случай обаче е друг. Превръщането на средновековната и съвременнана история в препъникамък за развитието на отношенията между двете държави, а въпросната Комисия по историческите въпроси в - едва ли не - регулатор на тези отношения, е откровенно неразумна работа.

И сега какво? Тленните останки на Гоце Делчев и останалите хиляди паднали за свободен живот в Македония ли ще бъдат пречка за реалното сближаване между България и РСМ, което, макар и трудно, но върви? И въобще “историческите личности” и събития и тяхното честване по социалистически маниер ли са важни?

Реална интеграция върху костите на нашите предци едва ли може да се възприеме като реална политика.

В реалната политика се работи с реални неща. Историята я знаем. Днес ще се пише по един начин, утре по друг. То и връх Мусала е бил прекръстен на връх Сталин през 50-те години на миналия век, ама нейсе. То всъщност и Мусала е име с небългарски произход, ама карай.

В този смисъл, ако българската политика има за какво да не се съгласява, като оставим историята на историците и времето, то е тоталното “избърсване” на българите чисто статистически, а оттам и етнополитически от територията на РСМ. Това е сърцевината на сърбомакедонизма. Когато се говори за “обща история” и други “общи” неща, е интересно да се запитаме къде анихилираха българите от днешната територия на РСМ? Има ли там българи, освен че има македонски народ и разни други народи?

Има, разбира се.

В Преамбюла на конституцията (Уставот) на РСМ пише:

“ Граѓаните на Република Македонија, Македонскиот народ, како и Граѓаните кои живеат во нејзините граници кои се дел од албанскиот народ, турскиот народ, влашкиот народ, српскиот народ, ромскиот народ, бошњачкиот народ и другите, преземајќи ја одговорноста за сегашноста и иднината на нивната татковина , свесни и благодарни на своите предци за жртвите и посветеноста во нивните заложби и борба за создавање самостојна и суверена држава Македонија и одговорни пред идните генерации......”

В общи линии това е правилна констатация, в смисъл че РСМ се конституира като държава през 1991 г. Обаче... въпросът е кои са тези, които живеят в РСМ?

Да погледнем в статистиката, числата и оттам в политиката.

Съгласно последното преброяване от 2002 г. в РСМ ромите (циганите) са 53 879, а власите (куцовласите) –- 9695. Турците са 77 959, има сърби – 35 939, бошняци – 19 571 – все части от някакъв народ, а българите не съществуват. Те са изтрити. Те са в някакво понятие "другите".

В същото време над 110 000 българи (досега), или ако искате – хора, които знаят българския си произход от РСМ, са заявили изрично своите българска национални корени и са получили българско гражданство на тази основа. Част от тези хора – над 70 000, живеят и работят в България, без да късат връзката си с родната земя и огнище, други са в Европа и САЩ, но те са факт. Част от тези хора си живеят в РСМ и работят там. И сега какво? Циганите, власите и турците в РСМ са “държавотворен народ”, а българите не? Така ли? Българите са някакви “други”.

Онова, което следва да направи българската политика, е изрично да изиска българите да бъдат указани в Преамбюла на конституцията (Уставот) на РСМ, изписани там заедно с албанци, власи, роми (цигани), турци, сърби и бошняци. Държавата си е на македонския народ, но когато една значителна част от населението е посочила, че са българи, това следва да се зачете. Това ще бъде и гаранция за тези хора, че няма да бъдат малтретирани или потискани с различни средства.

И тук нещата стоят така: “няма няма”.

Това е условието за европейска интеграция, не костите на Гоце Делчев. Това е политическо условие. А не историческите интерпретации на факти. Кой какъв бил ще го покажат историческите документи. Историческата истина ще си дойде на мястото. Ще има нови поколения историци, които ще четат документите на хладна глава.

Авторът е бивш дипломат от кариерата. Работил е в посолствата ни в Югославия, Македония, Великобритания и Норвегия.

Коментари

Kovatz's picture
Kovatz
Kovatz

Точно в това се състои

Точно в това се състои същината на проблема, но нашите пишман политици трудно ще вдянат!
Socratus MMXVIII's picture
Socratus MMXVIII
Sokratus

Един

Въпрос към автора:
- След като македонците са български произход, трябва ли да бъдат изброявани и българи и македонци?
-Не легитимираме точно така тяхната теза, че сме два отделни народа?
Точно премахването на историческите разлики и обвинителните текстове към България са важни. Така ще стане ясно, че едно време сме били едно цяло, а сега всеки е поел по своя път!
Аз нямам никакъв проблем да казват, че Гоце е техен герой. След като са част от нас, значи е И техен. Достатъчно е да признаят, че е общ.
Минко Ноев's picture
Минко Ноев
Минко Ноев

Въпросът ви е резонен, НО...

Въпросът ви е резонен, НО... това е тяхната конституция, конституция на суверенна държава.
България не може да насилва някого да се чувствува по определен начин днес като се базира на исторически събития и факти отпреди 100 години. ОБАЧЕ, след като конституционния им ред е такъв и при очевидното съществуване на голям корпус от хора които се чувствуват българи би било редно те да бъдат указани в Преамбюла на конституцията. В самия преамбюл на конституцията им има големи недомислици, но те ктака са си го решили. Например не е известно днес да има "влашки нарид" - има румънски народ, не е известно какъв е този "ромски народ" - терминът народ се използува за общност която е преобладаваща в дадена държава - например германски народ, френски народ , български народ и т.н. Не е известно да съществува циганска държава. Най големия шок обаче е записването там на "бошнячкия народ". На който не му е известно следва да знае че бошняците като някаква етническа или ако щете национална общност са създадени през 1964 с декрет на Тито. Преди това те не съществуват в правния мир.
И след като тяхната правна концепция е такава, ние следва да изискаме българите да бъдат изрично указани в преамбюла на конституцията им. Просто и ясно. Пък после ще видим. Пилците се броят наесен.
Gotse Delchev's picture
Gotse Delchev
Gotse Delchev

Ленинско-Сталинската история

Ленинско-Сталинската история се повтаря в Македооия и отново в ущърб на българите.

Малко истороия.

През 1552 г. ордите на Иван Грозни завършвт многовековната руска геноцидна политика срещу историческия насленитк на Волжка България Българското Казанско ханство. Не всички волжки българи са избити, те са включени в състава на руската държава.

Руските власти признават съществуването на българи в руската държава, но само тези, чиито генезис е свързйан с Дунавска Българияь,преселени вРусия.

Потомците на волжките българи обаче искат да образуват своя автономна република в Рускяата федерация. Ако такава се образува, това означава русите да признаят геноцидната си политика срущу Бйългарското казанско ханство. Ленин с декрет през 1920 г. вместо б ългрска автономна еденица, кръщава всички потомци на волжките българи татари и създава Република Татарстан. С една дума вече в Русия няма волжки българи.

ФАКТИТЕ. През 1897 г. при общоруското преброяване 1,3 млн. души сами се самоопределят като потомци на волжките бългйари.

Общоруското Преброяването праез 1926г. - волжките българи са вече 1,5 млн.

Преброяването през 2002 г. - не се установява нито един потомък на волжките българи. Руснаците не заделят графа „волжки българи” и нашите роднини насилствено са преброени като руси или татари, или башкири и т. н.

Волжките българи имат своя общкина, централно ръководство,издават свои вестници, и разбира се дават свидни жертви.

В момента няколко милиона волжки потомци искат да променят името на Република татарстан, настояват в лчните им документи в графата народност да бъде вписяано бългйарин. Понежае руснаците отказват, завеждат с ъдебни дела за взстановюяванае на народността си.

Ето, в тази насока прйавителтвото трябва да наложи волята си за признаването на българите в Македония. В противен случай те ще б ъдат смлени от месомелачката на сърбо-македониза.

Борисов не п ритежава ресурс да доведе този деликатен, но абсолютно справедлив въпрос за българите в Македония. Не е обидно, когато не знаеш нещо, да се посъветвагщ с историци патриоти, реалисти, а не проруси и руски патриоти от рода на Седеровци, Каракачановци.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какъв ще е резултатът от първия тур на изборите в София?