Агенция "Пътна инфраструктура" отвори днес ценовите оферти на кандидатите в обществената поръчка за избор на изпълнител за проектиране и строителство на 13-километровата отсечка от автомагистрала "Струма" в участъка между Кресна и Крупник. Оказа се, че от 10-те компании, подали оферти, до края на състезанието са достигнали само три от тях. 

Най-ниска ценова оферта е подадена от обединението "Геопът Струма 3.2.1", част от което са компаниите "Геострой" АД и "Пътстрой-92" АД, и е тя е на стойност малко над 504 млн. лв. Цената е единствената, която на практика влиза в индикативната стойност, която беше определена от АПИ - 444 млн. лв. без ДДС или малко над 530 млн. лв. с ДДС. Другите две предложения са още по-скъпи. Двете компании са от групата на "Геотехмин" на известния предприемач Цоло Вутов. В началото на септември това обединение спечели поръчката за строителството на пътя между Мездра и Ботевград. 

Една от компаниите, редовни участници в такива проекти - "Главболгарстрой", е подала оферта на цена от 635 млн. лв. или с цели близо 100 млн. лв. от предвидената. 

Консорциумът "АПП ЛОТ 3.2.1", с основен участник "Грома Холд" (бел.ред. - това е новото име на "Агромах") пък предлага да изгради отсечката срещу почти 600 млн. лв. 

Сега предстои разглеждането в детайли на ценовите оферти, както и на техническите характеристики на предложенията. След това АПИ трябва да избере изпълнител на отсечката и той да започне да строи. Така ясно е, че минималната цена на тази част от магистралата ще струва поне 500 млн. лв. Възможно е обаче АПИ да реши, че техническата част от офертата не е в нормите и да избере някое от другите две предложения. 

Проектът

Става въпрос само за едната от двете отсечки на пътя - лот 3.2.1, който ще свързва Кресна с Крупник. Реално това ще бъде новата част от магистралата, минаваща източно от самото Кресненско дефиле. Общата дължина на участъка е 13 км. Той ще включва изграждането на три сравнително дълги тунела - „Симитли“ /211 м/, „Ракитна“ /1 135 м/ и „Стара Кресна“ /1 052 м/. Съоръженията ще бъдат със системи за пожароизвестяване, вентилация, електроснабдяване, осветление, управление на движението и т. н. Ще бъдат изградени 10 виадукта с обща дължина 3,5 км, както и 3 надлези и подлези. Идеята предполага, че достъпът до трасете ще става чрез 3 различни пътни възела. Първият е през п.в. "Полето", който ще осигурява достъпа от посока Кулата до селата Брежани и Полето, както и включване в автомагистралата в посока София. Вторият - „Мечкул“ при 384-ти км, който ще осигурява достъпа от посока Кулата до селата Мечкул и Брежани, както и включване в автомагистралата в посока София. Третият ще се казва "Стара Кресна" и ще свързва участъка от посока Кулата до селата около едноименното градче. 

Срокът, в който участъкът трябва да бъде готов, е поставен от АПИ и той е равен на малко под 52 месеца или 4 години и 3 месеца. 

Кандидатите

Както се очакваше - оферти за строителство подадоха всички най-големи български строителни компании, които през последните години участват в изграждането на инфраструктурни проекти от такъв мащаб. В различни консорциуми и обединения желание за участие проявиха от "Хидрострой", ГБС, "Джи Пи Груп", "Геострой" и "Пътстрой", както и "Трейс холдинг" и преименуваната на "Грома" - "Агромах". Освен тях ценова оферта подадоха и два консорциума с турско участие в партньорство с по-малки български фирми. 

Историята дотук

Всъщност това е втори опит за отваряне на ценовите оферти за този лот от магистралата. Първият трябваше да се състои в началото на октомври, но от АПИ го отмениха без да дадат адекватно обяснение. Забавянето с месец допълнитено задава въпроса - какво налагаше преглеждането на офертите цели 8 месеца, имайки предвид, че те бяха подадени през февруари.  

Междувременно все по-изразени стават съмненията, че България може да изгуби финансирането за магистрала "Струма" и в най-добрия случай, ако тя все пак бъде изградена, да се наложи да я изплати с пари от бюджета. Това стана ясно от  от отговор на Европейската комисия на апликационна форма за финансиране, изпратена от България това лято/

"Комисията смята, че на база представената информация, исканият финансов принос за предложения голям проект не е оправдан", пише в документа, с който Клуб Z разполага.

Страната ни е кандидатствала за финансиране от близо 270 млн. евро, които няма да покрият цената на целия проект, но биха били достатъчни за изграждането на поне 2/3 от него. 

Отговорът от Комисията е изпратен на 15 октомври, или близо два месеца след подаването на апликационната форма. Адресиран е до Галина Василева, ръководител на управляващия орган на ОП "Транспорт". Накратко - Брюксел смята, че проектът, който е представила страната ни, нарушава редица европейски директиви за вредите на околната среда в Кресненското дефиле, не обяснява финансовите планове и са заложени нелогични срокове на изпълнение.

Новите прогнози сочат, че крайният срок, който властта даде за изграждането на пътя - 2023 г., ще бъде достатъчен за построяването само на 41% от нея.