Article_top

Американските санкции май дават известен резултат. Лидерите на Иран са изправени пред най-голямата опасност за властта си от времето на войната с Ирак (1980-1988 г.), пише днес "Политико".

Протести заливат ислямската република, след като властите се видяха принудени да наложат дажби на горивата за автомобили и да повишат цените им.

Дори контролът върху интернет и цензурата не помогнаха на Техеран да скрие от света размера на протестите и ожесточеността им. В един от тях беше изгорен плакат с образа на върховния духовен лидер на страната аятолах Али Хаменей - табу в теократичния режим. Демонстрантите запалиха магазини, автомобили и банкови клонове, офиси на имами.

Корпусът на революционните гвардейци, въоръжената сила на режима, пряко подчинена на Хаменей се закани, че ще вземе "решителни мерки" срещу протестите, а духовният лидер ги обяви за "саботаж" и дело на "хулигани". Гвардейците обявиха, че са арестували около 150 водачи на протестите, сблъсъците взеха досега пет жертви. 

Трима ирански служители на реда са убити с хладно оръжие от "размирници" близо до Техеран, съобщиха тази нощ агенциите Исна и Фарс, цитирани от Франс прес.

Един от загиналите - Мортеза Ебрахими, е бил офицер от Корпуса на гвардейците на ислямската революция, а другите двама, Маджид Шейхи и Мостафа Резаи - членове на доброволческото формирование "Басидж", се казва в комюнике на Корпуса. "Размирниците" ги нападнали от засада западно от столицата. 

Световните медии отбелязват, че протести в Иран е имало и преди, но тези са особено бурни, защото поводът им засяга основата на социалния мир - субсидиите за стоките от първа необходимост, включително горивата. Президентът Хасан Рохани призна, че страната му изживява "най-трудните времена" от ислямската революция през 1979 г.

Миналия петък правителството вдигна цената на най-употребявания тип бензин с 50 на сто до 13 американски цента и определи дажба от 60 литра месечно на автомобил. За всеки литър над нея потребителят плаща по 26 цента.

Макар това да изглежда смешно ниско, сравнено с европейските цени, иранците са недоволни, защото досега можеха да зареждат 250 литра месечно по 8 цента за литър.

Иран, страната с четвъртите по големина запаси от суров петрол в света, повече не може да си позволи да субсидира горивата за населението, защото възобновените миналата година от президента на САЩ Доналд Тръмп санкции отрязват основния ѝ източник на приходи - износа на петрол.

Протестите се развиват на фона на 40-процентова годишна инфлация и очертаващ се 9,5-процентов икономически спад тази година.

Макар и под силен икономически и политически натиск, Техеран не дава признаци, че би предоговорил ядрената сделка от 2015 г., от която Тръмп изтегли САЩ. Властите на ислямската република продължават да намаляват изпълнението на ограниченията за обогатяване на уран, които бяха поели със сделката. 

 

Американските санкции май дават известен резултат. Лидерите на Иран са изправени пред най-голямата опасност за властта си от времето на войната с Ирак (1980-1988 г.), пише днес "Политико".

Протести заливат ислямската република, след като властите се видяха принудени да наложат дажби на горивата за автомобили и да повишат цените им.

Дори контролът върху интернет и цензурата не помогнаха на Техеран да скрие от света размера на протестите и ожесточеността им. В един от тях беше изгорен плакат с образа на върховния духовен лидер на страната аятолах Али Хаменей - табу в теократичния режим. Демонстрантите запалиха магазини, автомобили и банкови клонове, офиси на имами.

Корпусът на революционните гвардейци, въоръжената сила на режима, пряко подчинена на Хаменей се закани, че ще вземе "решителни мерки" срещу протестите, а духовният лидер ги обяви за "саботаж" и дело на "хулигани". Гвардейците обявиха, че са арестували около 150 водачи на протестите, сблъсъците взеха досега пет жертви. 

Трима ирански служители на реда са убити с хладно оръжие от "размирници" близо до Техеран, съобщиха тази нощ агенциите Исна и Фарс, цитирани от Франс прес.

Един от загиналите - Мортеза Ебрахими, е бил офицер от Корпуса на гвардейците на ислямската революция, а другите двама, Маджид Шейхи и Мостафа Резаи - членове на доброволческото формирование "Басидж", се казва в комюнике на Корпуса. "Размирниците" ги нападнали от засада западно от столицата. 

Световните медии отбелязват, че протести в Иран е имало и преди, но тези са особено бурни, защото поводът им засяга основата на социалния мир - субсидиите за стоките от първа необходимост, включително горивата. Президентът Хасан Рохани призна, че страната му изживява "най-трудните времена" от ислямската революция през 1979 г.

Миналия петък правителството вдигна цената на най-употребявания тип бензин с 50 на сто до 13 американски цента и определи дажба от 60 литра месечно на автомобил. За всеки литър над нея потребителят плаща по 26 цента.

Макар това да изглежда смешно ниско, сравнено с европейските цени, иранците са недоволни, защото досега можеха да зареждат 250 литра месечно по 8 цента за литър.

Иран, страната с четвъртите по големина запаси от суров петрол в света, повече не може да си позволи да субсидира горивата за населението, защото възобновените миналата година от президента на САЩ Доналд Тръмп санкции отрязват основния ѝ източник на приходи - износа на петрол.

Протестите се развиват на фона на 40-процентова годишна инфлация и очертаващ се 9,5-процентов икономически спад тази година.

Макар и под силен икономически и политически натиск, Техеран не дава признаци, че би предоговорил ядрената сделка от 2015 г., от която Тръмп изтегли САЩ. Властите на ислямската република продължават да намаляват изпълнението на ограниченията за обогатяване на уран, които бяха поели със сделката. 

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какво искате да ви донесе Дядо Коледа?