СТРАСБУРГ

Евродепутати отправиха тежки обвинения срещу френския президент Еманюел Макрон, че отваря Западните Балкани за нежелателни влияния от Русия, Китай,Турция и дори от Саудитска Арабия.

Нападките прозвучаха на снощните дебати в Страсбург, посветени на преговорите за членство в ЕС със Северна Македония и Албания. В залата бе и председателят на скопския парламент Талат Джафери.

Именно Франция блокира даването на дата за започване на преговори със Скопие и Тирана. Това стана на срещата на върха на Съюза през миналата седмица в Брюксел.

Огромна част от депутатите разкритикуваха Макрон. Преобладаваха призивите ЕС веднага да поправи грешката си. Изтъкнати бяха опасенията от нежелателни резултати на предсрочните парламентарни избори, свикани след провала от премиера на Северна Македония Зоран Заев.

Разбира се, не липсваха и изказвания, според които ЕС изобщо не трябва да се разширява. Намесени бяха най-различни аргументи – като се започне от древна мраморна плоча през империализма, славянството и футбола, та чак до въпроса дали в Северна Македония вече ще се строят само къщи с плоски покриви.

По-късно днес ЕП трябва да приеме резолюция.

Особено остър срещу Макрон бе българският депутат Александър Йорданов от СДС и Европейската народна партия (ЕНП).

„Франция не е държава, която допуска случайни грешки. Това нейно решение очевидно обслужва руските интереси в региона на Балканите. Резултат от грешката на Макрон е, че в Северна Македония ще се проведат избори. Бих препоръчал на Париж по-малко задкулисни игри с Москва и Белград“, каза той.

Йорданов смята, че ЕС не трябва да чака резултата от вота. Защото било възможно тогава Макрон да поиска да се изчака и да се види какви ще бъдат първите стъпки на правителството в Скопие и чак тогава да се вземе решение.

Кой гори от нетърпение да се настани на Западните Балкани?

Андрей Ковачев (ГЕРБ) говори от името на групата на ЕНП, на която е зам.-председател, и изрази нейното разочарование.

„Общото ни разбиране е, че решението на Съвета изпраща ужасен геополитически сигнал в противовес с интересите на ЕС в този регион. Не можем да чакаме до срещата на върха в Загреб идната година. Трябва да се опитаме да поправим грешката максимално бързо. Този блокаж ще има политически последици не само в двете въпросни страни, а в целия регион“, изтъкна той.

Ковачев припомни, че именно България е страната, върнала разширяването в дневния ред на ЕС. Това е направено по време на председателството на страната ни през 2018 г.

„Русия, Турция, Китай, Саудитска Арабия горят от нетърпение да увеличат влиянието си в този регион, ако той бъде лишен от европейска перспектива. Трябва също да инвестираме достатъчно средства за комуникации, за да се контрира пропагандата против ЕС на Западните Балкани“, смята българският депутат.

И допълни, че са необходими действия в много политически сфери. Той смята, че изпълнението на договора за приятелство между София и Скопие не е задоволително.

„Понякога се питам защо само под натиск отвън страните се събуждат от съня на манипулацията, и по-специално на историческите манипулации. Наистина интеграцията на ЕС не може да зависи само от смелостта на един човек, който да решава всички натрупани отдавна проблеми. А всеки следващ, който дойде на власт, да унищожава постигнатото“, каза още Андрей Ковачев.

Решението от миналата седмица е историческа грешка и ЕС не изпълнява това, което е обещал многократно, смята Илхан Кючюк (ДПС), който говори от имет на либералната група „Обновете Европа“ (ОЕ).

„Настоявам ЕС да преосмисли това решение. Северна Македония и Албания многократно са доказвали, че са част от европейското семейство, особено по време на миграционната криза. Те имат пълно право да поискат започване на преговори. Тъй като и ние преминахме през такива преговори, знам, че това е бюрократична процедура. Но понякога има и политически съображения. Ако се забавят преговорите, това ще превърне региона в сива зона“, заяви Кючюк.

Слънцето ще изгрява, европейското влияние ще залязва

Думата взе и Сергей Станишев от БСП и Прогресивния съюз на социалистите и демократите (СиД).

„Решението изпраща погрешни послания към хората изобщо на Западните Балкани, а не само в Северна Македония и Албания. Най-погрешното е, че на ЕС не може да се вярва. Независимо какви жертви правите, можете да бъдете предадени“, започна председателят на Партията на европейските социалисти (ПЕС).

След което продължи:

„Да, слънцето ще продължи да изгрява и в Северна Македония, и в Албания. Но европейското влияние ще продължи да залязва. Докато се чакат големите европейски реформи на Макрон, други ще запълнят вакуума на Западните Балкани. Не можем да държим ЕС като заложник на егоистични национални интереси.“

„Това е по-лошо от престъпление.“

Такова мнение изказа германецът Райнхард Бютикофер от „Зелените“/Европейски свободен алианс (ЕСА). От залата той отправи емоционално послание към Макрон:

„Г-н президент, изолирахте се по този въпрос. Но ЕП е готов да пусне мост към вас. Ако прочетете нашата резолюция, ще разберете, че имаме желание да участваме в процеса на реформите, които искате. Но, молим ви, поправете грешката си, не оставяйте Северна Македония и Албания пред вратата, защото не сме си подредили още собствената къща.“

Дори хора от крайнодясната група „Идентичност и демокрация“ (ИД) подкрепиха разширяването на ЕС, макар и с редица предупреждения за опасности.

„В този регион има много дълбоки белези, които са заплаха за ЕС. Има влияние на Русия и Китай, има големи организирани престъпни мрежи. Политическият живот се ръководи от олигарси“, изтъкна италианката Ана Бонфриско.

Тя посочи, че над половината население на Албания, както и 95 на сто от хората в Косово са мюсюлмани. И всичко това, както и идеята Турция да се присъедини към ЕС, задълбочава според нея миграционната криза. И би било добре първо да се помисли за единна политика на Съюза във външните отношения.

„Макрон, подкрепян от Холандия и Дания, заложи основите на следващата криза на Западните Балкани“, категорична бе полската консерваторка Ана Фотига.

Гръцкият евродепутат Стелиос Кулоглу от радикалната Европейска обединена левица/Северна зелена левица (ЕОЛ/СЗЛ) е убеден, че с решението си ЕС, вместо да подаде ръка на Зоран Заев, го хвърля в политически хаос.

„Вместо да изнасяме европейски ценности, изнасяме собствените си политически проблеми“, обобщи той.

Парадоксално е, че процесът е блокиран от много малко на брой страни, но те същевременно твърдят, че искат да обновят Европа, смята хърватският социалист Тонино Пицула.

Отмъщава ли си Макрон за Силви Гулар?

Полякът Богдан Жонца от групата на Европейските консерватори и реформисти (ЕКП) заподозря Макрон в желание да си отмъсти за това, че ЕП отхвърли кандидатурата на френската кандидатка за еврокомисар Силви Гулар.

„Оказа се, че интересите на Франция са по-важни от тези на останалия Европейски съюз. Затова смятам, че ЕС се компрометира“, каза той.

Литовецът Андрюс Кубилюс (ЕНП) призова да се помогне не само на двете страни от Западните Балкани, но и на Франция, защото смята, че грешката не е сам на Париж, но и на „всички нас“.

Социалистката Таня Файон от Словения се поинтересува дали Макрон ще поеме отговорност за предсрочните избори в Северна Македония.

Гръцката депутатка Мария Спираки (ЕНП) предупреди Албания, че трябва да се спазват правата на гръцкото малцинство, които според нея са нарушавани през последните години.

