В България, както и в още десетки страни по света, важи принципът за "изборна тишина" - определено време преди вота и в деня на самите избори всякаква агитация или информиране на избирателя за резултатите са забранени от закона.

От години се обсъжда вариантът тази практика да се отмени. Тя няма конституционна основа - никъде в основния закон не се казва, че не трябва да агитираме 24 часа преди вота - нито пък има някаква сериозна логическа обосновка.

Освен това през последните няколко години интернет и социалните мрежи практически обезсмислиха всички тези забрани - както за агитация, така и за забраната за съобщаване на екзит полове в изборния ден.

Защо ни трябва "ден за размисъл"?

Според законодателите у нас и по света целта на това денонощие преди вота е да си починем от дългата кампания, да не ни заливат всекидневно призиви на този и онзи политик и да имаме време на спокойствие да изберем кандидата или партията, за които ще гласуваме. Ерго - ден за "размисъл".

Според Конституционния съд, който е коментирал този казус още през далечната 1997 г. (Решение № 4 от 11.II.1997 г. по дело № 29/1996 г.) покрай друг въпрос, юридическата причина е по-сериозна.

"Прекратяването на агитацията на политическите партии и лица 24 часа преди изборния ден представлява израз на балансирано регламентиране упражняването на двете основни права - правото на свободен избор (свободната воля за избиране) и правото за изразяване. Правото на избиране с изразяване на свободна воля е с по-висока обществена стойност, отколкото правото да се извършва предизборна агитация. В този 24-часов период извършването на агитация би представлявало недопустимо посегателство върху формирането на свободна воля на гражданина избирател", пише КС тогава.

Т. е. според КС, ако някой ни казва "гласувайте за мен" в продължение на месец, това е напълно законно и нормално. Но ако ни го казва денонощие преди вота, това нарушава правото ни на свободна воля и свободен избор. Защото… не е ясно защо. Аргументи няма. Явно човек става особено чувствителен и податлив на политически послания непосредствено преди вота. У избирателя настъпва някакво напрежение, което му влияе емоционално и рационално и ако излезе кандидат-кметът от някоя партия и каже "Гласувайте за мен", всички мигом ще забравим колко не го харесваме и в 7 ч. на другата сутрин ще чакаме пред секцията, за да пуснем гласа си за него.

Сарказмът може да звучи малко насилен, но в случая другата логична реакция би била да счетем, че както законодателят, така и КС ни смятат за някакви много нисши и глупави същества, чиято свободна воля не се формира от нашия разум и разбиране, а от това кой политик е най-шумен до последния момент.

Защо не трябва да виждаме екзит половете?

По тази тема има малко по-добра аргументация. Според законодателя, ако се съобщават междинни резултати - например ако един кандидат води солидно пред друг по обяд - това може да повлияе сериозно на избирателя.

Симпатизантите на водача могат да си кажат - "о, нашият бие" и да не отидат да гласуват, а техният кандидат да загуби преднината си и съответно избора. Симпатизантите на изоставащите могат да си кажат "о, няма смисъл, нашите губят", да не отидат да гласуват и така да убият всякакъв шанс на въпросния кандидат да спечели.

В защита на политическите партии трябва да се каже, че те на няколко пъти, дори съвсем наскоро, имаха идея тази забрана да отпадне.

Тогава ДПС излезе твърдо против - заради фалшивите новини. Докато не се реши този проблем, общественото мнение може да се манипулира.

Отново човек се чуди дали да бъде ехиден, или да се обиди. Дълг и отговорност на гражданина е да подкрепя своя избраник докрай, а не да се измързеливи, защото социолозите са му казали, че няма шанс. Дълг и отговорност на гражданина е да не се връзва на безумни фалшиви новини в изборния ден. Дълг и отговорност на гражданина е да мисли, а не да реагира на социолозите, които доказано (и по техни признания) правят грешки.

Да има забрана върху съобщаването на данни от екзит половете нарушава основно конституционно право - това на достъп до информация.

Казусът "бТВ агитира"

Според Централната избирателна комисия бТВ наруши забраната за агитация в предизборния ден, като излъчи поредица от стари репортажи за отделни градове, които са фокусирани върху проблемите на конкретното населено място.

Логично подобен репортаж поставя в негативна светлина действащия кмет - който на повечето места е и кандидат за нов мандат. От ГЕРБ забелязаха, че репортажите на бТВ основно засягат техни кандидати и се оплакаха, а ЦИК реши, че са прави и наложи акт (от който следва и глоба) на телевизията.

Дали от бТВ са направили това нарочно - с цел да дискредитират кандидатите на първата партия, или просто са ползвали вече излъчвани многократно репортажи по време на кампанията, за да запълнят ефирно време в иначе скучния ден, не е ясно. Но е и без значение в този казус.

Решението на ЦИК създава предпоставка всяка медия, която иска да излъчи новина в деня за размисъл или в изборния ден, да се чуди дали тя няма да доведе до наказание, защото би могла да е негативна към даден кандидат.

Как хората реагират на дадена информация не е нещо, което медиите, ЦИК или законодателят трябва да контролира. Фалшива новина ли беше репортажът на бТВ за проблемния булевард във Варна? Не. Да се твърди, че дадена истинна информация не може да бъде пускана в определен ден, защото може да навреди на политическа партия, е вид цензура.

Законът просто не се спазва

Ако човек се разходи из който и да е български град в момента, ще види навсякъде билбордове на кандидати за кмет. И не само на тези, които отиват на балотаж, а и на тези, които вече загубиха. 

Защо? Защото билбордовете не се свалят, докато нещо ново не ги замени. Ако духът на забраната за агитация трябваше да се спази, ЦИК би трябвало да накаже всеки плакат на Борислав Игнатов или Ангел Джамбазки, който още "краси" улиците на София. Те продължаваха да "агитират" и в деня на размисъл, и в изборния ден. 

Ние сме модерни хора и ровим в социалните мрежи. А там до вчера на всяко превъртане ни се появяваха предизборни видеореклами, в които кандидат-кметове ни убеждават да гласуваме за тях. Те вървяха и в изборния ден.

"Ама ЦИК не може да регулира и социалните мрежи."

Именно. Забраната за агитация губи смисъл в информационната епоха, в която живеем.

Колкото до фалшивите новини, в неделя сутрин един жълто-кафеникав сайт обяви как Фандъкова е наругала Бойко Борисов пред секцията си, покаяла се е за своите грешки и десетилетието си като кмет на София и е заявила, че няма да влезе в секцията. Новината, разбира се, е фалшива. Попречи ли забраната тя да бъде разпространена? Не. Наказаха ли от ЦИК този сайт? Не, и не могат, защото той няма публичен собственик, както повечето сайтове, които публикуват фалшиви новини. Загуби ли от това Фандъкова? Едва ли, след като бе лидер на първи тур.

В неделя всеки можеше да намери предостатъчно информация от екзит половете в социалните мрежи. От няколко агенции и на всеки час. Някои медии просто игнорираха забраната и пускаха данните на сайта си. Те ще получат глоба от 3000 до 5000 лв. (а може би и повече при неколкократни нарушения). Други бяха по-умни и просто заобиколиха закона - а той е лесен за заобикаляне, защото е писан от хора, в чиито глави "медия" означава вестник, радио или телевизия, и които не разбират интернет и онлайн публикациите.

Нека направим изборното мълчание изпит за гражданите и партиите

Както вече споменах, в много държави има "изборно мълчание". Но в много от тях то не се преследва де юре, а е принцип, който партиите и политиците спазват "по джентълменски". На други места е забранена агитацията само около секциите. В някои от основните демокрации - в САЩ например - такава забрана е обявена за противоконституционна.

Как боравим с информация и как реагираме на агитация е ключов урок и изпит за нас като граждани и избиратели. Вместо да ограничава свободата на изразяване, достъпа ни до информация и да ни дундурка като невръстни и заблудени дечица, законодателят трябва най-после да премахне тези безсмислени забрани. 

И тогава може би ЦИК ще има време да се занимава с реалните проблеми на изборите - неизрядни протоколи, неизрядни секционни комисии и, представете си, купуването и продаването на гласове.