Article_top

Образователната бедност е явление с много проявления: социалното изключване, материалното положение на индивида, възможностите за активно участие в социалния живот са само част от факторите, пряко зависещи от нея.

Въпросът защо образованието е важно е абсолютно реторичен. Въпросът защо образователната система се проваля е абсолютно наложителен. Ефектите на този провал се изразяват в апатия или дори омраза към образователните институции, които заливат пазара на труда с демотивирана и безразлична работна ръка. Порочният кръг се затваря в безкраен цикъл на разочарование и липса на смисъл.

Затваряне на разума

Много мои връстници мразеха да учат. Или мразеха образователната система, не знам. Изненадващо, въпреки това почти всички след задължителното средно образование, все така апатично, записваха и висше. Все по този начин го завършваха и започваха все така работа, която да вършат без желание. Често работата, която хората си намират след завършване на своето образование, няма общо със специалността им. Оттам следва и честият извод, че образованието е безсмислено, просто загуба на време или покриване на критерии за влизане на пазара на труда. Да, образователната степен има за цел на направи индивида конкурентоспособен и да го „пласира“ като трудоспособен кадър. Преди това обаче трябва да го направи годен да прави избора какъв „кадър“ желае да бъде. Тоест квинтесенцията на образованието е да отвори вратите на възможните пътища за реализация, по които човек може да поеме. И в това отношение то често се проваля. 

Двете страни на провала.

Едната страна на монетата е морална. Тя се изразява в ограниченото приемане на образованието като инструмент, а не като цел само по себе си. А у всеки човек чувството за морал и възприятията за ценности са различни, затова е различна и границата, която сме склонни да достигнем в преследването на дадена цел. От отделния индивид зависи сверяването на вътрешния компас и избягването на лоши практики като груповата динамика (в нейния негативен аспект). Това са силите, които влияят на индивидуалното поведение в организация/общество/група. Чрез груповата динамика възприятията за морал и ценностната система на личността лесно може да се изкривят и деформират. Стига се например до конформизъм или т.нар. bandwaggoning (да бъдем на страната на победителя) - по-просто казано: „Бих следвал право, защото юристите са добре платени и е престижно“.

Другата страна е чисто практична и е отговорност на образователните институции и на държавата. Като „законодатели“ или „стожери“ на образованието, тяхна е отговорността да направят образователната система адаптивна и привлекателна, а не просто механична машина, смазваща индивидуалността на своя продукт. Според известния физик и дългогодишен преподавател Теодосий Теодосиев „Главата на ученика не е кофа, която да се напълни, а факел, който трябва да се запали.“ А у нас липсва адекватна образователна реформа за сметка на хегемонна академична среда, превръщане на университетите в търсещи печалба институции, липса на кадри, система, която не отговаря на днешната реалност. Затова и рожбите й са кофи, изпразнени от съдържание и запълнени с какво ли не.

Ефектите на неглижирането на значимостта на образованието не са самостоятелни феномени, те взаимодействат и влияят на всеки аспект от социално-икономическия живот. Образователното равнище оказва пряко влияние върху риска от бедност: по данни на НСИ при лицата с начално и/или без образование рискът от бедност е 28 пъти по-висок в сравнение с риска от бедност при лицата с висше образование (рискът от бедност при завършилите висше образование е едва 4,7%). Достигнатата образователна степен и професията на родителите са важен фактор за бъдещото развитие на децата. По-високото образователно равнище дава възможност за по-широк достъп до пазара на труда и съответно до по-високо заплащане. През 2018 г. седем от десет деца (70.7%), чиито родители са с начално или без образование, живее в бедност. 

Образователната бедност влияе косвено и на по-относителни и трудно измерими коефициенти като степен на удовлетвореност от живота и усещане за щастие, като по-ниската образователна степен предполага по-ниски доходи, следователно по-ниска удовлетвореност.

Как се измерва образователната бедност?

Можем да използваме термина в пряк и преносен смисъл, можем да го свържем с икономически показатели, с психологически мотиви, а на най-базово ниво това представлява способността на едно 10-годишно дете да разбере елементарен текст. Средният ръст на образователна бедност в развиващите се страни е 54%. В някои частни случаи числото скача до плашещите 89%. 

Тези данни са нагледен пример за кризата на ученето, която съществува днес. Образователната бедност и образователното неравенство са винаги налични във всяка страна, но с различен интензитет. А най-големият проблем на кризата е лишаването и ограничаването на шансовете и житейските възможности на децата.

