Article_top

Романът на Уилям Стайрън “Изборът на Софи” се превърна в универсална метафора за невъзможен избор и тежка морална дилема. В него нацистките надзиратели в лагера на смъртта принуждават майката Софи да избере кое от двете ѝ деца да бъде спасено.

Ситуацията в София на местните избори, слава Богу, беше далеч от подобен трагизъм. Но дилемата, пред която се оказаха голяма част от софиянци, структурно беше същата: те трябваше да избират между еднакво или поне сходно неатрактивни варианти. В такава ситуация какъвто и избор да се направи, усещането за загуба на ценност е голямо. Да се гласува за по-малкото зло е невъзможно, когато негативите и от двете страни са съизмерими.

Първо: Фандъкова или Манолова?

Следизборно ГЕРБ нападна избирателите на т.нар. градска десница, защото част от тях гласували за Манолова. Тези нападки, макар и раздухани от по-кафявите сектори на пресата, не са чак толкова гръмогласни, защото все пак победата на Фандъкова се дължи и на гласове от ДБ и привържениците на Борис Бонев. ДБ дори по-скоро е подкрепила Фандъкова: 30% от гласувалите са дали гласа си за нея, а още толкова не са подкрепили никого, което също работи в полза на победителя от първия тур. При патриотичните коалиционни партньори на ГЕРБ гласувалите за Манолова са процентно доста повече.

Но тези заяждания между партиите са маловажни. Далеч по-съществена беше драмата на голяма част от софийските избиратели, които трябваше да избират между потвърждаване на сегашния управленски модел с всичките му порочни практики и лансиране на Мая Манолова, въпреки нейната политическа биография от 2013 година и индиректната помощ за една все по-консервативна и ретроградна БСП. Някои избраха първия вариант, други избраха втория, а трети не дадоха гласа си за никого. Но това беше форма на избор в полза на Фандъкова - заради тяхното решение тя успя да запази преднина.

Разбира се, сред десните избиратели има мнозина, които са доволни от собствения си избор, защото го смятат за единствения правилен. Но сигурно и те ще се съгласят, че този "правилен” избор идва със сериозен негативен багаж.

Второтолериране на изборни манипулации или подриване на демокрацията чрез касиране на избори?

Ако изборите в София и на други места бъдат обявени за манипулирани или дори касирани, това със сигурност ще подрони още повече доверието в демократичния процес. Ако обаче не се вземат мерки срещу изборните манипулации, това също руши авторитета на демократичната власт. Как да бъде решена тази дилема?

Фактът, че в определени секции масово и хомогенно се гласува за един от кандидатите, не е категорично доказателство за купуване на гласове. Но съмненията за манипулации са огромни и е задължително съответните органи да направят задълбочено разследване на случилото се. Може би от ГЕРБ са прави, че ромите в софийските райони са много доволни от тяхното управление. Тогава нека се види кои са тези политики, довели до чудото. Да се говори с хората от тези райони, а позитивният опит да се приложи и в страната. Изглежда обаче, че ГЕРБ сами не са убедени в тази версия, тъй като не обичат да говорят много за тъй успешната си политика за ромите.

Купуването на гласове е само един от елементите на купената демокрация, която наблюдаваме напоследък. Купуват се далеч не само роми, но и цели агитки, млади спортисти, хора в затруднено положение и т.н. Предлагат им се пари, за да участват в демонстрации. Протестите в подкрепа на Гешев например изобилстваха от хора, които изобщо не знаеха какво точно правят там. Какво беше обяснението за този странен факт? И докога ще си затваряме очите пред подобни проблеми, вярвайки на редовното успокоение, че демократичният процес като цяло не е променен? На последните избори в София дори и това не е ясно - 10 000 гласа са били в състояние да обърнат резултата. Има ли някой, който да може да гарантира, че купените гласове са били по-малко от 10 000?

Този някой би трябвало да бъде прокуратурата. И разследващите органи. Те обаче действат политически селективно. В Несебър, където големите партии не са замесени, те успяха да открият схеми за купуване на гласове, да обвинят дори кмета като ръководител на престъпна група. В София и на други места, където съмненията са по адрес на управляващите и близките до властта, прокуратурата е боязлива и бърза да обяви, че доказателства за нередности няма. Няма и да има, особено ако не ги потърсят.

Трето: поуките от моралните дилеми

Най-повърхностната реакция спрямо изпадналите в морална дилема е да ги заклеймим и да им се разсърдим. Защото какъвто и избор да направят, те все ще сгрешат и ще бъдат укорими. Антигона погребала брат си в нарушение на изрична забрана. Софи избрала да спаси по-малкото си дете. София избра Фандъкова и си затвори очите за изборните манипулации.

