Article_top

Седя си оня ден в едно барче на „Витошка“ и гледам, влизат Тръмп, Ердоган и Борис Джонсън. Сядат на маса за четирима и махват към сервитьорката. Тя, свикнала да обслужва какви ли не мутри, изобщо не мигна. Даде им менюто и пита чакат ли още някого.

- Да – вика Борис – Путин е тръгнал насам, ма танкът нещо закъсал и е още в Украйна.

- Руски танкове, ха ха ха – изсмя се театрално Тръмп. Ердоган се притесни малко.

- Бе танковете им като са такива, ракетите дали и те така... закъсват? – пита той.

- Казах ти аз да вземеш от нашите, ма ти, глупак и инат! – погледна го със съжаление Тръмп.

- Кога си ми казвал такова нещо, Борис? – погледна го с недоверие Ердоган.

- Аз съм Борис – намеси се третият – ти говориш с Тръмп.

- Ох, аллах, прости ми, ма много ви бъркам. Като близнаци сте. Абе да не ходите при един и същи фризьор? – Другите двама се позахилиха тайнствено.

- И ти ни бъркаш, нали? Много е удобно, ние всъщност от време на време си разменяме местата, а досега никой не е забелязал – удари по коляното си от смях Тръмп. – Ти, Боря, помниш ли как написах от твое име писмо до Брюксел, че не им приемам условията? И те като те питаха какво тогава искаш, ти каза, че им приемаш условията? Или беше обратното?

- Не помня как точно беше, Дони, то кой ти помни вече кой какво казал и колко пъти е обърнал палачинката покрай тоя Брекзит, ама тия зелки в Брюксел дълго време се блещиха, много се смях – отговори Борис и също се удари по коляното. Ердоган съвсем посърна.

- Аз имам 12 двойника и с нито един не е толкова забавно – каза тъжно той. – Даже понякога не съм сигурен аз ли съм, не съм ли аз, толкова е объркващо цял живот да ползваш услугите им. Всеки път като се разколебая, арестувам някоя вестникарска редакция, за да се уверя, че аз съм аз – призна той и рехавият му мустак потрепери от самосъжаление.

- Ей за това най-много ти завиждам, Ердо – извика Тръмп толкова силно, че чак тупето му подскочи. – Мачкаш ги тия гадове, журналята, и никой нищо не може да ти каже. Ех, да можех и аз така – щях да напълня Гуантанамо с тия нещастници. И без това нищо не работят, само ми преписват туитовете – сбърчи чело той. Ердоган кимна с разбиране, а в очите на Борис Джонсън блесна мечта, но замълча демократично. Тръмп оправи бащински фризурата му и го успокои:

- Още малко, Боря, още малко и вече няма да си европеец, няма да се налага да се съобразяваш. Между другото е по-добре да си замяташ бретона на другата страна. – Борис го погледна благодарно, почти любовно. В тоя момент дойде сервитьорката.

- Кошпийти? – попита ги тя с презрението на сервитьорка, добрала се до работа в барче на „Витошка“.

- За нас по едно уиски, за господина от Турция нещо безалкохолно – отговори Доналд, а Ердоган добави:

- „Капи“ портокал.

- Къдье капи? – стресна се момичето и се заоглежда в паника.

- Джус, момиче, джус портокал – изнерви се Тръмп, защото той лесно се изнервя.

- Ах, ми тъй кажети, български ни говорити ли, ми разни чуждици ми пробутвати – възмути се сервитьроката и отмъстително заяви – Няма уиски. Ни докарват вечи, оня лудия от Америка сложил мита и никой не доставя. Имаме мастичка, коняче, ментичка. Кошжилайти?

- Коняк. Арменски. Путин ще се зарадва – каза Джонсън.

- Ааа, то кунячиту свърши ощи снощи – продължи невъзмутимо сервитьорката. – Мастички да ви дониса? – Борис се предаде и кимна със съгласие, а Ердоган бръкна в сака си и извади три черни якета и три шала на „Локо“ (Пловдив). В тоя момент вече не се сдържах и се приближих към масата.

- Извинете, че ви притеснявам, но без да искам чух част от разговора ви. Защо сте в София, да няма някаква важна среща? – Ердоган облече якето, метна си шала и делово отговори:

- Не, на мач идваме. България - Англия. – аз зяпнах от изненадата.

- Не знаех, че сте такива запалянковци. И то на „Локо“ Пловдив. Не съм и подозирала, че даже сте чували за тоя отбор – казах.

- Естествено, че сме чували, дарлинг, ние сме даже в агитката – усмихна се покровителствено Борис.

- Отиваме на стадиона да си повикаме това, което ни е на душа, момиче. Че аман от тая политкоректност в нашите държави! Човек вече не може да си изкаже свободно мнението, даже и в туитър – добави Тръмп и чак се зачерви от възмущение. Тримата метнаха мастичките на екс, станаха и тръгнаха с бавна стъпка към Орлов мост.

- Жалко, че Путин не успя – чух Ердоган да казва. Борис в този момент изправи ръка за хитлеристки поздрав и закрещя:

- Европейци, европейци, пе....ст! – Ердоган притичваше след него и шепнеше: „Може ли да кажа нещо и за кюрдите, а?“ А Тръмп отсече: „Може!

Ключови думи
 

Седя си оня ден в едно барче на „Витошка“ и гледам, влизат Тръмп, Ердоган и Борис Джонсън. Сядат на маса за четирима и махват към сервитьорката. Тя, свикнала да обслужва какви ли не мутри, изобщо не мигна. Даде им менюто и пита чакат ли още някого.

- Да – вика Борис – Путин е тръгнал насам, ма танкът нещо закъсал и е още в Украйна.

