Какво прави една руска частна военна компания в Централна Африка?

Защо руски журналисти заминаха в Централна Африка? Мисля, че това е от раздела "ако трябва нещо да се обяснява, нищо не трябва да се обяснява”. Защото са журналисти – затова заминаха. Такава е професията… Вечна им памет.

Тук има други въпроси.

А какво правят едни други руснаци – съвсем не журналисти – в тази същата ЦАР?

Кои там са „фашисти” и кои „свои”? „Селека” или „Антибалака”? Чии интереси защитават?

И за какъв дявол всъщност?

А ако някой каже, че там трябва да се воюва, за да бъде спряно (както в случая със Сирия) злото далеч от границите – моля, повъртете показалец около слепоочието. Никаква друга реакция тук не е необходима.

И така, какво е същата тази Централна Африка?

Това е държава (ако изобщо може да бъде наричана така) съответно в центъра на Африка, където текат реките Убанги и Шари, откъдето произлиза френското колониално название.

Тя е една от най-бедните и опасни страни. Чиито граждани никога не са живели добре. Ама никога.

Тази територия е известна още от Древен Египет. Но оттогава е изтекла много вода в реките Убанги и Шари. И много народи са минали през тази територия – някой е продължил нататък, някой се е установил. След което, вече в края на XIX век, дошли белите колонизатори – французите.

Така е щяла да си живее отдалечената и забравена от всички богове колония, ако не била настъпила 1960-а – година на африканската независимост. И тук в новините се появява същата тази ЦАР.

Първо френското протеже Давид Дако установява еднопартиен режим. Вероятно си е мислел, че с еднопартийност е по-стабилно. Напразно – свален е от роднина, а по съвместителство – началник на генщаба. Е, него го знаят всички – все пак е любим герой от приказките на ужасите за децата било на пионерска, било на пенсионна (дореформена)¹ възраст. Приказки, които се оказват много, много правдиви – само дето малко посмаляват ужаса.

И така – генерал, после – фелдмаршал, след това - император Бокаса. Между другото, той въвежда известен ред. Но профуква огромна част от държавния бюджет за проекта „Коронация” (някои си имат „мондиали” и „кримски мостове”, а там, в Централна Африка, мегапроектите са по-прости – макар че, как да го кажем, церемонията е замислена, за да бъде той представен като Наполеон). А това завършва с масови протести на ученици (за да бъде засилена разклатената императорска хранителна основа, те са задължени да си купуват скъпа училищна униформа, украсена с портретите на императора и императрицата). И с разгром на протестите – пияният Бокаса лично сяда зад волана на камиона, минал през вързани деца. И всичко завършва с военна операция на Франция (това е същият преврат като свалянето на режима на Амин в Афганистан) – и с откриването на човешки тела в хладилника.

Между другото, малко за ролята на Франция в тази история. Тя е много голяма.

Например същият Бокаса е служил във френските войски, участвал е във войната в Индокитай (когато французите, предали всичко на японците, изведнъж след войната решават да не предават владенията си на населяващите ги народи – междупрочем, изобщо не е факт, че без тази война в Индокитай  комунизмът би триумфирал в такава степен). Казват, че именно там, а не в своето племе, бъдещият император опитва човешко месо… Което е напълно възможно, войната озверява човека.

А по време на управлението си президентът на Франция Жискар д'Естен нарича Бокаса „приятел” и едва ли не „брат”.

А нататък просто цитираме Уикипедия:

„Във френския сатиричен седмичник „Канар аншене” са огласени подаръците, с които Бокаса си купува лоялността на Жискар (това са предимно диаманти). В обстановката на икономическа криза всичко това не помага на популярността на президента, който през 1981 г. губи изборите от Франсоа Митеран. По-късно става ясно, че Бокаса е връчвал диаманти и на Хенри Кисинджър през 1973 г.”

Когато отново чуете за „шрьодеризирането на западните елити” и за „интернационала на подлеците”, не забравяйте и това. Както и че при същия този Жискар надеждно убежище намери Хомейни.

За разлика от Амин Бокаса остава жив – просто отсъства от страната. А французите слагат на трона (т.е. в креслото на президента на възродената република) онова свое първо протеже Дако. И пак няма късмет – той ту провъзгласява многопартийност, ту я отменя, ядосва всички… И – ще се смеете – но той пак е свален.

При новия президент диктатор в страната тайно се завръща Бокаса. Изглежда, се надява, че влюбеният в него народ веднага ще вдигне въстание и ще внесе императора в двореца. Или разчита поне да повтори Наполеоновите „сто дни”. Не става – инкогнитото е разкрито, Бокаса е арестуван и съден, между другото, не е екзекутиран. После дори го пускат – казват, че пенсионерът на канибализма след амнистията дълго и отегчително разказва на жените за своето величие.

Демократизацията не носи щастие на страната, която не е излязла от първобитния строй. И не може да донесе.

Демократично избраният Анж-Феликс Патасе (между другото, някога премиер по времето на Бокаса) докарва страната до гражданска война, а същевременно докарва в страната чужденци – отрядите на Кадафи и една от бунтовническите групировки от съседно Конго, където също се води война.

Една гражданска война в Африка почти винаги е междуплеменно клане с погроми, убийства на мирни жители, масови изнасилвания, бежанци и глад. И тази не е изключение, а чужденците се държат особено безцеремонно.

Известна пауза настъпва при новия президент, реабилитирал посмъртно Бокаса.

„Искам да се говори за Бокаса. Той построи страната, а ние разрушихме всичко, което той построи.”

Тази фраза подозрително напомня една друга, която чуваме вече повече от четвърт век – за един друг мустакат канибал.

Тази пауза се оказва кратка, страната отново е разцепена от война. Този път племената се разпределят по религиозен принцип – властта за кратко взема коалицията „Селека” (най-вече мюсюлмани, макар идеологията им да е геваристка, но идеологията в Африка е за пред другите, главното е на кое племе е). Водят се много преговори (безрезултатни), постигнати са много договорености (незабавно скъсани). Погроми извършват всички – и „Селека”, и противостоящото й християнско-езическо опълчение „Антибалака” („Антимачете”).

И ето че това продължава вече години: прекратяване на огъня–избори–ново клане. Вяла текуща война. Плюс бандитизъм. Няма светлина.

И ето че сега в тази безпросветна (впрочем, богата на ресурси, което става ясно поне от историята с диамантите) страна се появява някаква ЧВК (частна военна компания - б.р.). От една много далечна северна държава?

Какво прави тя там?

Говори се, че охранява важни обекти или самия президент. Но журналистите, пристигнали да снимат филм за ЧВК, бяха убити не в столицата.

Та какво става там всъщност? Впрочем, въпроси и догадки сега се появиха у мнозина…

------------

¹Препратка към одобрената от руското правителство пенсионна реформа, предизвикала масови протести.

* Авторът е руски публицист, опозиционер. Коментарът е публикуван в профила му във фейсбук.