Представители на Нобеловия комитет защитиха решението да бъде присъдена тазгодишната награда за литература на противоречивия австрийски писател Петер Хандке. Изборът на комисията бе критикуван заради подкрепата от страна на Хандке на Сърбия по време на войната в Югославия през 90-те, пише „Би Би Си“.

Хенрик Петерсен, член на Нобеловия комитет, заявява, че Хандке е „крайно неполитичен“ в своето творчество и че подкрепата му за сърбите е недоразбрана. Колегата му, Ребека Кярде, добавя, че писателят „абсолютно заслужава“ да спечели.

Докато книгите, пиесите и поемите на Хандке са обект на широко одобрение през последния половин век, новината за Нобеловата му награда, обявена на 10 октомври, доведе до сериозни критики, включително от автори като Салман Рушди и Хари Кунзру.

В статия в шведския вестник „Дагенс Нихетер“ двама от членовете на Академията, Матс Малм и Ерик Рунесон, приемат, че Хандке „определено е правил провокативни, неуместни и неясни изявления по политически теми“, но добавят:

„Целта на Шведската академия очевидно не е била да награди военнопрестъпник и човек, който отрича военни престъпления или геноцид. Но това е впечатлението, което медиите създават в момента“.

Организацията „не е открила нищо в творчеството му, което включва атаки срещу гражданското общество или равенството между всички хора“.

„Това, което се чудим, е какви източници използват критиците и защо изявленията на самия Хандке са пренебрегвани“, добавят те.

В своя книга от 1996 г. Петер Хандке изразява съмнения за клането в Сребреница и обвинява босненските мюсюлмани, че са го изфабрикували. В интервю през 1999-а той сравни съдбата на Сърбия с тази на евреите по времето на Холокоста – въпреки че впоследствие се извини за това „изплъзване на езика“. През 2006 г. пък изнесе слово на погребението на сръбския лидер Слободан Милошевич, обвинен в геноцид и други военни престъпления.

И все пак Академията цитира статия от 2006 г., в която Хандке заявява, че клането в Сребреница е най-ужасното престъпление срещу човечеството в Европа след Втората световна война.

Според Хенрик Петерсен в бъдеще Хандке ще бъде смятан за „един от най-очевидните избори“ за наградата. Във вестник „Свенска Дагбладет“ той описва австриеца като застъпник на мира и добавя, че е бил „антинационалистично настроен“.

Кярде добавя, че не иска да се извинява за изправящи косите неща, които Хандке несъмнено е казал и сторил. Тя обяснява, че Нобеловият комитет е чел текстовете за Югославия сред други 70 творби, писани в период от петдесет години, включително най-големите му шедьоври.

„Когато присъждаме наградата на Хандке, ние заявяваме, че задачата на литературата е различна от това да потвърди или репродуцира онова, което централната гледна точка на обществото намира за морално правилно“, казва още Кярде.

Самият Хандке също се ядоса на критиките срещу него и дори обяви бойкот на медиите.

„Стоя на портата на градината ми, срещу мен 50 журналисти – всички ми задават въпроси като вас и не чух нито един да е чел нещо от мен или да знае поне една от книгите, които съм написал – каза той пред австрийския канал ORF. – Задават ми само въпроси, свързани с реакции от цял свят. Реакции на реакциите на реакциите. Аз съм писател, произхождам от Толстой, от Омир, от Сервантес. Оставете ме на мира и не ми задавайте такива въпроси.“

Площад Славейков