Истинският въпрос обаче е как стигнахме до подобен невъзможен избор. Древните гърци са смятали, че това е съдба - светът просто е устроен по такъв начин, трагичните избори са неизбежни. В романа на Стайрън истинските виновници също са ясни - нацистите.

Ситуацията в София се различава както от фаталистичната космология на гръцката трагедия, така и от демоничното зло на нацизма. Именно затова при нас е по-трудно да се отговори на въпроса как стигнахме до невъзможния избор. Но е ясно, че всички страни имат над какво да се замислят:

 

-   ГЕРБ трябва да се замисли защо управлението на Борисов успя да обедини леви и десни. Истинският обединител е именно той, а не Мая Манолова. По подобен начин леви и десни се обединиха и в Созопол, и на други места - просто за да изринат окопали се във властта и злоупотребяващи с нея управници. Не е ли именно това “тайната” на обединението?

-   БСП трябва да се замисли защо центристките избиратели не гласуват за нея, а трябва да им се предложи “независим” кандидат, за да има изобщо разговор за взаимодействие. Може би националпатриотарските залитания на Корнелия Нинова са ключът към загадката с карантината, на която БСП е подложена.

-   „Демократична България" вече е укрепнала достатъчно, за да мисли за себе си не просто като коректив на Борисов, а като формация, имаща собствен дневен ред. И този дневен ред трябва да отива отвъд кусурите на ГЕРБ и оплетеността им с ДПС (макар че тези акценти си остават много важни).

Ако този размисъл е продуктивен, в бъдеще може да се окажем отново пред дилема - да избираме между различни варианти, които обаче са еднакво приемливи и еднакво ценни. Дай Боже всекиму такива дилеми. Засега сме доста далеч от тях.

"Дойче веле"

 

Романът на Уилям Стайрън “Изборът на Софи” се превърна в универсална метафора за невъзможен избор и тежка морална дилема. В него нацистките надзиратели в лагера на смъртта принуждават майката Софи да избере кое от двете ѝ деца да бъде спасено.

Ситуацията в София на местните избори, слава Богу, беше далеч от подобен трагизъм. Но дилемата, пред която се оказаха голяма част от софиянци, структурно беше същата: те трябваше да избират между еднакво или поне сходно неатрактивни варианти. В такава ситуация какъвто и избор да се направи, усещането за загуба на ценност е голямо. Да се гласува за по-малкото зло е невъзможно, когато негативите и от двете страни са съизмерими.

Първо: Фандъкова или Манолова?

Следизборно ГЕРБ нападна избирателите на т.нар. градска десница, защото част от тях гласували за Манолова. Тези нападки, макар и раздухани от по-кафявите сектори на пресата, не са чак толкова гръмогласни, защото все пак победата на Фандъкова се дължи и на гласове от ДБ и привържениците на Борис Бонев. ДБ дори по-скоро е подкрепила Фандъкова: 30% от гласувалите са дали гласа си за нея, а още толкова не са подкрепили никого, което също работи в полза на победителя от първия тур. При патриотичните коалиционни партньори на ГЕРБ гласувалите за Манолова са процентно доста повече.

Но тези заяждания между партиите са маловажни. Далеч по-съществена беше драмата на голяма част от софийските избиратели, които трябваше да избират между потвърждаване на сегашния управленски модел с всичките му порочни практики и лансиране на Мая Манолова, въпреки нейната политическа биография от 2013 година и индиректната помощ за една все по-консервативна и ретроградна БСП. Някои избраха първия вариант, други избраха втория, а трети не дадоха гласа си за никого. Но това беше форма на избор в полза на Фандъкова - заради тяхното решение тя успя да запази преднина.

Разбира се, сред десните избиратели има мнозина, които са доволни от собствения си избор, защото го смятат за единствения правилен. Но сигурно и те ще се съгласят, че този "правилен” избор идва със сериозен негативен багаж.

Второтолериране на изборни манипулации или подриване на демокрацията чрез касиране на избори?

Ако изборите в София и на други места бъдат обявени за манипулирани или дори касирани, това със сигурност ще подрони още повече доверието в демократичния процес. Ако обаче не се вземат мерки срещу изборните манипулации, това също руши авторитета на демократичната власт. Как да бъде решена тази дилема?

Фактът, че в определени секции масово и хомогенно се гласува за един от кандидатите, не е категорично доказателство за купуване на гласове. Но съмненията за манипулации са огромни и е задължително съответните органи да направят задълбочено разследване на случилото се. Може би от ГЕРБ са прави, че ромите в софийските райони са много доволни от тяхното управление. Тогава нека се види кои са тези политики, довели до чудото. Да се говори с хората от тези райони, а позитивният опит да се приложи и в страната. Изглежда обаче, че ГЕРБ сами не са убедени в тази версия, тъй като не обичат да говорят много за тъй успешната си политика за ромите.

Купуването на гласове е само един от елементите на купената демокрация, която наблюдаваме напоследък. Купуват се далеч не само роми, но и цели агитки, млади спортисти, хора в затруднено положение и т.н. Предлагат им се пари, за да участват в демонстрации. Протестите в подкрепа на Гешев например изобилстваха от хора, които изобщо не знаеха какво точно правят там. Какво беше обяснението за този странен факт? И докога ще си затваряме очите пред подобни проблеми, вярвайки на редовното успокоение, че демократичният процес като цяло не е променен? На последните избори в София дори и това не е ясно - 10 000 гласа са били в състояние да обърнат резултата. Има ли някой, който да може да гарантира, че купените гласове са били по-малко от 10 000?

Този някой би трябвало да бъде прокуратурата. И разследващите органи. Те обаче действат политически селективно. В Несебър, където големите партии не са замесени, те успяха да открият схеми за купуване на гласове, да обвинят дори кмета като ръководител на престъпна група. В София и на други места, където съмненията са по адрес на управляващите и близките до властта, прокуратурата е боязлива и бърза да обяви, че доказателства за нередности няма. Няма и да има, особено ако не ги потърсят.

Трето: поуките от моралните дилеми

Най-повърхностната реакция спрямо изпадналите в морална дилема е да ги заклеймим и да им се разсърдим. Защото какъвто и избор да направят, те все ще сгрешат и ще бъдат укорими. Антигона погребала брат си в нарушение на изрична забрана. Софи избрала да спаси по-малкото си дете. София избра Фандъкова и си затвори очите за изборните манипулации.

Истинският въпрос обаче е как стигнахме до подобен невъзможен избор. Древните гърци са смятали, че това е съдба - светът просто е устроен по такъв начин, трагичните избори са неизбежни. В романа на Стайрън истинските виновници също са ясни - нацистите.

Ситуацията в София се различава както от фаталистичната космология на гръцката трагедия, така и от демоничното зло на нацизма. Именно затова при нас е по-трудно да се отговори на въпроса как стигнахме до невъзможния избор. Но е ясно, че всички страни имат над какво да се замислят:

 

-   ГЕРБ трябва да се замисли защо управлението на Борисов успя да обедини леви и десни. Истинският обединител е именно той, а не Мая Манолова. По подобен начин леви и десни се обединиха и в Созопол, и на други места - просто за да изринат окопали се във властта и злоупотребяващи с нея управници. Не е ли именно това “тайната” на обединението?

-   БСП трябва да се замисли защо центристките избиратели не гласуват за нея, а трябва да им се предложи “независим” кандидат, за да има изобщо разговор за взаимодействие. Може би националпатриотарските залитания на Корнелия Нинова са ключът към загадката с карантината, на която БСП е подложена.

-   „Демократична България" вече е укрепнала достатъчно, за да мисли за себе си не просто като коректив на Борисов, а като формация, имаща собствен дневен ред. И този дневен ред трябва да отива отвъд кусурите на ГЕРБ и оплетеността им с ДПС (макар че тези акценти си остават много важни).

Ако този размисъл е продуктивен, в бъдеще може да се окажем отново пред дилема - да избираме между различни варианти, които обаче са еднакво приемливи и еднакво ценни. Дай Боже всекиму такива дилеми. Засега сме доста далеч от тях.

"Дойче веле"

Коментари

Събуди се ДБ

Отново чудесен анализ на г-н Смилов! Дано от ДБ да четат тези анализи, защото както наскоро писа и г-н Кънев партия без структури по места не е партия. И лицата на тези структури трябва да са повече центристи, а не просто антикомунисти!

Нищо "чудесно" няма в поредната глупост на другаря

Да минем фалшивите тези една по една.

1. "Първо: Фандъкова или Манолова?"

Това е изцяло фалшива теза. Истината е, че пред този избор ни постави самата "Дай България", която обяви неизбираем, неизвестен никому и некомпетентен кандидат, който няма политическо минало, нито нещо в биографията си, което да показва, че ще бъде успешен кмет.

