Article_top

Преди седмица в много ирански градове започна „бензинов бунт“. Според иранския президент Хасан Рохани страната преживява „най-трудния период от началото на революцията 1979 година“. След като припомни резкия спад в продажбите на петрол, както и обстоятелството, че около две трети от дължимите данъци не влизат в държавната хазна, той заяви, че Иран изпитва остър недостиг на долари и други чуждестранни валути. А както се знае, без твърда валута икономиката на страната – както държавният така и частният сектор – не е в състояние да осигури голяма част от стоките и услугите от първа необходимост. Кризата е засегнала бензина, резервните части, хранителните стоки и лекарствата. Тя се е отразила и на изплащането на заплатите на държавните служители зад граница, както и на външните транзакции на иранските банки.  

Опожарена от протестиращите сграда в Техеран.

На този фон е разбираемо недоволството на големи части от иранското население, засегнато от кризата. Но това признание за икономическия провал от иранския президент съвсем не означаваше, че демонстрантите ще бъдат оправдани. Върховният лидер Хаменеи видя в народните бунтове стремеж към разрушаване на страната и заговор. И отново режимът прибегна до стандартни обвинения срещу „агентите“ и „враговете“. Тези стереотипни обвинения вече са втръснали на иранците и на света и напомнят за предишните бунтове в края на 2017 г. и началото на 2018 г. Те бяха породени от провала на икономическите политики на Техеран, инфлацията и безработицата в съчетание с влошаване на услугите. Същите стереотипни обяснения и обвинения бяха предложени на иранците в началото на „зеленото движение“ от 2009 г., което бе израз на възмущението от фалшифицираните президентски избори и от намесата на Върховния лидер в полза на предишния президент Махмуд Ахмадинеджад срещу спечелилия Мир Хосейн Мусауи. По такъв начин изминалия период свидетелства за двата провала на режима – политическия провал от 2009 г. и икономическия – от 2017 г. насам. И в двата случаи думата имаше „улицата“. При това се наблюдава засилване радикализацията на исканията и нарастваща враждебност спрямо революционните символи, изразяваща се в изгаряне портрети на на първия върховен духовен лидер на ислямската република аятолах Рухола Хомейни и на сегашния Али Хаменей, както и на основни фигури на сектора за сигурност. Трябва да се отбележи, че демонстрантите представляват както поколението на ислямската революция и синовете му, които са закърмени с религиозните догми и принципи на шиитския ислямизъм. Именно те днес отхвърлят религиозния фанатизъм и шериата, изгаряйки портретите на Хомейни и Хаменей, и прокламирайки волята си за сваляне на диктатурата.

Бунтове срещу корупцията и политическия режим

Новото този път е, че бунтовете в Иран съвпаднаха с подобни народни протести в Ирак и Ливан. Общото между тях е преплитането на икономически и политически искания. Протестите са както срещу местните елити, така и срещу иранската намеса, която е довела тези две арабски страни до задънена улица. Така например, демонстрантите в Ирак открито заклеймиха иранския режим и неговата намеса в страната, докато в Ливан това отхвърляне на протежетата на Техеран е по-размито поради сложната политическа мозайка и множеството силови центрове в страната на кипарисите. Докато багдадските демонстранти не се страхуват да горят портретите на Хаменей и на командира на иранските „Революционни гвардейци“ Касем Солеймани, движени от чувства на национално унижение от откритата иранска намеса в иракските вътрешни работи, тези в Техеран са изпитали на гърба си лишенията, предизвикани от разпиляването на иранските ресурси за въпросната иранска намеса в Ирак, Ливан, Сирия, Йемен и Газа. 

Полицията използва сълзотворен газ срещу демонстранти в Багдад.

Ливан представлява ясен пример за това: лидерът на проиранската шиитска групировка „Хизбулла“ Хасан Насралла не се стеснява да признае, че бюджетът на неговата организация, заплатите на бойците му, както и оръжието им, се плаща от Иран. Подобна наглост той демонстрира преди няколко седмици, когато, преувеличавайки кризата на ливанската икономика, заяви, че тя няма да се отрази на ритмичното изплащане заплатите на партийните членове и бойци, нито ще застраши техните социални придобивки. Ливан, подобно и на Ирак и Иран, е жертва на провалените ирански политики, както и на неспособността на иранския сектор за сигурност чрез прокси войни в региона да осигури стабилност и благополучие за съответните народи.

Ливан и „Хизбулла“

Най-важното е, че Ливан, който бе обявен за най-успешният проект на иранската революция, през изминалите няколко седмици разкри безперспективността на икономическите и стратегическите замисли на Иран и неговите марионетки. Илюстрация на този провал са изявленията на лидера на „Хизбулла“ и демагогията му пред големите предизвикателства, които застрашават иранския проект в самия Иран и в региона като цяло. В последната си реч Насралла се позова на думите на Рохани, че Иран е  открил находище от 53 млрд. барела суров петрол, като дори се впусна в изчисления за стойността на откритието с усърдието на бакалин, който смята приходите си. Така според Насралла новото иранско находище щяло да възлезе на един трилион долара, докато на практика се оказа, че запасите му не надхвърлят 22 млрд. барела, а бъдещите приходи – при 10-процентна екстракция на горивото, няма да надвишат 2,2 млрд. долара.

Протестите в Иран са много по-големи от онова, което ни показват телевизионните екрани и средствата за съобщения, поради информационното затъмнение чрез безпрецедентното спиране на интернет. Народният гняв обхвана около сто града и бе насочен към висшите етажи на иранската религиозна и политическа върхушка. Макар и да бе предизвикан от удвояване цените на петрола за населението, той бързо ескалира в противодействие на режима и отхвърляне законността му.

Не мисля, че режимът е бил изненадан от бунта на улицата. Показателно за това е, че официален Техеран съобщи, че ще се придържа към новата цена на бензина и че върховният лидер обяви протестиращите в измяна. Същото повтори и  Рохани, който обаче в крайна сметка може да се окаже черната овца. Режимът е притиснат в ъгъла от американските санкции, които са най-жестоките в историята на Иран. Всъщност, Техеран има само едно средство за оцеляване и това е грубата сила, с която да компенсира лишаването на иранския народ от жизненоважни услуги и стоки от първа необходимост.

Затова сега режимът е решен да води битка на оцеляване. Срещу него лишените от защита демонстранти прибягнаха към опожаряване на бензиностанции и банки – символите на кризата и на властта. Изпратените тайно снимки показват, че сблъсъците имат по-жесток характер от предишните протести.

Според мене, тази вълна няма да успее да свали режима, поради готовността му да прибегне, подобно на сирийския режим, до кръвопролития, за да се спаси. Но този гняв и протестите ще ерозират основите на режима и подкрепата на населението. Дори режимът да се задържи, той ще е безпрецедентно отслабен. Вижда се краят на иранската революция, която осъществяваше пълен контрол в самия Иран и застрашаваше региона. Същевременно в Ирак броят на убитите демонстранти достигна 360, а 17 хиляди са ранените. Министърът на отбраната на страната призна косвено, че онези, които стрелят и хвърлят смъртоносни газови бомби, не са войници от редовните части, а бойци на въоръжение милиции, свързани с проиранските партии на власт. В Ливан пък след месец протести и оставката на кабинета политическите партии изглеждат напълно неспособни да излъчат политически лидер, който да сформира правителство. Причината е в това, че демонстрантите отхвърлят цялата политическа класа, която управляваше страната през последните 30 години и настояват корумпираните управници да отидат на съд и да върнат на хазната откраднатите милиони. 

Дали всичко това не е знак за нова Арабска пролет? Ако е така, този път тя със сигурност ще е срещу партиите на политическия ислям и срещу шериата.

 

Преди седмица в много ирански градове започна „бензинов бунт“. Според иранския президент Хасан Рохани страната преживява „най-трудния период от началото на революцията 1979 година“. След като припомни резкия спад в продажбите на петрол, както и обстоятелството, че около две трети от дължимите данъци не влизат в държавната хазна, той заяви, че Иран изпитва остър недостиг на долари и други чуждестранни валути. А както се знае, без твърда валута икономиката на страната – както държавният така и частният сектор – не е в състояние да осигури голяма част от стоките и услугите от първа необходимост. Кризата е засегнала бензина, резервните части, хранителните стоки и лекарствата. Тя се е отразила и на изплащането на заплатите на държавните служители зад граница, както и на външните транзакции на иранските банки.  

Опожарена от протестиращите сграда в Техеран.

На този фон е разбираемо недоволството на големи части от иранското население, засегнато от кризата. Но това признание за икономическия провал от иранския президент съвсем не означаваше, че демонстрантите ще бъдат оправдани. Върховният лидер Хаменеи видя в народните бунтове стремеж към разрушаване на страната и заговор. И отново режимът прибегна до стандартни обвинения срещу „агентите“ и „враговете“. Тези стереотипни обвинения вече са втръснали на иранците и на света и напомнят за предишните бунтове в края на 2017 г. и началото на 2018 г. Те бяха породени от провала на икономическите политики на Техеран, инфлацията и безработицата в съчетание с влошаване на услугите. Същите стереотипни обяснения и обвинения бяха предложени на иранците в началото на „зеленото движение“ от 2009 г., което бе израз на възмущението от фалшифицираните президентски избори и от намесата на Върховния лидер в полза на предишния президент Махмуд Ахмадинеджад срещу спечелилия Мир Хосейн Мусауи. По такъв начин изминалия период свидетелства за двата провала на режима – политическия провал от 2009 г. и икономическия – от 2017 г. насам. И в двата случаи думата имаше „улицата“. При това се наблюдава засилване радикализацията на исканията и нарастваща враждебност спрямо революционните символи, изразяваща се в изгаряне портрети на на първия върховен духовен лидер на ислямската република аятолах Рухола Хомейни и на сегашния Али Хаменей, както и на основни фигури на сектора за сигурност. Трябва да се отбележи, че демонстрантите представляват както поколението на ислямската революция и синовете му, които са закърмени с религиозните догми и принципи на шиитския ислямизъм. Именно те днес отхвърлят религиозния фанатизъм и шериата, изгаряйки портретите на Хомейни и Хаменей, и прокламирайки волята си за сваляне на диктатурата.

Бунтове срещу корупцията и политическия режим

Новото този път е, че бунтовете в Иран съвпаднаха с подобни народни протести в Ирак и Ливан. Общото между тях е преплитането на икономически и политически искания. Протестите са както срещу местните елити, така и срещу иранската намеса, която е довела тези две арабски страни до задънена улица. Така например, демонстрантите в Ирак открито заклеймиха иранския режим и неговата намеса в страната, докато в Ливан това отхвърляне на протежетата на Техеран е по-размито поради сложната политическа мозайка и множеството силови центрове в страната на кипарисите. Докато багдадските демонстранти не се страхуват да горят портретите на Хаменей и на командира на иранските „Революционни гвардейци“ Касем Солеймани, движени от чувства на национално унижение от откритата иранска намеса в иракските вътрешни работи, тези в Техеран са изпитали на гърба си лишенията, предизвикани от разпиляването на иранските ресурси за въпросната иранска намеса в Ирак, Ливан, Сирия, Йемен и Газа. 

Полицията използва сълзотворен газ срещу демонстранти в Багдад.

Ливан представлява ясен пример за това: лидерът на проиранската шиитска групировка „Хизбулла“ Хасан Насралла не се стеснява да признае, че бюджетът на неговата организация, заплатите на бойците му, както и оръжието им, се плаща от Иран. Подобна наглост той демонстрира преди няколко седмици, когато, преувеличавайки кризата на ливанската икономика, заяви, че тя няма да се отрази на ритмичното изплащане заплатите на партийните членове и бойци, нито ще застраши техните социални придобивки. Ливан, подобно и на Ирак и Иран, е жертва на провалените ирански политики, както и на неспособността на иранския сектор за сигурност чрез прокси войни в региона да осигури стабилност и благополучие за съответните народи.

Ливан и „Хизбулла“

Най-важното е, че Ливан, който бе обявен за най-успешният проект на иранската революция, през изминалите няколко седмици разкри безперспективността на икономическите и стратегическите замисли на Иран и неговите марионетки. Илюстрация на този провал са изявленията на лидера на „Хизбулла“ и демагогията му пред големите предизвикателства, които застрашават иранския проект в самия Иран и в региона като цяло. В последната си реч Насралла се позова на думите на Рохани, че Иран е  открил находище от 53 млрд. барела суров петрол, като дори се впусна в изчисления за стойността на откритието с усърдието на бакалин, който смята приходите си. Така според Насралла новото иранско находище щяло да възлезе на един трилион долара, докато на практика се оказа, че запасите му не надхвърлят 22 млрд. барела, а бъдещите приходи – при 10-процентна екстракция на горивото, няма да надвишат 2,2 млрд. долара.

Протестите в Иран са много по-големи от онова, което ни показват телевизионните екрани и средствата за съобщения, поради информационното затъмнение чрез безпрецедентното спиране на интернет. Народният гняв обхвана около сто града и бе насочен към висшите етажи на иранската религиозна и политическа върхушка. Макар и да бе предизвикан от удвояване цените на петрола за населението, той бързо ескалира в противодействие на режима и отхвърляне законността му.

Не мисля, че режимът е бил изненадан от бунта на улицата. Показателно за това е, че официален Техеран съобщи, че ще се придържа към новата цена на бензина и че върховният лидер обяви протестиращите в измяна. Същото повтори и  Рохани, който обаче в крайна сметка може да се окаже черната овца. Режимът е притиснат в ъгъла от американските санкции, които са най-жестоките в историята на Иран. Всъщност, Техеран има само едно средство за оцеляване и това е грубата сила, с която да компенсира лишаването на иранския народ от жизненоважни услуги и стоки от първа необходимост.

Затова сега режимът е решен да води битка на оцеляване. Срещу него лишените от защита демонстранти прибягнаха към опожаряване на бензиностанции и банки – символите на кризата и на властта. Изпратените тайно снимки показват, че сблъсъците имат по-жесток характер от предишните протести.

Според мене, тази вълна няма да успее да свали режима, поради готовността му да прибегне, подобно на сирийския режим, до кръвопролития, за да се спаси. Но този гняв и протестите ще ерозират основите на режима и подкрепата на населението. Дори режимът да се задържи, той ще е безпрецедентно отслабен. Вижда се краят на иранската революция, която осъществяваше пълен контрол в самия Иран и застрашаваше региона. Същевременно в Ирак броят на убитите демонстранти достигна 360, а 17 хиляди са ранените. Министърът на отбраната на страната призна косвено, че онези, които стрелят и хвърлят смъртоносни газови бомби, не са войници от редовните части, а бойци на въоръжение милиции, свързани с проиранските партии на власт. В Ливан пък след месец протести и оставката на кабинета политическите партии изглеждат напълно неспособни да излъчат политически лидер, който да сформира правителство. Причината е в това, че демонстрантите отхвърлят цялата политическа класа, която управляваше страната през последните 30 години и настояват корумпираните управници да отидат на съд и да върнат на хазната откраднатите милиони. 

Дали всичко това не е знак за нова Арабска пролет? Ако е така, този път тя със сигурност ще е срещу партиите на политическия ислям и срещу шериата.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Заразихте ли се с COVID-19?