- Руски танкове, ха ха ха – изсмя се театрално Тръмп. Ердоган се притесни малко.

- Бе танковете им като са такива, ракетите дали и те така... закъсват? – пита той.

- Казах ти аз да вземеш от нашите, ма ти, глупак и инат! – погледна го със съжаление Тръмп.

- Кога си ми казвал такова нещо, Борис? – погледна го с недоверие Ердоган.

- Аз съм Борис – намеси се третият – ти говориш с Тръмп.

- Ох, аллах, прости ми, ма много ви бъркам. Като близнаци сте. Абе да не ходите при един и същи фризьор? – Другите двама се позахилиха тайнствено.

- И ти ни бъркаш, нали? Много е удобно, ние всъщност от време на време си разменяме местата, а досега никой не е забелязал – удари по коляното си от смях Тръмп. – Ти, Боря, помниш ли как написах от твое име писмо до Брюксел, че не им приемам условията? И те като те питаха какво тогава искаш, ти каза, че им приемаш условията? Или беше обратното?

- Не помня как точно беше, Дони, то кой ти помни вече кой какво казал и колко пъти е обърнал палачинката покрай тоя Брекзит, ама тия зелки в Брюксел дълго време се блещиха, много се смях – отговори Борис и също се удари по коляното. Ердоган съвсем посърна.

- Аз имам 12 двойника и с нито един не е толкова забавно – каза тъжно той. – Даже понякога не съм сигурен аз ли съм, не съм ли аз, толкова е объркващо цял живот да ползваш услугите им. Всеки път като се разколебая, арестувам някоя вестникарска редакция, за да се уверя, че аз съм аз – призна той и рехавият му мустак потрепери от самосъжаление.

- Ей за това най-много ти завиждам, Ердо – извика Тръмп толкова силно, че чак тупето му подскочи. – Мачкаш ги тия гадове, журналята, и никой нищо не може да ти каже. Ех, да можех и аз така – щях да напълня Гуантанамо с тия нещастници. И без това нищо не работят, само ми преписват туитовете – сбърчи чело той. Ердоган кимна с разбиране, а в очите на Борис Джонсън блесна мечта, но замълча демократично. Тръмп оправи бащински фризурата му и го успокои:

- Още малко, Боря, още малко и вече няма да си европеец, няма да се налага да се съобразяваш. Между другото е по-добре да си замяташ бретона на другата страна. – Борис го погледна благодарно, почти любовно. В тоя момент дойде сервитьорката.

- Кошпийти? – попита ги тя с презрението на сервитьорка, добрала се до работа в барче на „Витошка“.

- За нас по едно уиски, за господина от Турция нещо безалкохолно – отговори Доналд, а Ердоган добави:

- „Капи“ портокал.

- Къдье капи? – стресна се момичето и се заоглежда в паника.

- Джус, момиче, джус портокал – изнерви се Тръмп, защото той лесно се изнервя.

- Ах, ми тъй кажети, български ни говорити ли, ми разни чуждици ми пробутвати – възмути се сервитьроката и отмъстително заяви – Няма уиски. Ни докарват вечи, оня лудия от Америка сложил мита и никой не доставя. Имаме мастичка, коняче, ментичка. Кошжилайти?

- Коняк. Арменски. Путин ще се зарадва – каза Джонсън.

- Ааа, то кунячиту свърши ощи снощи – продължи невъзмутимо сервитьорката. – Мастички да ви дониса? – Борис се предаде и кимна със съгласие, а Ердоган бръкна в сака си и извади три черни якета и три шала на „Локо“ (Пловдив). В тоя момент вече не се сдържах и се приближих към масата.

- Извинете, че ви притеснявам, но без да искам чух част от разговора ви. Защо сте в София, да няма някаква важна среща? – Ердоган облече якето, метна си шала и делово отговори:

- Не, на мач идваме. България - Англия. – аз зяпнах от изненадата.

- Не знаех, че сте такива запалянковци. И то на „Локо“ Пловдив. Не съм и подозирала, че даже сте чували за тоя отбор – казах.

- Естествено, че сме чували, дарлинг, ние сме даже в агитката – усмихна се покровителствено Борис.

- Отиваме на стадиона да си повикаме това, което ни е на душа, момиче. Че аман от тая политкоректност в нашите държави! Човек вече не може да си изкаже свободно мнението, даже и в туитър – добави Тръмп и чак се зачерви от възмущение. Тримата метнаха мастичките на екс, станаха и тръгнаха с бавна стъпка към Орлов мост.

- Жалко, че Путин не успя – чух Ердоган да казва. Борис в този момент изправи ръка за хитлеристки поздрав и закрещя:

- Европейци, европейци, пе....ст! – Ердоган притичваше след него и шепнеше: „Може ли да кажа нещо и за кюрдите, а?“ А Тръмп отсече: „Може!

Коментари

ефрейтора от 50130's picture
ефрейтора от 50130
ефрейтора

Седя си оня ден

в едно барче в Берлин и гледам -влиза ...кой мислите....Капка Тодорова и носи нещо навито . Засилва се и...сяда на маса за седмина -на останалите шест места поставя голям плакат /превеждам от австрийски-в това барче е така/: "Българите са най-големите расисти на света , а техен Пророк са феновете на Локомотив Пловдив , които / феновете/ са и най-големите расисти в галактиката !!!!!" . Удивителните бяха 5/пет/-броих ги два пъти . Приближи се висока , стройна , руса , елегантна сервитьорка и като я видя , каза спокойно с метален глас "Пак ли ти ?" , махна на охраната , дойдоха двама , завиха мадам Лола Монтескьо с плаката и без да се впечатляват от воплите и , я изхвърлиха/ много внимателно , защото знаят ,че е чувствителна / на тротоара . Какво стана по-нататък , не видях .

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията