Президентът Румен Радев навлезе в есента на своя мандат. Остават му две години, в които трябва да продължи да оправдава свръхочакванията за алтернатива на Бойко Борисов и неговото правителство, да компенсира ерзац-опозицията на „Позитано“ и в същото време да бъде обединител на нацията, както го изисква основният закон.

В тази ситуация той нямаше особено полезни ходове, освен да работи за личния си имидж - да инициира дебати след дебати, да бъде бойкотиран от управляващите, но и да играе с ветото и да бъде предпазлив. 

За тези близо три години президентът Румен Радев използва 19 пъти правото си на вето. Често се вслушваше в гласа на улицата. Защити различни екологични каузи. Върна антикорупционния закон с предупрежденията, че отваря врати за незаконно подслушване и липса на критерии за запориране и отнемане на незаконно имущество.

Противопостави се на промените в административното законодателство, които отнемаха правото на гражданите и неправителствените организации да оспорват актове на изпълнителната власт. Наложи вето и на промените в НПК, които даваха възможност на разследващите с часове да не уведомяват близките на задържани лица.

Да, Румен Радев успя да се противопостави на редица спорни, глупави, арогантни и лобистки дори решения на онези в парламента. Но в същото време не успя да докара докрай своите инициативи, които се опита да постави в публичния дневен ред - проблемите с корупцията, изборното законодателство, политиката за връщане на българите зад граница, язвите в медийна среда.

Една от причините за това е непрекъснатият бойкот от страна на управляващите. Но има и други два важни фактора - липсата на политически опит и най-вече слаби президентски съветници. За тези три години видяхме как някои от най-видните му съветници използваха президентската институция като трамплин за Брюксел.

Така достигнахме и до казуса с новия главен прокурор. Румен Радев се превърна в радост за всички, които изразиха несъгласие с процедурата по избор на Иван Гешев. Президентът не подписа указа за назначението му от първия път. А след като го направи, обяви, че ще инициира дебати за промяна на Конституцията и преразглеждане на ролята на прокуратурата в съдебната система. 

Всъщност, ако наистина е загрижен за българската съдебна система, президентът може да подготви пакет от промени в Конституцията, да ги внесе в Народното събрание и да призове депутатите да свикат Велико народно събрание. Това е едно от малкото правомощия, които му дава основният закон. Въпросите обаче са дали наистина има политическа воля за подобни действия, има ли съюзници Радев в този парламент?

От това, което се вижда през последните десетина дни, е видно, че единствено Сотир Цацаров има конституционно мнозинство в този парламент. За някои той е не само „силна кандидатура“, но и „богатство“ в номинацията му за шеф на КПКОНПИ. Лидерката на БСП Корнелия Нинова обяви, че лично ще гласува против него, но ще подкрепи ли идеите на президента за промени в Конституцията? 

Защото БСП веднъж беше част от едно конституционно мнозинство, което отвори основния закон през 2016 г. И се оказа, че промените са били половинчати. А и системно, когато става въпрос за назначения в съдебната власт от т. нар. парламентарни квоти, опозицията странно мълчи и излъчва своята си квота в синхрон с тази на управляващите.

В тази сложна ситуация има опасност парата отново да отиде в свирката и цялата енергия да се изхаби в поредните дебати без резултати. Но както е видно - мнозина са в очакване да станат свидетели на висш политически пилотаж - "Кобрата на Радев"*.

....

*От "Кобрата на Пугачов" - фигура от висшия пилотаж.