Article_top

Знаем, че модерната култура се храни от скандалите. У нас те често мобилизират най-широки дигитални маси. Караме се за това коя песен да изпратим на "Евровизия" или как точно да се илюстрират романите за Хари Потър. И ето ви я новата вълна от възмущение около опита за осъвременяване на "Под игото". Този път тя поставя на дневен ред въпроса за отношението към нашето минало: кое е по-важно - да разбираме смисъла или да възпроизвеждаме формата? Този въпрос често се е появявал в историята на религиите като спор между тези, които искат да адаптират свещените текстове към съвремието, и фундаменталистите, които смятат, че не бива да се пипа нито запетайка.

Е, малко пресилвам, защото текстът на Вазов е общо взето разбираем за съвременния читател. Основният проблем не са обясненията към "гологлав" или "посегателство", с които се подиграват медиите - проблемът са турцизмите. И именно тук проектът на издателство "Византия" ни поставя пред едно нерешимо противоречие. От една страна, произведението е сакрализирано от патриотите като най-велико и основополагащо за българската свяст. От друга - то става все по-неразбираемо заради обичайните навремето турски думи. Да ви дам примери от първите няколко страници на романа:

Машала, будала, джанъм, челеби, хайдути (в оригиналния си смисъл на "разбойници"), "Вай, ханзър ериф!" "Гечмиш ола, бай Марко!"

Нежеланието да приемем, че сме били част от Османската империя

От една страна, светиня, от друга – турски. Ами нали същият този лингвистичен патриотизъм чисти езика ни от турцизми вече близо век и половина? От "Атака" даже искаха Мусала да преименуват, че значело "близо до Аллах". Драмата ни е в нежеланието да приемем, че нашите земи са били част от Османската империя и предците ни в голямата си част са говорели турски, за да се разбират с официалните власти, пък и с другите етнически групи. Заличавайки езика, ние на практика обезсмисляме и самия роман на Вазов - защото ако е нямало Османска империя, нямало е и срещу какво да се бунтуват героите. Малко като в "Майстора и Маргарита", където литературният критик Берлиоз настоява поетът не просто да покаже, че Исус Христос е лош, а че изобщо не е съществувал.

Е да, но османското наследство си е наше (наред с елинското, византийското, съветското...) и да го отхвърляме е признак не на патриотизъм, а на комплекси. И от това, че го смятаме за наше, не следва, че искаме да върнем на власт султана, нали така? Следва, че възприемаме миналото в цялото му богатство, със светлините и сенките. Да преведем турцизмите у Вазов означава да теглим още една черта върху миналото си.

Езиковият пуризъм у нас вече век и нещо заменя турските думи първо с руски, после с френски и немски, после пак с руски, сега пък с американски. За разлика от английския например, който си запазва близо 60-те процента френски езиков фонд, наследство от нормандския нашественик. Спомням си, че навремето основна квалификация на редактора у нас беше в това да гони "чуждици", като им намира "български" съответствия. И кои са точно тези изконни български думи, разбира се, никой не знаеше, защото думите пътуват, метаморфоризират, адаптират се.

Какво печелим от пуризма? Езикът ни просто обеднява. Защото турцизмите у нас са се обособили в неповторим стилистичен пласт, съдържащ лека диалектност, тарикатлък, архаизъм, интимност. Ха преведи на славянобългарски думички като кеф, бошлаф, акъл! Каква била разликата между нашето яваш-яваш и испанското маняна? Ами то е същото, само без целия този стрес... "Под игото" още не се е отдалечило от съвременния човек, като например "История славянобългарска" или "Шестоднев", които със сигурност имат нужда от превод. Напротив, романът може да обогати речника на учениците с някои позабравени колоритни думи. Четенето на текстове от далечни епохи предполага усилие и за вникване в думите на онази епоха - част от смисъла на литературата е да се пренесеш не само в сюжета, но и в семиотиката, в начина, по който са конструирали смисли, които днес са ни вече чужди. Така впрочем се учи чужд език - не просто превеждаш думите, а се опитваш да разбереш как мисли другата култура.

За да не поражда българската история само досада

Според мен имаме повод да поговорим и за нещо друго. Започва да става все по-неадекватно "Под игото" да се учи като литература - та чак да се явява на първите места в класации за любим роман, което ми звучи малко лицемерно. Това вече е исторически текст, документ за раждането на нашата национална литература - трябва да се чете и анализира като свидетелство за една важна епоха - може би от по-големи деца, може би в по-специализирани часове, не знам.

Забелязвам, че младите развиват напълно несправедлива неприязън към подобни текстове, защото очакват в тях да намерят естетическото преживяване, което им носят любовните или фентъзи сюжети. А пък се сблъскват с национално-патриотични поуки. От една страна, не добиват навика да четат за удоволствие, от друга - изпълват се с досада към българската история. Неочаквано лоша комбинация!

Всякакви неща правят по света - не само осъвременяват Шекспир или Расин, а и предлагат на учениците преразказ на основните моменти от сюжета - после в часа се анализират определени пасажи. А който реши да се посвети на филологията - нека да чете внимателно и изцяло, с речник в ръка. Аз не виждам в това нищо скандално. Въпросът е какво искаме да постигнем: досаден ритуал по сакрализация на определени четива или разбиране на една минала епоха, когато не само хората и нравите, но и езикът е бил различен от нашия.

"Дойче веле"

 

Знаем, че модерната култура се храни от скандалите. У нас те често мобилизират най-широки дигитални маси. Караме се за това коя песен да изпратим на "Евровизия" или как точно да се илюстрират романите за Хари Потър. И ето ви я новата вълна от възмущение около опита за осъвременяване на "Под игото". Този път тя поставя на дневен ред въпроса за отношението към нашето минало: кое е по-важно - да разбираме смисъла или да възпроизвеждаме формата? Този въпрос често се е появявал в историята на религиите като спор между тези, които искат да адаптират свещените текстове към съвремието, и фундаменталистите, които смятат, че не бива да се пипа нито запетайка.

Е, малко пресилвам, защото текстът на Вазов е общо взето разбираем за съвременния читател. Основният проблем не са обясненията към "гологлав" или "посегателство", с които се подиграват медиите - проблемът са турцизмите. И именно тук проектът на издателство "Византия" ни поставя пред едно нерешимо противоречие. От една страна, произведението е сакрализирано от патриотите като най-велико и основополагащо за българската свяст. От друга - то става все по-неразбираемо заради обичайните навремето турски думи. Да ви дам примери от първите няколко страници на романа:

Машала, будала, джанъм, челеби, хайдути (в оригиналния си смисъл на "разбойници"), "Вай, ханзър ериф!" "Гечмиш ола, бай Марко!"

Нежеланието да приемем, че сме били част от Османската империя

От една страна, светиня, от друга – турски. Ами нали същият този лингвистичен патриотизъм чисти езика ни от турцизми вече близо век и половина? От "Атака" даже искаха Мусала да преименуват, че значело "близо до Аллах". Драмата ни е в нежеланието да приемем, че нашите земи са били част от Османската империя и предците ни в голямата си част са говорели турски, за да се разбират с официалните власти, пък и с другите етнически групи. Заличавайки езика, ние на практика обезсмисляме и самия роман на Вазов - защото ако е нямало Османска империя, нямало е и срещу какво да се бунтуват героите. Малко като в "Майстора и Маргарита", където литературният критик Берлиоз настоява поетът не просто да покаже, че Исус Христос е лош, а че изобщо не е съществувал.

Е да, но османското наследство си е наше (наред с елинското, византийското, съветското...) и да го отхвърляме е признак не на патриотизъм, а на комплекси. И от това, че го смятаме за наше, не следва, че искаме да върнем на власт султана, нали така? Следва, че възприемаме миналото в цялото му богатство, със светлините и сенките. Да преведем турцизмите у Вазов означава да теглим още една черта върху миналото си.

Езиковият пуризъм у нас вече век и нещо заменя турските думи първо с руски, после с френски и немски, после пак с руски, сега пък с американски. За разлика от английския например, който си запазва близо 60-те процента френски езиков фонд, наследство от нормандския нашественик. Спомням си, че навремето основна квалификация на редактора у нас беше в това да гони "чуждици", като им намира "български" съответствия. И кои са точно тези изконни български думи, разбира се, никой не знаеше, защото думите пътуват, метаморфоризират, адаптират се.

Какво печелим от пуризма? Езикът ни просто обеднява. Защото турцизмите у нас са се обособили в неповторим стилистичен пласт, съдържащ лека диалектност, тарикатлък, архаизъм, интимност. Ха преведи на славянобългарски думички като кеф, бошлаф, акъл! Каква била разликата между нашето яваш-яваш и испанското маняна? Ами то е същото, само без целия този стрес... "Под игото" още не се е отдалечило от съвременния човек, като например "История славянобългарска" или "Шестоднев", които със сигурност имат нужда от превод. Напротив, романът може да обогати речника на учениците с някои позабравени колоритни думи. Четенето на текстове от далечни епохи предполага усилие и за вникване в думите на онази епоха - част от смисъла на литературата е да се пренесеш не само в сюжета, но и в семиотиката, в начина, по който са конструирали смисли, които днес са ни вече чужди. Така впрочем се учи чужд език - не просто превеждаш думите, а се опитваш да разбереш как мисли другата култура.

За да не поражда българската история само досада

Според мен имаме повод да поговорим и за нещо друго. Започва да става все по-неадекватно "Под игото" да се учи като литература - та чак да се явява на първите места в класации за любим роман, което ми звучи малко лицемерно. Това вече е исторически текст, документ за раждането на нашата национална литература - трябва да се чете и анализира като свидетелство за една важна епоха - може би от по-големи деца, може би в по-специализирани часове, не знам.

Забелязвам, че младите развиват напълно несправедлива неприязън към подобни текстове, защото очакват в тях да намерят естетическото преживяване, което им носят любовните или фентъзи сюжети. А пък се сблъскват с национално-патриотични поуки. От една страна, не добиват навика да четат за удоволствие, от друга - изпълват се с досада към българската история. Неочаквано лоша комбинация!

Всякакви неща правят по света - не само осъвременяват Шекспир или Расин, а и предлагат на учениците преразказ на основните моменти от сюжета - после в часа се анализират определени пасажи. А който реши да се посвети на филологията - нека да чете внимателно и изцяло, с речник в ръка. Аз не виждам в това нищо скандално. Въпросът е какво искаме да постигнем: досаден ритуал по сакрализация на определени четива или разбиране на една минала епоха, когато не само хората и нравите, но и езикът е бил различен от нашия.

"Дойче веле"

Коментари

....

В голяма степен съм съгласен с горното изложение на проф. Дичев. Четенето е много по-сочно и интересно, когато човек вижда съответните думи и изрази от епохата. Там, където са възможни неясноти в текста, най-добре би било да има пояснения под линия или в края на книгата.
Martin Martinov's picture
Martin Martinov
САМОсеПИТАМ

ТУРЦИЗМИТЕ???

Ами то ЧЕМШИР си е ЧЕМШИР..
Във всеки двор в България.. И дори ходещите в ясла дечица са чували и разбрали тази дума..
Това, че новата "авторка" не знае какво е чемшир си е неин проблем.. Не на децата..
Ами воеводите, дет сега са пишат, че са наследници на славните ни хайдути.. И са ката ден в парламента и новините?
Ама то е тъй, като авторката не вижда как една ЧУЧУРКА, не се превръща в голяма чурка..
Франк Лойд Райт's picture
Франк Лойд Райт
Франк Лойд Райт

Много ви порасна работата

Трябва да си особено голям кретен, за да си мислиш, че можеш да редактираш някое класическо произведение и да го направиш по-добро... Те затова първите издания на книгите са особено ценени и са в пъти по-скъпи от преиздаванията - щото все има някакви малоумници да се упражняват върху тях и да ги "осъвременяват"...
Йовко Манолов's picture
Йовко Манолов
jovko.manolov71

Аз също

ще изразя съгласието си автора и изказалите се.Например,който е чел "Българи от старо време"в оригиналния и вид,т.е.на автентичен копривщенски диалект,а след това прочете осъвремененото издание,ще види,че в осъвременения си вид книгата губи половината,че и повече от чара си.Даже,бих казал,че и "История славянобългарска" би трябвало,по възможност да се прочете първо на оригиналния авторов вариант,колкото и да е остарял там езикът.Така се опоснава и заобичва род и език,според мен.

Всичко втасаха, сега с дядо Вазов се хванаха...

Намъкнаха "Хари Потър" в учебниците по литература, карат децата да се мъчат да учат устройството на джамия (църквата би трябвало да знаят бай дефолт). Сега се хванаха с дядо Вазов. Ако някой не го разбират, да не го четата. Не е речено, че романите му трябва да са за всички. На точно тези им стига да четат изданията на Недялко Йорданов, за да бетонират културните си познания. Толкова!

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какво искате да ви донесе Дядо Коледа?