Според Хайме Сааведра, директор “Образование и глобални практики” в Световната банка и бивш министър на образованието на Перу:

„Образователната бедност е морално и икономически неприемлива. Морално, защото милиони деца се лишават от възможността да участват в икономика, която става все по-просперираща и богата. Разполагаме с технология, която дава достъп до основни образователни услуги, необходимите ресурси са налични в глобален мащаб, но не са споделени. Това е и икономически неприемливо, защото дори ако се фокусираме единствено върху конкурентоспособността и икономическия растеж, без акумулация на човешкия капитал е невъзможно за която и да е държава да просперира в глобално икономически план. Изследване на Световната банка показва, че 70% от богатството в развитите страни се извлича от акумулиран човешки капитал. В бедните държави този дял достига едва 40%.“ 

По света и у нас

Между развитите и слабо развитите държави зее огромна пропаст по отношение на образованието. Съществуват различни изследвания, които опитват да определят най-образованите страни в света. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) предлага списък на най-образованите държави в света въз основа на броя на жители на възраст между 25 и 64 години, които са завършили двугодишна или четиригодишна степен или са получили образование чрез професионални програми.

Въз основа на доклада от 2019 г. Канада е най-образованата страна с над 56% от населението, отговарящо на критериите, използвани от ОИСР. Следва Япония с над 50% образовано население. На трето място с 49,9% е Израел. 

В класация, съставена от британската агенция Pearson, България заема 30-о място от 40 страни, включени в изследването за най-добра образователна система, нареждайки се над Румъния, Гърция, Турция, Аржентина, Бразилия. Въпреки това страната ни е една от държавите, в които образователното неравенство е силно изразено, повлияно от набор от фактори като бедност, маргинализация, социално изключване, регионални различия, неефективна образователна система. По данни на НСИ нетният коефициент на записване на населението в образователната система през учебната 2018/2019 г. е 82.5% за прогимназиално и средно образование и 42% за висше образование (което е с 2.9% по-малко от предходната година). За учебната 2017/2018 г. 7379 деца в I – IV клас са прекъснали образованието си; 6523 деца в V – VII клас и 7729 деца в IX – XII клас.

Следователно можем да заключим, че преодоляването на образователната бедност е толкова належащо, колкото и преодоляването на крайната бедност. Всъщност те са взаимозависими, изразени в кривата на доходите. Първата крачка е сверяването на моралния компас. Оттам насетне възможните посоки са много.

Този материал е създаден по проекта "Генерация Z".

 

 
Снимка БГНЕС

Образователната бедност е явление с много проявления: социалното изключване, материалното положение на индивида, възможностите за активно участие в социалния живот са само част от факторите, пряко зависещи от нея.

Въпросът защо образованието е важно е абсолютно реторичен. Въпросът защо образователната система се проваля е абсолютно наложителен. Ефектите на този провал се изразяват в апатия или дори омраза към образователните институции, които заливат пазара на труда с демотивирана и безразлична работна ръка. Порочният кръг се затваря в безкраен цикъл на разочарование и липса на смисъл.

Затваряне на разума

Много мои връстници мразеха да учат. Или мразеха образователната система, не знам. Изненадващо, въпреки това почти всички след задължителното средно образование, все така апатично, записваха и висше. Все по този начин го завършваха и започваха все така работа, която да вършат без желание. Често работата, която хората си намират след завършване на своето образование, няма общо със специалността им. Оттам следва и честият извод, че образованието е безсмислено, просто загуба на време или покриване на критерии за влизане на пазара на труда. Да, образователната степен има за цел на направи индивида конкурентоспособен и да го „пласира“ като трудоспособен кадър. Преди това обаче трябва да го направи годен да прави избора какъв „кадър“ желае да бъде. Тоест квинтесенцията на образованието е да отвори вратите на възможните пътища за реализация, по които човек може да поеме. И в това отношение то често се проваля. 

Двете страни на провала.

Едната страна на монетата е морална. Тя се изразява в ограниченото приемане на образованието като инструмент, а не като цел само по себе си. А у всеки човек чувството за морал и възприятията за ценности са различни, затова е различна и границата, която сме склонни да достигнем в преследването на дадена цел. От отделния индивид зависи сверяването на вътрешния компас и избягването на лоши практики като груповата динамика (в нейния негативен аспект). Това са силите, които влияят на индивидуалното поведение в организация/общество/група. Чрез груповата динамика възприятията за морал и ценностната система на личността лесно може да се изкривят и деформират. Стига се например до конформизъм или т.нар. bandwaggoning (да бъдем на страната на победителя) - по-просто казано: „Бих следвал право, защото юристите са добре платени и е престижно“.

Другата страна е чисто практична и е отговорност на образователните институции и на държавата. Като „законодатели“ или „стожери“ на образованието, тяхна е отговорността да направят образователната система адаптивна и привлекателна, а не просто механична машина, смазваща индивидуалността на своя продукт. Според известния физик и дългогодишен преподавател Теодосий Теодосиев „Главата на ученика не е кофа, която да се напълни, а факел, който трябва да се запали.“ А у нас липсва адекватна образователна реформа за сметка на хегемонна академична среда, превръщане на университетите в търсещи печалба институции, липса на кадри, система, която не отговаря на днешната реалност. Затова и рожбите й са кофи, изпразнени от съдържание и запълнени с какво ли не.

Ефектите на неглижирането на значимостта на образованието не са самостоятелни феномени, те взаимодействат и влияят на всеки аспект от социално-икономическия живот. Образователното равнище оказва пряко влияние върху риска от бедност: по данни на НСИ при лицата с начално и/или без образование рискът от бедност е 28 пъти по-висок в сравнение с риска от бедност при лицата с висше образование (рискът от бедност при завършилите висше образование е едва 4,7%). Достигнатата образователна степен и професията на родителите са важен фактор за бъдещото развитие на децата. По-високото образователно равнище дава възможност за по-широк достъп до пазара на труда и съответно до по-високо заплащане. През 2018 г. седем от десет деца (70.7%), чиито родители са с начално или без образование, живее в бедност. 

Образователната бедност влияе косвено и на по-относителни и трудно измерими коефициенти като степен на удовлетвореност от живота и усещане за щастие, като по-ниската образователна степен предполага по-ниски доходи, следователно по-ниска удовлетвореност.

Как се измерва образователната бедност?

Можем да използваме термина в пряк и преносен смисъл, можем да го свържем с икономически показатели, с психологически мотиви, а на най-базово ниво това представлява способността на едно 10-годишно дете да разбере елементарен текст. Средният ръст на образователна бедност в развиващите се страни е 54%. В някои частни случаи числото скача до плашещите 89%. 

Тези данни са нагледен пример за кризата на ученето, която съществува днес. Образователната бедност и образователното неравенство са винаги налични във всяка страна, но с различен интензитет. А най-големият проблем на кризата е лишаването и ограничаването на шансовете и житейските възможности на децата.

Според Хайме Сааведра, директор “Образование и глобални практики” в Световната банка и бивш министър на образованието на Перу:

„Образователната бедност е морално и икономически неприемлива. Морално, защото милиони деца се лишават от възможността да участват в икономика, която става все по-просперираща и богата. Разполагаме с технология, която дава достъп до основни образователни услуги, необходимите ресурси са налични в глобален мащаб, но не са споделени. Това е и икономически неприемливо, защото дори ако се фокусираме единствено върху конкурентоспособността и икономическия растеж, без акумулация на човешкия капитал е невъзможно за която и да е държава да просперира в глобално икономически план. Изследване на Световната банка показва, че 70% от богатството в развитите страни се извлича от акумулиран човешки капитал. В бедните държави този дял достига едва 40%.“ 

По света и у нас

Между развитите и слабо развитите държави зее огромна пропаст по отношение на образованието. Съществуват различни изследвания, които опитват да определят най-образованите страни в света. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) предлага списък на най-образованите държави в света въз основа на броя на жители на възраст между 25 и 64 години, които са завършили двугодишна или четиригодишна степен или са получили образование чрез професионални програми.

Въз основа на доклада от 2019 г. Канада е най-образованата страна с над 56% от населението, отговарящо на критериите, използвани от ОИСР. Следва Япония с над 50% образовано население. На трето място с 49,9% е Израел. 

В класация, съставена от британската агенция Pearson, България заема 30-о място от 40 страни, включени в изследването за най-добра образователна система, нареждайки се над Румъния, Гърция, Турция, Аржентина, Бразилия. Въпреки това страната ни е една от държавите, в които образователното неравенство е силно изразено, повлияно от набор от фактори като бедност, маргинализация, социално изключване, регионални различия, неефективна образователна система. По данни на НСИ нетният коефициент на записване на населението в образователната система през учебната 2018/2019 г. е 82.5% за прогимназиално и средно образование и 42% за висше образование (което е с 2.9% по-малко от предходната година). За учебната 2017/2018 г. 7379 деца в I – IV клас са прекъснали образованието си; 6523 деца в V – VII клас и 7729 деца в IX – XII клас.

Следователно можем да заключим, че преодоляването на образователната бедност е толкова належащо, колкото и преодоляването на крайната бедност. Всъщност те са взаимозависими, изразени в кривата на доходите. Първата крачка е сверяването на моралния компас. Оттам насетне възможните посоки са много.

Този материал е създаден по проекта "Генерация Z".

 

Коментари

Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

"зубър не е мръсна дума"

"зубър не е мръсна дума"
... и е по-добре да ти го набият в главато докато си 5-годишен, отколкото сам да го разбереш на 25 години.

Т.е., адосвай се на мама и татко, а не на абстрактното "другите са ми виновни.
"

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията

Анкета

Какво искате да ви донесе Дядо Коледа?