Комисия за защита на конкуренцията (КЗК) забрани концентрацията между предприятия, която ще се осъществи чрез придобиване на непряк едноличен контрол от страна на „Еврохолд България“ АД върху предприятията на ЧЕЗ в България. Това съобщи днес антимонополният орган.

"На база постъпилата информация и доказателства в хода на проучването по преписка КЗК-822/2019 г., Комисията установи, че нотифицираната сделка ще породи конгломератни ефекти на застрахователния пазар и на електроенергийния сектор. Планираната сделка ще доведе до съществено увеличаване пазарната мощ на концентриращите се предприятия, които ще имат възможност да действат в значителна степен независимо от своите конкуренти.

Въз основа на цялостния анализ Комисията заключи, че обединяването на опита, икономическия ресурс и пазарните позиции на концентриращите се предприятия в електроенергийния и застрахователния сектори създава предпоставки нотифицираната сделка да доведе до установяване или засилване на господстващото положение на обединената група и значително възпрепятстване на ефективната конкуренция на съответните пазари", мотивират се от КЗК в решението от днес. 

Това е вторият опит за продажба на ЧЕЗ, който КЗК спира - преди това същото се случи и с кандидат-купувачите от "Инерком" на Гинка Върбакова. 

Днешното решение идва изненадващо бързо - неотдавна антимонополният орган си даде време от 4 месеца да се произнесе по сделката за българския бизнес на ЧЕЗ.  Решението е бързо и на фона на изпратените допълнително огромен масив от документи от страна на "Еврохолд", които се опитаха така да докажат, че имат право на покупката. Един от членовете на органа е изразил особено мнение срещу решението - това е Анна Янева.

Денят, в който КЗК обяви, че започва задълбочената проверка, беше същият, в който изпълнителният директор на групата "Еврохолд" Асен Христов коментира пред медиите, че има външни сили, които се опитват да попречат на сделката.

Основният аргумент на КЗК е, че купувачът, който е собственик на "Евроинс", предлага застраховки на "ЧЕЗ Трейд", който търгува на енергийната борса.

Преди да вземе решение, КЗК се е допитала до Министерството на енергетиката, КЕВР, КФН и ДАНС. В становищата на нито едно от първите три ведомства не можем да открием някакви препоръки, които да казват, че сделката трябва да бъде спряна. Интересно е обаче това дадено от Държавната агенция за национална сигурност. Оттам са посочили пред КЗК, че имат налична  информация относно проблеми с дейността на дъщерни дружества на „Еврохолд България“ в Гърция и Румъния. Казусът в Гърция засяга трикратен отказ на Гръцката централна банка да разреши на застрахователна компания от холдинга да закупи гръцката Credit Agricole, действаща в областта на животозастраховането. По отношение на случая в Румъния се посочва, че през 2018 г. дъщерното дружество на Еврохолд „Евроинс Румъния“ заедно с още осем компании са глобени със сума над 50 млн. евро за установено от Румънския антимонополен орган за нарушение на националните и европейски антитръстови правила.

След като отбелязват, че енергийната сигурност е част от националната сигурност на цялата страна, от ДАНС правят следната препоръка: Предвид гореизложеното ДАНС изразява становище, че дестабилизацията, ограничаването или спирането на производството и преноса на електроенергия застрашава енергийната сигурност и създава предпоставки за заплаха за националната сигурност на страната. От важно значение според ДАНС е недопускането на деструктивно въздействие върху елементи от енергийната система, при евентуална смяна на собствеността на дружествата на ЧЕЗ в България, както и промяна във функциите и дейността на дружества - обект по сделката. В тази връзка се посочва, че същите следва да продължат да изпълняват дейността си в съответствие с издадените им лицензии, по отношение на които Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) извършва контрол.

"Обединените финансови ресурси и пазарни позиции ще позволят на новата група да осъществява стопанска дейност на съответните анализирани пазари при отсъствие на ефективен конкурентен натиск от страна на останалите търговски участници. Също така, същността на търговията на електрическа енергия и действащата нормативна регулация не предполагат безпрепятствено навлизане на нови участници, които да са в състояние да окажат траен и ефективен конкурентен натиск върху окрупняващата се група", аргументират се още от КЗК.

Освен това Комисията не е повярвала на обещанието, че застрахователните дружества от групата на "Еврохолд" няма да разработват и няма да продават застрахователни продукти, насочени към търговците на електрическа енергия вБългария .

Решението може да бъде обжалвано в 14-дневен срок. По същество може да се приеме, че решението на КЗК има шанс да падне в съда, защото бързото производство на антимонополния орган може и да е нарушило буквата на закона. В закона за защита на конкуренцията е записано, че когато КЗК предприеме задълбочен анализ на конкретна сделка, всяко заинтересовано лице може да представи информация или становище относно ефекта на концентрация върху конкуренцията на съответния пазар в 30 дневен срок. Очевидно - този срок още не е изтекъл.

Отговорът на "Еврохолд"

Отговорът на компанията-купувач е повече от ироничен и ясно показва мнението на борда на директорите за решението на КЗК.

"Еврохолд оценява високо усилията на КЗК да извърши задълбочено проучване на придобиването за рекордно кратък срок - 10 работни дни. Холдингът вярва, че до решението е достигнато след внимателен прочит и задълбочен анализ на всички факти и обстоятелства", пишат от "Еврохолд".

"Еврохолд приема решението на КЗК като позитивна оценка за финансовата мощ на холдинга и като потвърждение за възможностите на компанията да реализира мащабни придобивания. Това е още един аргумент холдингът да продължи да следва своята стратегия за развитие", допълват те.

Освен това, продължават от компанията, решението на КЗК несъмнено допринася за това всеки настоящ или бъдещ инвеститор в българската икономика (купувач или продавач) да има необходимото доверие в българския регулатор и по този начин да има пълна прогнозируемост на инвестиционните си планове.

В отговора на "Еврохолд" обаче няма информация дали смятат да обжалват решението. 

Историята на една трудна продажба

Това е втори отказ на Комисията за защита на конкуренцията за продажба на активите на ЧЕЗ в България. Предишният желаещ - "Инерком", на вече добре известната Гинка Върбакова, води дълга битка, но в крайна сметка не можа да придобие дружеството. Предварителният контракт с "Инерком" бе подписан през февруари 2018 г., но предизвика мащабен политически скандал. Парламентът разследва сделката със специална анкетна комисия по настояване на опозицията. Държавата дори говореше за вариант да участва, но впоследствие се отказа. Последваха решения на КЗК, които забраняват сделката - първо с мотив, че ще доведе до концентрация на пазара заради това, че компании на Върбакова се занимават и с производство на енергия от фотоволтаици. Въпреки че Върбакова излезе от въпросните дружества, антимонополният орган отново отказа да придвижи преписката и да одобри продажбата.

Казусът закономерно отиде в съда - след жалби и от "Инерком" , и от централата на ЧЕЗ в Прага. Делото е насрочено за 14 май. Преди да дочакат решение от съда обаче, от ЧЕЗ в Прага се отказаха.

Пълния текст на решението на КЗК за забрана "Еврохолд" да придобие електроразпределителното дружество, което чешката държава се опитва да продаде - вижте ТУК