Руският президент Владимир Путин се опита в четвъртък да разшири влиянието на Москва в Африка, като предложи военна помощ и икономически проекти на първата в историята среща на върха Русия-Африка. Той дори предложи да посредничи в засилващия се спор между две от най-големите сили на континента, Египет и Етиопия, предаде Асошиейтед прес, цитирана от БТА.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков каза, че Путин е обсъдил въпроса с египетския президент Абдел Фатах ас Сиси и с етиопския премиер Абий Ахмед в отделни срещи в кулоарите на двудневния форум, в който взеха участие лидери от 43 от общо 54 африкански страни.
Песков не каза дали Египет и Етиопия са приели предложението за посредничество, каквото САЩ също отправиха през последните дни, след като преговорите за строежа на етиопски язовир се провалиха този месец.
Някои проправителствени медии в Египет твърдят, че струващият 5 милиарда долара язовир "Възраждане", който ще засегне египетския дял от водите на р. Нил, представлява заплаха за националната сигурност, която може да оправдае използването на военна сила.
Сиси и Абий се срещнаха вчера. Египетски говорител каза, че са се споразумели за незабавно подновяване на техническите преговори за постигане на крайно предложение за пълненето и експлоатацията на язовира. В изявлението на Басам Ради не се каза нищо за посредничество.
Етиопия каза, че Абий и Сиси са обсъдили "въпроси от общ интерес", но не даде подробности.

Руският президент Владимир Путин се ръкува с етиопския премиер Абий Ахмед, носител на тазгодишната Нобелова награда за мир. Снимка АП / БТА


Срещата на върха в Сочи, по време на която държавни глави посетиха оръжейно изложение, подчерта възродената амбиция на Русия за влияние в богатата на ресурси Африка.
Путин изтъкна, че развиването на по-солидни връзки с континента е сред главните приоритети на руската външна политика. Той отбеляза, че африканските страни са станали "един от важните стълбове в многополюсния свят".
Стокообменът на Русия с африканските държави се удвои през последните пет години и сега надхвърля 20 милиарда долара. Путин изрази увереност, че той може да нарасне още поне двукратно през следващите 4-5 години.
По време на Студената война Съветският съюз предоставяше щедра икономическа и военна помощ на много африкански страни на фона на глобалното съперничество със САЩ. Влиянието на Москва отслабна след разпадането на Съветския съюз през 1991 г. и Русия все още изостава много от Запада и Китай в търговията и инвестициите в Африка. Тя обаче се възползва от останалите от съветската епоха връзки, за да разшири ролята си в делата на континента.
Руският президент наблегна вчера на необходимостта Русия и африканските държави да засилят сътрудничеството си в борбата с екстремизма, включително в обмена на информация между службите за сигурност.
Русия е най-големият доставчик на оръжия в Африка, а Путин посочи, че сега страната му има споразумения за военно сътрудничество с над 30 африкански страни. Той добави, че Москва може да разшири обхвата на тренировъчните си мисии за военни и служители по сигурността от африканските страни.

"Надяваме се, че. . . ще ни помогнете да изградим нашите въоръжени сили", е казал на среща с Путин ген. Абдел Фатах Бурхан, ръководител на суданския преходен Суверенен съвет, посочи Кремъл.

Той е казал това след споразумението за поделяне на властта между суданската армия и продемократичното движение, сключено през август след свалянето от власт на бившия президент автократ Омар ал Башир.
Президентът на Нигерия, най-голямата по население страна в Африка, се съгласи да поднови военно споразумение с Русия. То се очаква да доведе до повече преки доставки на военно оборудване, каза канцеларията на президента Мухамаду Бухари.
Нигерия съобщи освен това, че с Русия ще работят за повишаване на ефикасността на жизненоважния за африканската страна петролен сектор. Двете държави ще сключат рамкова спогодба за съвместно предприятие между нигерийската държавна нефтена компания и руската "Лукойл". То ще включва проучвания на потенциални петролни залежи дълбоко под морското дъно. Страните се споразумяха и да засилят сътрудничеството между Нигерийската национална петролна корпорация и руския газов гигант "Газпром".
Други африкански лидери посрещнаха топло възродения руски интерес към континента.

"Нещото, което кара Русия да изглежда добре в очите на много африкански страни, е, че тя никога не е била колониална сила", заяви южноафриканският президент Сирил Рамафоза, цитиран от своя говорителка.

Той заяви това малко след като два руски ядрени бомбардировача кацнаха в неговата страна. Това безпрецедентно изпращане на руски ядрени бомбардировачи в Африка е отражение на новия порив на Москва да стане фактор на континента.

Централноафриканската република обмисля възможността за създаване на руска военна база в страната. Това заяви в интервю за РИА Новости президентът на ЦАР Фостен-Арканж Туадера, предаде агенцията, цитирана от БТА.

"Продължаваме да работим по въпроса с националното министерство на отбраната и с министерството на отбраната на Русия, за да проучим възможностите", каза той.

Създаването на руска военна база в ЦАР е възможно в рамките на двустранното междуправителствено споразумение за военно сътрудничество, подписано през август 2018 г., заяви през януари т.г. министърът на отбраната на африканската държава, Мари-Ноел Кояра.

Лидерският форум Русия-Африка, приключил в Сочи, вече бе наречен безпрецедентен, пише Александър Желенин от ИА Росбалт, цитиран от БТА. И твърде вероятно наистина е такъв. Не си спомням подобно нещо дори по съветско време. На среща с Владимир Путин в курортната столица на Русия долетяха главите на 43 страни и правителства, а още 11 държави от континента изпратиха министри или посланици. По един или друг начин в Сочи бяха представени повечето африкански страни.
Не ще и дума, с тази проява Кремъл гръмна с един куршум два заека. Първо, анонсира пред цял свят мащабно завръщане на Москва в Африка; второ, успя да спести време и сили. Вместо самият президент да лети през девет земи в десета, за да посети лично всяка от представените в Сочи африкански държави, по-добре да покани на гости техните глави или представители вкупом и да обсъди с всички желаещи форматите на предстоящото сътрудничество.
Ако се помъчим да опишем днешните интереси на Москва на африканския континент с термините на добрия стар марксизъм, става дума за следното: младият руски империализъм в лицето на различни кремълски "готвачи" *, частни и държавни компании (формално държавните фирми от рода на "Газпром" или "Роснефт" де факто са частна собственост на техните топмениджъри) в контекста на международни санкции срещу тях излиза на лов за ресурси.


Днешната експанзия на руски капитали в Африка се дължи на всичко, привличащо там и западни, и китайски, и индийски фирми (Индия също е нов империалистически хищник на световната арена) - диаманти, петрол, злато, платина, редки метали и най-вече евтина работна сила. Защото Африка навярно е последният на планетата резерват, осигуряващ почти безплатен труд.
Тук могат да я конкурират само някои малки, бедни на ресурси страни от Централна Америка. Дори в Югоизточна Азия стойността на работната ръка постепенно расте. А да не споменаваме Китай, четири десетилетия смазвал съперниците си на международния пазар с евтини стоки, произвеждани на негова територия - до голяма степен благодарение на ниските разходи за работна сила. Но това е вече минало - минималната заплата в КНР днес надхвърля тази в Русия. Тъкмо по тази причина китайският бизнес се хвърли през последните години да завладява Африка - и то доста успешно.
В сегашния устрем на Руската федерация към Черния континент се откроява любопитна особеност. Докато другите инвеститори - европейски, американски, китайски и индийски, отиват там на първо място с капитали и едва след тях може да пратят въоръжени сили, за руската експанзия е специфично, че там влизат най-напред руски военни в лицето на различни частни военни компании и "съветници". Тъкмо последните гарантират успех за интересите на руския бизнес, свързан с Кремъл.
И докато европейците и американците често поставят искания, съвсем неприемливи за редица местни управници, например спазване на човешките права и демократично развитие, руските условия са далеч по-комфортни. Днешна Русия бди и пази прословутите си духовни свръзки **, тъй че не я плашат самобитните, даже най-канибалските (понякога в буквален смисъл) традиции от африканската политика. Та нали за нея суверенитетът - и собственият, и на партньорите й, стои над всичко, както за пореден път заяви пред форума в Сочи Владимир Путин:

"В крайна сметка всички тези програми имат обща цел: да подпомогнат африканците сами да решават наличните проблеми с оглед укрепване на самите африкански държави, на техния суверенитет и независимост".

И още една специфична черта на днешната руска политика в Африка: търговските интереси на частни компании по чудотворен начин се налагат, опаковани в "антиимпериалистическа" риторика отпреди 40-50 години. Африканските лидери май не се сещат, че днешна Русия също е империалистическа страна, а навярно и нехаят за тези теоретични нюанси. Да купят оръжия без никакви предварителни условия от страна на продавача, да грабнат от него хубав процент под масата без разни глупави обвинения в корупция - ето какво искат мнозина глави на африкански страни. Всичко друго е второстепенно.
Руският капитализъм впрочем отдавна е минал в империалистическия стадий. Основен признак е износът (или "оттокът" според патетичната терминология на патриотичните икономисти) на капитали в различни колонии и слабо развити страни. През 18-и и 19-и век е преобладавал износът на стоки, произведени в развитите държави, но през 20-и и 21-и век едрият бизнес изнася вече не толкова стоки, колкото капитал. Изнася го там, където е по-евтина работната сила, значи стоките може да се произвеждат с далеч по-малко разноски, отколкото в развитите държави. В съвременния свят на практика не са останали колонии, но слабо развити страни все още има - и повечето са в Африка.
Друг въпрос е, че в борбата за новия пазар с размерите на цял континент младият руски империализъм неизбежно ще се сблъска не само със старите империалистически държави - САЩ и членките на ЕС, а и с нови - Китай и Индия. Това със сигурност няма да породи повече стабилност, за каквато говори в Сочи Владимир Путин - нито в Африка, нито в света като цяло. Напротив, в тази борба "за интереси" ще се появят цял куп нови противоречия и рискове. Което е само въпрос на време.

---------------------
* Така наричат медиите в Русия бизнесмена Евгений Пригожин, ресторантьор и собственик на кейтъринг компания, обслужвала висшите държавници в страната. Той е свързван също с частната военна компания "Вагнер" - бел. прев.
** Словосъчетание, лансирано от Владимир Путин в руския политически дискурс - става дума за ценностите, свързващи Русия в единно цяло - бел. прев