Article_top

Мартин Скорсезе защити избора си „Ирландеца“ да е продуциран от „Нетфликс“ по време на пресконференция на Лондонския кинофестивал, който бе закрит с неговия филм. Това бе първото показване на „Ирландеца“ – отзивите бяха положителните и критика и публика веднага се обединиха в недоволството си, че продукцията няма да получи широко разпространение в кината („Нетфликс“ смята да покаже филма в избрани американски кина и за кратко).

Но проблемът, оказва се, не е бил в липсата на интерес от страна на публиката, а във финансирането, пише „Гардиън“. CGI ефектите, използвани да подмладят лицата на Робърт де Ниро, Ал Пачино и Джо Пеши за ретроспективните моменти във филма, са оскъпили допълнително продукцията, затова нито едно холивудско студио не проявило интерес към проекта на Скорсезе, разказва режисьорът пред медиите.

„Без съмнение да видиш, че филмът има публика, е наистина важно – сподели Скорсезе. – Но имахме проблем: не можехме да намерим къде да го снимаме – поради много причини. Накрая получихме подкрепа от компания, която ни каза, че няма да се меси, че можем да направим филма както пожелаем, но в замяна на това филмът ще бъде в стрийминг платформа, а преди това ще бъде показан само в няколко кина… Реших, че това е шанс, от който ще се възползваме за този конкретен проект.“

„Ирландеца“ разказва историята на наемния убиец на мафията Франк Шийрън (Де Ниро). Ал Пачино е ролята на Джими Хофа, виден профсъюзен лидер, подозиран във връзки с мафията, който изчезва безследно през 1975-а, когато е 62-годишен.

През 2003-та, почти 30 години след мистериозното му изчезване, неговият приятел и доверен бодигард Франк Шийрън обяви, че го е убил, но доказателства така и не бяха представени. Джо Пеши е в ролята на Ръсел (Росарио) Буфалино – американец от сицилиански произход, бос на едноименната престъпна фамилия от Пенсилвания от 1959-а до 1989-а, със значително влияние в „Коза Ностра“.

Проектът е купен от „Нетфликс“ през 2017 г., след два отказа от „Парамаунт“ и STX. Различни източници споменават различни бюджети, като в някои издания сумата стига до 200 млн. долара, заради подмладяващата технология.

Междувременно, вече излязоха първите отзиви за „Ирландеца“ и те са изцяло положителни. В „Ротън томатоус“ има 64 ревюта, като всички възхваляват работата на Скорсезе и играта на Де Ниро, Пеши и Пачино. Често „Ирландеца“ се сравнява с „Добри момчета“, а Питър Брадшоу, кинокритикът на „Гардиън“ му дава максимален брой звезди и казва, че е едно от най-добрите произведения на Скорсезе въобще. Действието се развива преди „токсичната мъжественост“ да бъде официално диагностицирана, но във време, когато „всички живеят със симптомите ѝ“, пише Брадшоу.

„Скорсезе е събрал трио галактически актьори, суперзвезден отбор от играчи, които придават на филма (и на нас) студен блясък, жизнерадост и съжаление – пише Брадшоу. – Хладната емоционалност на Робърт Де Ниро има логика най-вече тук, в ролята на Шийрън, ветеран от Втората световна война, чийто военен опит му позволява да убива без сантименти и по-важното – обучава го в нюрнбергската етика да следва правила. Той е човекът, който хладнокръвно екзекутирал вражески затворници. След войната започва като шофьор на камион и сменя още няколко работи, докато не попада под влиянието на две състезаващи се бащински фигури. Първият е Ръсел Буфалино, възрастен член на мафията, който харесва стила на Франк и неговата мълчалива ефективност. За тази роля Скорсезе изкара Джо Пеши от пенсия и Пеши е чуден в нея: без да изглежда опасен или в лошо настроение, какъвто сме свикнали да го виждаме, а тих, бащински настроен тип, наркопласьор, който винаги намира успокоителни думи и е сбръчкан като костенурка.“

Иън Фриър изказва в „Емпайър“ същите впечатления от „Ирландеца“:

„В „Ирландеца“ Скорсезе и Ал Пачино работят заедно за първи път, но не биха могли да си паснат по-добре. Голям и колоритен персонаж, Хофа позволява оригиналността на Пачино да излезе, дори превзетите му изблици, превърнали се в част от неговата актьорска игра – независимо от ролята – тук са на място… В средата филмът леко губи фокус. В амбицията си, Скорсезе опитва да превърна разказа си в урок по история, като е включил и новинарски репортажи от годините на Кенеди и Никсън, но така и не успява да направи връзката между подземния свят и политиката (човек чувства, че това е друг филм)“.

В ревюто си за „Ирландеца“ – като по-зрял поглед към света на „Добри момчета“, Дeйна Стивънс е категорична, че не би могла да се лиши от нито една от сцените от филма с дължина три часа и половина. „Учудващо успешно“ е използвана „подмладяващата технология“, въпреки, че на зрителя му отнема малко време да свикне с ефекта.

„Голяма част от силата на този многослоен, изкривяващ времето филм, е именно в неговата продължителност. Това е филм за издръжливостта, за субективното преживяване да преминаваш през времето и трагедията да надживееш всички, които обичаш. Начинът, по който житейската история на Франк се разширява и свива – отделни дни са разказани детайлно, докато цели десетилетия преминават за секунда – ми напомни за „Синекдоха, Ню Йорк“, който също като „Ирландеца“ свършва с продължителна медитация върху остаряването и загубата.“

Премиерата на „Ирландеца“ в избрани киносалони в САЩ е на 8 ноември, а в платформата на „Нетфликс“ филмът ще е достъпен от 27 ноември.

Площад Славейков

 

Мартин Скорсезе защити избора си „Ирландеца“ да е продуциран от „Нетфликс“ по време на пресконференция на Лондонския кинофестивал, който бе закрит с неговия филм. Това бе първото показване на „Ирландеца“ – отзивите бяха положителните и критика и публика веднага се обединиха в недоволството си, че продукцията няма да получи широко разпространение в кината („Нетфликс“ смята да покаже филма в избрани американски кина и за кратко).

Но проблемът, оказва се, не е бил в липсата на интерес от страна на публиката, а във финансирането, пише „Гардиън“. CGI ефектите, използвани да подмладят лицата на Робърт де Ниро, Ал Пачино и Джо Пеши за ретроспективните моменти във филма, са оскъпили допълнително продукцията, затова нито едно холивудско студио не проявило интерес към проекта на Скорсезе, разказва режисьорът пред медиите.

„Без съмнение да видиш, че филмът има публика, е наистина важно – сподели Скорсезе. – Но имахме проблем: не можехме да намерим къде да го снимаме – поради много причини. Накрая получихме подкрепа от компания, която ни каза, че няма да се меси, че можем да направим филма както пожелаем, но в замяна на това филмът ще бъде в стрийминг платформа, а преди това ще бъде показан само в няколко кина… Реших, че това е шанс, от който ще се възползваме за този конкретен проект.“

„Ирландеца“ разказва историята на наемния убиец на мафията Франк Шийрън (Де Ниро). Ал Пачино е ролята на Джими Хофа, виден профсъюзен лидер, подозиран във връзки с мафията, който изчезва безследно през 1975-а, когато е 62-годишен.

През 2003-та, почти 30 години след мистериозното му изчезване, неговият приятел и доверен бодигард Франк Шийрън обяви, че го е убил, но доказателства така и не бяха представени. Джо Пеши е в ролята на Ръсел (Росарио) Буфалино – американец от сицилиански произход, бос на едноименната престъпна фамилия от Пенсилвания от 1959-а до 1989-а, със значително влияние в „Коза Ностра“.

Проектът е купен от „Нетфликс“ през 2017 г., след два отказа от „Парамаунт“ и STX. Различни източници споменават различни бюджети, като в някои издания сумата стига до 200 млн. долара, заради подмладяващата технология.

Междувременно, вече излязоха първите отзиви за „Ирландеца“ и те са изцяло положителни. В „Ротън томатоус“ има 64 ревюта, като всички възхваляват работата на Скорсезе и играта на Де Ниро, Пеши и Пачино. Често „Ирландеца“ се сравнява с „Добри момчета“, а Питър Брадшоу, кинокритикът на „Гардиън“ му дава максимален брой звезди и казва, че е едно от най-добрите произведения на Скорсезе въобще. Действието се развива преди „токсичната мъжественост“ да бъде официално диагностицирана, но във време, когато „всички живеят със симптомите ѝ“, пише Брадшоу.

„Скорсезе е събрал трио галактически актьори, суперзвезден отбор от играчи, които придават на филма (и на нас) студен блясък, жизнерадост и съжаление – пише Брадшоу. – Хладната емоционалност на Робърт Де Ниро има логика най-вече тук, в ролята на Шийрън, ветеран от Втората световна война, чийто военен опит му позволява да убива без сантименти и по-важното – обучава го в нюрнбергската етика да следва правила. Той е човекът, който хладнокръвно екзекутирал вражески затворници. След войната започва като шофьор на камион и сменя още няколко работи, докато не попада под влиянието на две състезаващи се бащински фигури. Първият е Ръсел Буфалино, възрастен член на мафията, който харесва стила на Франк и неговата мълчалива ефективност. За тази роля Скорсезе изкара Джо Пеши от пенсия и Пеши е чуден в нея: без да изглежда опасен или в лошо настроение, какъвто сме свикнали да го виждаме, а тих, бащински настроен тип, наркопласьор, който винаги намира успокоителни думи и е сбръчкан като костенурка.“

Иън Фриър изказва в „Емпайър“ същите впечатления от „Ирландеца“:

„В „Ирландеца“ Скорсезе и Ал Пачино работят заедно за първи път, но не биха могли да си паснат по-добре. Голям и колоритен персонаж, Хофа позволява оригиналността на Пачино да излезе, дори превзетите му изблици, превърнали се в част от неговата актьорска игра – независимо от ролята – тук са на място… В средата филмът леко губи фокус. В амбицията си, Скорсезе опитва да превърна разказа си в урок по история, като е включил и новинарски репортажи от годините на Кенеди и Никсън, но така и не успява да направи връзката между подземния свят и политиката (човек чувства, че това е друг филм)“.

В ревюто си за „Ирландеца“ – като по-зрял поглед към света на „Добри момчета“, Дeйна Стивънс е категорична, че не би могла да се лиши от нито една от сцените от филма с дължина три часа и половина. „Учудващо успешно“ е използвана „подмладяващата технология“, въпреки, че на зрителя му отнема малко време да свикне с ефекта.

„Голяма част от силата на този многослоен, изкривяващ времето филм, е именно в неговата продължителност. Това е филм за издръжливостта, за субективното преживяване да преминаваш през времето и трагедията да надживееш всички, които обичаш. Начинът, по който житейската история на Франк се разширява и свива – отделни дни са разказани детайлно, докато цели десетилетия преминават за секунда – ми напомни за „Синекдоха, Ню Йорк“, който също като „Ирландеца“ свършва с продължителна медитация върху остаряването и загубата.“

Премиерата на „Ирландеца“ в избрани киносалони в САЩ е на 8 ноември, а в платформата на „Нетфликс“ филмът ще е достъпен от 27 ноември.

Площад Славейков

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията