Article_top

Пълководецът Александър Македонски, известен и като Александър Велики, цар на античното Македонско царство и хегемон на Коринтския съюз, умира едва 32-годишен. И не в битка, нито вследствие на раняване или политическо покушение – общоприето мнение сред историците е, че Алексантър е починал в леглото си – от естествена смърт. Но дори и естествената смърт трябва да има някаква причина.

Досега различни изследователи са предлагали различни версии за вероятните причини за ранната смърт на царя, подкрепена от научни проучвания – малария, пневмония или западнонилска треска.

Александър Македонски умира в резултат на сепсис, причинен от панкреатична некроза. Това е заключението на група учени от Аристотеловия университ в Солун под ръководството на професора по медицина Томас Герасимидис, съобщава гръцкото издание „Грийк Рипортър”.

Герасимидис започва да изучава причините за смъртта на Александър през 1995 г. В хода на работата той отхвърля една по една няколко различни теории, като се съсредоточава върху подробно описаните симптоми, които великият завоевател проявява в последните дни от живота си. След като в продължение на повече от 2 десетилетия заедно с колегите си проучва всички налични източници, които описват живота на царя през последните му дни и като комбинирали всички данни, учените успяват да реконструират картината на болестта, продължила две седмици. В резултат на това са стигнали до извода, че царят е развил панкреатична некроза поради холелитиаза (жлъчно-каменна болест), следствие от прекомерна консумация на мазни храни и алкохол.

В началото на заболяването Александър развил силни стомашни болки след консумация на храна и вино; в първия ден те били съчетани с висока температура, а на третия получил дихателни затруднения. След това се появила жълтеница и халюцинации. Учените стигат до извода, че това не може да е малария, тъй като интервалите на редуване на усещания за жега и студ не съответстват на тези, които се случват с това заболяване. Освен това маларията обикновено не води до смърт толкова бързо. Пневмонията била отхвърлена, защото рядко причинява толкова силни коремни болки, а тифозната треска – защото трябвало да започне с диария, за което биографите не съобщават. Теорията за западнонилската треска също е приета за несъстоятелна, тъй като в описанията от последните дни на Александър не са открити симптомите на енцефалит, придружаващ това заболяване.

Площад Славейков

 

Пълководецът Александър Македонски, известен и като Александър Велики, цар на античното Македонско царство и хегемон на Коринтския съюз, умира едва 32-годишен. И не в битка, нито вследствие на раняване или политическо покушение – общоприето мнение сред историците е, че Алексантър е починал в леглото си – от естествена смърт. Но дори и естествената смърт трябва да има някаква причина.

Досега различни изследователи са предлагали различни версии за вероятните причини за ранната смърт на царя, подкрепена от научни проучвания – малария, пневмония или западнонилска треска.

Александър Македонски умира в резултат на сепсис, причинен от панкреатична некроза. Това е заключението на група учени от Аристотеловия университ в Солун под ръководството на професора по медицина Томас Герасимидис, съобщава гръцкото издание „Грийк Рипортър”.

Герасимидис започва да изучава причините за смъртта на Александър през 1995 г. В хода на работата той отхвърля една по една няколко различни теории, като се съсредоточава върху подробно описаните симптоми, които великият завоевател проявява в последните дни от живота си. След като в продължение на повече от 2 десетилетия заедно с колегите си проучва всички налични източници, които описват живота на царя през последните му дни и като комбинирали всички данни, учените успяват да реконструират картината на болестта, продължила две седмици. В резултат на това са стигнали до извода, че царят е развил панкреатична некроза поради холелитиаза (жлъчно-каменна болест), следствие от прекомерна консумация на мазни храни и алкохол.

В началото на заболяването Александър развил силни стомашни болки след консумация на храна и вино; в първия ден те били съчетани с висока температура, а на третия получил дихателни затруднения. След това се появила жълтеница и халюцинации. Учените стигат до извода, че това не може да е малария, тъй като интервалите на редуване на усещания за жега и студ не съответстват на тези, които се случват с това заболяване. Освен това маларията обикновено не води до смърт толкова бързо. Пневмонията била отхвърлена, защото рядко причинява толкова силни коремни болки, а тифозната треска – защото трябвало да започне с диария, за което биографите не съобщават. Теорията за западнонилската треска също е приета за несъстоятелна, тъй като в описанията от последните дни на Александър не са открити симптомите на енцефалит, придружаващ това заболяване.

Площад Славейков

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията

Анкета

Какво мислите за извънредното положение, въведено заради коронавируса?