Словашкият либерал Михал Шимечка използва футбола, за да опише хаоса в ЕС относно разширяването:

„Не можем по прищявка на политиците постоянно да местим вратата, в която да бъде вкаран голът. Това, което става в отделните страни, не може да спре разширяването.“

Ислям, славянство, мраморна плоча, империализъм и плоски покриви

Макар противниците на европейската перспектива за Скопие и Тирана да бяха малцинство – поне в изказванията, думите им бяха твърде цветисти.

„На Северна Македония й предстои влизане в НАТО. Докато ние се чудим, американците си играят играта. Предолагам, че сега в Северна Македония хората ще бъдат задължени да си направят плоски покривите на къщите, за да кацат там американските хеликоптери“, смята независимият словашки евродепутат Мирослав Радачовски.

От думите му проличаха подозрения към ЕС в пренебрежително отношение към славяните:

„Не е проблем ЕС да приеме 7 милиона души от Афганистан, Ирак и не знам къде още, а 2 милиона души християни и славяни от Северна Македония не може. Това са славяни, християни. Може би сред тях има и предатели, които не са се държали както трябва, които вместо значки на ЕС на реверите си са носили значки с националните знамена.“

За гръцкия комунист и независим евродепутат Лефтерис Николау-Алаванос жертването на страните от Балканите и отказът да се даде дата за започване на преговори били някакъв вид империалистическа политика. Той заяви на висок глас:

„Но членството в НАТО и ЕС не може да се наложи против волята на народите. Разбира се, че тези две държави ще оцелеят извън тези блокове, без империалистически попълзновения, и ще определят сами икономическото си бъдеще.“

Друг грък – Йоанис Лагос, също независим депутат, пък се върна чак в древността.

„Няма македонска земя извън Гърция. И народите на Западните Балкани трябва да са наясно с това. В Гърция има мраморна плоча, на която пише, че Македония е гръцка. Тази плоча е на възраст 2000 години“, заяви той.

Лагос допълни, че 80 на сто от гърците не искали Преспанското споразумение. Волята на мнозинството обаче не била зачетена, а правителството в Атина отказало поискания референдум.

В Албания има концентрация на джихадисти, смята французойката Доминик Билд от крайнодесния Национален сбор и групата ИД. Показателно било и слабото участие на хората в Семерна Македония на референдума за Преспанското споразумение. И въпреки всичко това са отклонени милиарди евро като помощ за присъединяването на тези две страни.

„Имаме предизвикателства като „Брекзит“. Защо точно в този момент да започваме преговори с много бедни държави в Европа с висока безработица и зле действащи институции?“, попита Ларс Патрик Берг („Алтернавтива за Германия“, ИД).

Той цитира проучване, според което огромен брой албанци искат да напуснат родината си. Германецът предложи да бъдат спрени преговорите и да се помага на тези страни не чрез разширяване, а например чрез структурни фондове.

Не мина без България като лош пример

„ЕС има достатъчно трудности с абсорбирането на България и Румъния, които не бяха готови за членство през 2007 г. Не трябва да даваме напразни надежди на страни, които днес не са добре подготвени. ЕС трябва да спре разширяването на своите граници, когато собственият му дом не е наред“, каза финландката Лаура Хухтасаари, също от крайната десница.

А французинът Жордан Бардела (ИД) заяви с ирония, че няма нужда да бъде присъединявана Албания, тъй като албанците вече са във Франция и се възползват от вътрешния пазар и дори извършват трафик.

На реплика какви други перспективи освен ЕС за Скопие и Тирана вижда, Бардела отговори:

„Мен ме вълнува благоденствието на моя народ. Аз съм избран от него. А вас ви вълнуват повече интересите на другите.“

Дебатите завършиха с тъжна констатация на еврокомисаря по разширяването Йоханес Хан:

„Години са необходими за изграждане на доверие. А часове или дори минути са достатъчни за срутването му. Това се случи на последния Европейски съвет.“