Обявяването му беше направено късно и очевидно той беше или (по-вероятното) парашутист на някой олигарх от спонсорите на "Дай България" или поредният Филип Димитров, избор на най-безгръбначния и неспособен кандидат, срещу който всички в гнездото на оси, наречено "афтетично дясно" имат най-малко против.

Очевидно е, че и двете обяснения показват най-малкото безкрайната политическа безотговорност на "ДБ", а първото (което е по-вероятното като имаме предвид историята на формациите-участници в "ДБ") - тотална корумпираност на тази жълтопаветна сбирщина.

2. "Второ: толериране на изборни манипулации или подриване на демокрацията чрез касиране на избори?"

Това е изцяло фалшива теза, която съществува само в главата на автора.

Касирането на фалшифицирани избори не е "подриване на демокрацията", то е засилване на демокрацията. То се извършва от съд, по законна, разписана предварително процедура и е част от изборния процес.

Нещо повече, признаването на проблем, изискващ касиране (а всички индикации са за точно толкова голям проблем на избора на кмет в София - от 100% цигански вот за "графиня" Юрди Боцевалон, до лъжите на "социологическите" агенции, до рекламите на ГЕРБ в деня за размисъл и от държавната администрация) в демокрация ИЗИСКВА да се разследват и причините за възникването му.

В нормална демокрация след установяване на проблемите идва разследване, намиране на причината и отстраняването им. С това демокрацията единствено става по-силна.

Хубаво е, че дори на другаря Смильов е ясно, че толерирането на изборни манипулации отслабва демокрацията. Но той признава това в една абстрактна, неясна форма. След което се коригира, да не би да засегне спонсорите: "Фактът, че в определени секции масово и хомогенно се гласува за един от кандидатите, не е категорично доказателство за купуване на гласове."

Ами не, другарю, в определени секции и райони масовото и хомогенно гласуване, особено ако то се отличава от типичните стойности през годините е именно улика за фалшификация. Жалко е, че в устрема си да браните Юрди-Фънди се правите, че не го забелязвате.

3. "Трето: поуките от моралните дилеми"

Доколкото поставените тези от другаря са фалшиви и не се подкрепят от фактите и доколкото изборите бяха тотално манипулирани, да се обсъждат "поуки" е малко нелепо, но очевидните изводи са:

3.1 Дори на хрантутниците на корумпираната герберастия, "ДБ" им стана неудобно да подкрепят Герб открито. Подкрепата за Юрдечка беше чрез индивидуално тролене и отказ на ДБ да участва в обединен антикорупционен политически проект, но тя беше подкрепа.

3.2 Герберастията няма да пусне властта демократично. Тя може да бъде изпъдена оттам единствено със държавно съдебно преследване за извършените золуми, а това е и основната причина да се води такава страшна борба за главния прокурор.

Моделът "Филчев", измислен и осъществен за първи път от тартора на десеберастията Иван Й. Костов продължава да работи.

3.3. Трудно, но не и невъзможно ще бъде да се появи нова, работеща, компетентна опозиция на традиционната софийска корупция, олицетворявана от "синята мъгла" - негласния съюз на герберастия и седерастия, която за 30 години направи от зелена София презастроен ад от шум, мръсотия и престъпност.

Но за целта трябва да отсвирим лъжите на гербавата, окологербавата и седерастката пропаганда.

Насекомите с мълчаливите минуси,

не се ли чувствате кофти от неспособността си да участвате в спор, основан на факти и логика?
Gotse Delchev's picture
Gotse Delchev
Gotse Delchev

Г-н Смилов е успял да

Г-н Смилов е успял да улови една от големите истини в сложната политичска плетеница на сегашните избори. ДБ вече е надминала нивото на коректив на уродливото управление на ГЕРБ, и вече има свой дневен ред. И посочва, че бъдещето на ДБ зависи най-много от самото обединение, а не толкова силно от политически сплотената дружина в НС от проруски партии, независимо как те се назовават: леви или десни.

И според нас ДБ има силен имунитет и ако се управлява политически мъдро и гъвкаво, ако продължава да воюва за по-добро управление сега, Борисов ще става още по-гневен!
Buba Mara's picture
Buba Mara
bubamara

Драги ми Смислов, на където и

Драги ми Смислов, на където и да се завъртите, червеният пролетарски задник на градските анархолиберали лъсна като тиган на месечина.
Иван Панов's picture
Иван Панов
Ванко Американчето

ДА

Смилов, дребно манипулаторче, грозно е да си под чехъла на червените ти господари. Мисли ако можеш с главата си безпристрастно.Но май е трудна работа, друг поръчва музиката, т.е. статията.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията