С двама литературни нобелисти наведнъж се сдоби светът тази седмица – като последица от сексскандала, заради който миналата година останахме без нито един. Сега хората, които обичат книгите, би трябвало да се чувстват два пъти по-щастливи. Само че отново има недоволни – както обикновено.
Може би защото повечето хора чуват за първи път имената на нобелистите за химия, физика, медицина, там обикновено всичко е спокойно. Ако не става дума за някой американски президент, имената носителите на Нобел за мир най-често също ги чуваме за първи път при обявяването им и още следващия месец вече сме ги забравили. Днес много хора чуха за първи името Абий Ахмед Али.
А в литературата е по-различно – там има най-различни поводи за съмнения, спорове и скандали. Например седем пъти шведски писатели са печелили отличието. Шведската литература е много добра – но седем Нобелови награди? Много шум се вдигаше и по време на Студената война, когато наградата се присъдеше на някой дисидент, невъзвращенец (каква „хубава“ дума), или просто автор, недолюбван от КПСС – като Пастернак, Солженицин или Бродски.
Последните години пък споровете бяха заслужава ли рокзвезда като Боб Дилън Нобел и не е ли Светлана Алексиевич по-скоро злостна русофобка, отколкото истинска писателка? И, разбира се, всяка година разсърдените, че Мураками, Атууд (с нейната „История на прислужницата“), Кундера са останали с празни ръце – а напоследък даже и Джордж Мартин се спряга като сериозен претендент за трона в играта на нобели.
Тази година възражениета вървят по няколко различни линии. Първата е – защо отново европейци, след като съвсем наскоро от Шведската академия призоваха да се сложи край на досегашната (си) евроцентрична политика. Но отново наградените са двама европейци. От Академията обещаха и да обърнат повече внимание на жените – от 114 Нобела само 14 са спечелени от жени.
Сега с Олга Токарчук вече са 15.
С нейния избор всичко изглежда спокойно, освен активизацията на политическите противници в родината ѝ които не харесват Токарчук заради това, че членува в партията на Зелените и е в редколегията на ляво-либерално издание. Обществото на патриотите на град Нова Руда поиска писателката да бъде лишена от титлата „почетен гражданин“ с твърдението, че тя унижава Полша. Според писателката и журналистка Ан Епълбаум, полският министър на културата тези дни се похвалил, че не е прочел нито една книга на Токарчук.
Случаят с Петер Хандке е по-скандален. Освен с романи, разкази, стихове, пиеси и киносценарии, той е известен и с това, че по време на войните в Югославии подкрепяше Слободан Милошевич. И въпреки резките критики в медиите, той отиде на погребението на военнопрестъпника. Сред първите, които вече разкритикуваха решението на Нобеловия комитет, беше словенският философ Славой Жижек.
„Наградата беше връчена на човек, който защитава военни престъпления“, каза Жижек, цитиран от „Гардиън“.
През 2006 г. в интервю за „Ню Йорк Таймс” Хандке признава, че на младини е мечтаел за Нобелова награда, но знае, че заради подкрепа си за комунистическа Югославия, никога няма да я получи. В друго интервю пък говореше, че наградата отдавна е напълно излишна.
Е, оказа се, че за първото не е бил прав. Той вече коментира, че е изненадан от смелостта на Комитета да му присъди Нобела. И изгпежда сега не смята наградата за „излишна”.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни
