Последните дни минаха под знака на дискусиите за европейското финансиране за Украйна. Изборът беше между (а) репарационен заем - за сметка на руските активи, блокирани в Европа, или (б) европейски - за сметка на данъкоплатците в ЕС. Рано тази сутрин победи план Б.

Българските граждани така и не разбраха от своето правителство в оставка кой план е защитавало то и защо.

Излишно е да обясняваме значимостта на дилемата както за целия ЕС, така и за ролята на България в него. Липсата на прозрачност беше право пропорционална на тази значимост. Колкото по-важен е въпросът, толково по на тъмно го държат. През цялото време за позицията на страната ни получавахме противоречиви информации - или от чуждестранните медии, или от отделни български журналисти.

Клуб Z още няма отговор на въпросите, които зададе на Министерството на външните работи за това каква точно е българската позиция, кой и как я е формирал, с кого я е обсъдил, как я е мотивирал и кой я е одобрил.

Все едно ли ни е дали сме с Германия или с Италия? Дали проявяваме разбиране към Белгия или се равняваме с приятелите на Тръмп и Путин в ЕС? Според мене на българските граждани не им е все едно. Но правителството в оставка си позволява да направи избора скришно от тях. Макар че утре той може да се окаже важен за това как ЕС третира България. 

На 5 декември Клуб Z получи мейл от от външното министерство, в който се казваше, че българската позиция предстои да се определи в преговори с другите държави членки.

На 12 декември “Политико” спомена България сред страните, които са против план А. Пак попитахме Външно вярно ли е това. То не отговори.

На 18 декември министър-председателят Росен Желязков каза пред българските кореспонденти в Брюксел, че страната ни ще подкрепи план А, ако се стигне до гласуване с квалифицирано мнозинство. 

На другия ден обаче “Политико”, цитирайки свои източници, съобщи точно обратното - че България, заедно с Унгария, Словакия, Италия, Белгия и Малта е против план А. 

Същата вечер БНТ съобщи, че в преговорите българската позиция се била променила и вече сме подкрепяли план А.

Когато тази сутрин стана ясно, че е приет план Б, се оказа, че “България бе сред страните, които настояваха за алтернатива на използването на руските активи”, т.е. че все пак е била против план А.

Ей, дами и господа управляващи, не сте решавали извивката на бананите и краставиците, а жизненоважна за Европа и за страната ни дилема. Затова дължите пълна прозрачност. А вие отивате в Брюксел, заявявате позиции, променяте ги, гласувате  - и правите всичко това от мое име, без да сте ме питали.

Къде се намирате? Кога се научихте на такава наглост, високомерие и безотговорност? Ако още не сте разбрали, именно тя пълни площадите с гневни хора. Те са ви работодателите, защото сме демокрация, ако случайно сте го забравили.

Тук не обсъждам кой план е правилният и кой отговаря на националния ни интерес. Говоря за правото ми да знам от министър-председателя и от външния му министър какво правят и какво говорят в Брюксел от мое име. Имам право да знам защо го правят. Имам право да знам в коя група държави нареждат България, защото това ще има последствия за години напред и засяга коренните ми интереси на гражданин.

Имам право да го разбера от вас, господин Желязков и господин Георгиев, а не от чуждестранните медии, както беше по Бай Тошово време. И имам право, когато писмено ви задавам въпроси, да ми отговаряте.

Ако продължавате да не зачитате правата ми, мога да ви уволня. Всъщност, площадът вече го направи.