Виктор Ерофеев е сред най-известните съвременни руски писатели, литературовед, радио- и телевизионен водещ. Лауреат на наградата на името на Владимир Набоков (1992 г.), кавалер на френските Орден на изкуствата и литературата (2006) и Орден на почетния легион (2013). На български са издадени "Добрият Сталин", сборник разкази "Живот с идиот", "Мъжете тирани, мъжете под чехъл". Ерофеев от години изказва позиции против режима в Русия, а малко след началото на войната в Украйна писателят решава да напусне родината със семейството си.

Виктор Ерофеев предостави на Клуб Z правата за публикуване на български език на неговите есета, създадени в чужбина. 

Преводът е на Иван Тотоманов.

Историята на войните е пълна с крилати фрази. От Древния Рим до нас е дошла сентенцията Vae victis – „тежкò на победените“, произнесена от галските варвари след победата им над римляните, които трябвало да платят откуп в злато. В руската история са прочути думите на императрица Екатерина Втора, която простила самоволната, постигната без знанието й победа на пълководеца Александър Суворов, разгромил важна османска крепост.* Времената се променят стремително, но крилатите фрази си остават, те се отнасят и за днешната руско-украинска война.

За да се стигне до мир или поне примирие в този чудовищен сблъсък между два съседни славянски народа, трябва да се намери такава хитроумна дипломатическа позиция, при която в тази кървава почти четиригодишна касапница да няма победени – а само победители. Това е почти невъзможна задача, но все пак надежда за край има.

Има безчет най-противоположни мнения за смисъла на тази война. От руска страна шампион на най-мракобесническия анализ стана известният московски философ Дугин, чиято дъщеря случайно загина при терористичен акт – вместо нея трябвало да бъде убит самият философ. Според него изобщо няма нито Украйна, нито украинци, а има жители на така наречената от него Стара земя, която открай време била руска и само руска. Украйна според него е фантом, измислен от враговете на руската държава, и отколешни, и днешни, които той нарича „колективния Запад“. Подобна радикална позиция – според автора й Украйна ще се влее в Русия до две години и ще запази от езика си само отломки – изобщо не е нова. След поражението на антируското полско въстание от 1863 година, чиято цел е полската независимост, руското правителство унищожава самото име Полша – започват да я наричат Западния край и полският език е забранен. Позицията на Путин не се различава много от идеите на Дугин. За Путин Украинската държава също е фикция – и тази фикция трябва да бъде унищожена. Не е задължително да се прегази цяла Украйна чак до границата с Полша – важното е да сложи в Киев своя марионетка като Лукашенко. Но засега нещо не успява да победи Украйна.

Тук впрочем да се спрем на тази дума – засега.

Изкуството на успешни политически и военно-политически сделки с различни страни през различни векове е стара традиция в руската държава. Самото то всъщност се е формирало благодарение на завоеванията и на дипломатическите игри от западните, та до източните граници. В основата на тези успешни сделки, които присъединяват към Русия части и от Китай, и от Средна Азия и от Кавказ, и от споменатата вече Полша, са две силно действащи средства: безмилостният военен натиск и дипломатическата хитрост, която до голяма степен се състои от лъжи. Решителната и решаваща лъжа също е изкуство. През ХХ век съветската дипломация покрай другото постига успехи в преговорите с Хитлер - и Балтийските страни се оказват в Съветския съюз. Но не и Финландия.

Така наречената Зимна война с Финландия през 1939–1940 година може в известна степен да се разглежда като репетиция за днешната война с Украйна. Сталин разчита на блицкриг, както направи и Путин днес, след 80 и повече години, обаче финландците се сражават яростно, докрай, и в резултат войната свършва така, че нито едната, нито другата страна не се смятат за победени. Финландия губи известна част от територията си, но си остава независима страна. След това финландците воюват заедно с германците, за да си върнат териториите, но това не става; баща ми, който по време на войната е бил съветски дипломат в Швеция и е участвал в мирните преговори с Финландия през 1944-та, в края на живота си, вече по време на перестройката, смяташе (много добре го помня) финландците за герои.

Какви паралели могат да се направят между онази „Зимна война“ и днешната? Все пак до руската революция през 1917 година Финландия е част от Руската империя и наглед това е било завинаги, но не друг, а Сталин след революцията води с Финландия преговори за независимостта й.

Всъщност и сега Финландия си остава без някои свои територии, в частност град Виборг и излаза си до Ледовития океан. Така че в резултат на Зимната война и руснаците, и финландците се смятат за победители: съветските власти забраняват на Финландия да влезе в НАТО и дори да печата антисъветски книги като „Архипелаг ГУЛАГ“, обаче Финландия си остава щастлива западна страна и московчани мрат да купуват оттам чудесните финландски мебели и модни дрехи.

Днешните 19 (или колкото и там да бяха всъщност) точки за възможно съгласие за прекратяване на войната се четат различно от всички. Да, много широк, прекалено широк коридор за различни мнения.

На Дугин например тези точки очевидно му се струват прекалено либерални, обаче в Украйна има доста хора, които ги приемат като натиск за украинската капитулация.  От едната страна на коридора са Путин и Дугин, от другата – мечтателите за победа над Русия, за връщането на границите от 1991 година и в крайна сметка за разпадането на Русия като единна държава – или, както казваше Рейгън, като Империя на злото.

Въпросните точки според някои анализатори отначало били написани на руски и после преведени на английски доста калпаво. Казано с други думи, те са проруски документ, с който, така или иначе, Зеленски няма да се съгласи съвсем, но все пак ще го приеме като основа за бъдещо споразумение. Тръмп го натиска – хайде де, Зеленски, хайде де! И ако украинският президент откаже – Зеленски е наясно с това, - ще изгуби ключов съюзник. А ако се съгласи...

По-нататък е пълна мъгла. За Украйна да продължи войната е истинско бедствие. Дори Тръмп казва, че загубите на двете армии (до 25 000 души на седмица) може да се сравнят с Втората световна война. Ако при евентуално примирие армиите останат на сегашните си позиции – това  означава какво? Победа и на двете страни. Дори само преминаването на Крим към Русия вече е победа на Путин, а освен това Тръмп му дава и Донбас, и връщане след войната в Г-8 (Путин това не го иска), и още много и много неща. Украинската победа означава независима свободна Украйна, която се стреми към Европа и получава военни гаранции като страните от НАТО. В НАТО обаче не може да влезе. А освен това руският трябва да стане официален държавен език и Украйна да се върне в руската православна църква. Но какво означава това в действителност? Наистина ли означава капитулация?

От друга страна, ако финландците са успели да останат свободни при хилядакилометровата си граница с руската мечка, защо да не го направят и украинците?

По отношение на Точките европейците са настроени скептично. Но какво все пак направиха, за да има други точки или още по-добре, тази война изобщо да я няма? След като през 2008 година Русия си присвои голямо парче от Грузия, кой си общуваше най-мирно с Путин? Не беше ли Саркози? А колко проруски политици има сега в нахапаната от Русия Грузия? Май няма нито един.  Как реагира Европа на Кримската трагедия през 2014 година? Почти никак. И руската дипломация в комплект с пропагандаторската телевизия победи. То кой ли европейски политик не ходи в Русия!

На Запад и в руската опозиция приоритет има либералната философия. От тази гледна точка има няколко важни табута. Колониалната политика на стара Европа се води престъпна от началото до края й, а Съветският съюз е помогнал на Африка да се освободи от Европа – следователно браво на него, той е помогнал на африканците в някои страни да изградят ако не комунизъм, то поне социализъм. Второто табу е: не бива да се обича Америка.  И новото табу: Путин е зъл враг, никакви отношения с него, след като вероломно нападна Украйна.

Но подобен либерализъм изобщо не е наясно с човешката природа. Почти всички управници искат да са над закона, дали в Африка, дали в Америка, Индия и Китай, дали в Русия – няма значение. За диктатора властта е по-важна от идеологията. Това се отнася и за Сталин, и за наследниците и последователите му. Има най-различни червени линии на либерализма, които не бива да се прекрачват. Но ето че сега възникна въпросът струва ли си да се водят преговори с Путин, или не. Не е ясно. Либерализмът, който покори Европа след 1945 година, е мечтателен философски инструмент, който не обяснява човешката природа, а по-скоро я наставлява. Ясно е, че в мирно време либералните идеи често са плодотворни, обаче щом дойде криза или колапс, или страшна война, е по-добре да си стоиш настрана или да се оглеждаш страхливичко.

Но без значение дали ги има тези Точки, или те са поредната химера, важното е, че този път бог на войната се оказа човекът, който прибра Крим в Русия. Той си има своя философия и своя представа за себе си не като за случаен актьор на Историята, а като за Божи помазаник. А търпението на руския народ е на практика безкрайно, не могат да му повлияят никакви санкции, народът знае, че воюва не с Украйна, а с Америка.

Наскоро във Финландия (бях на панаир на книгата в Хелзинки) ме попитаха: а бе руснаците наистина ли искрено вярват, че Путин е прав, като почна тази война? Отговорих: руснаците всъщност много приличат на Big Mac. Отгоре е постоянното „да“, което върви в крак с властта. Отдолу е постоянното „не“, което върви накъдето си иска, без да му пука за властта. А основното, мръвката в средата на този сандвич, е „през кура ми е“. В смисъл: fuck you!

Та къде тук да намерим искреността?

На Путин изобщо не му е нужно да приключва войната. Народът ще изтърпи всичко, включително смъртта на най-близките си на фронта. Та нали самият Кремълски господар каза в Кремъл на войнишки вдовици, които беше поканил на чай и си говореха като първи приятели, че е по-добре (така съм запомнил думите му) да умреш за Родината като герой, отколкото да умреш от пиянство. И вдовиците, младички, дошли на срещата с красиви рокли с дълбоки деколтета, се съгласиха. Дали народът ще живее по-зле? То пък голямата разлика! А несъгласните трябва да се наказват строго, по сталински.

За руския цар войната е по-интересна от мира. Ако дойде мирът, ще трябва да се занимава с мирна икономика, а в изолация той сам си е господар, пък и тази изолация е пробита отвсякъде. С Русия са и могъщият Китай, и Индия, и Северна Корея, и Иран... Бива си я компанийката.

Путин, разбира се, и след войната ще си е Путин като днес и няма да промени нищичко, докато не отиде при своя господар – Господ Бог. Така че изобщо не иска мир, въпреки че разните му там либерални икономисти разправят, че икономиката скоро ще се скапе. Е, картофи за цяла Русия все ще има. Така че цялата история на днешната война и на мира е в ръцете на Путин. След войната опозицията ще пенсионира Зеленски преждевременно, той и сега е достатъчно слаб, да добавим и скандала с корупцията, и отстъплението на армията, а и всички украинци са изтощени, а и идва тежка и студена зима... Най-вероятно на Зеленски му предстои да стане президент камикадзе: да си тръгне без бой от остатъците от Донбас  (под възмутените крясъци на привържениците на война до победа) и после го чака поражение на следвоенните всеукраински избори   (Залужни – президент!), а по-нататък... всичко, което можете да си представите. Виж, в путинска Русия обаче никой не е изтощен и отчаян, няма никаква корупция и армията напредва ли, напредва.

Така че въпросът не е в Путин. А в интересите на един много добре известен ни човек. Ако поиска мир – ще има мир. Ако не поиска – няма да има. Милата Европа позволи на нашия човек да премине всички червени линии и вече е късно да се опъва. Той си има своите особености, навици, чудатости – и те изобщо не са либерални. Обаче ако войната продължи, Тръмп ще каже на руското си приятелче: „Нещо малко попрекали, брат ми. Ако има мир, ще имаш много подаръци.“ А самият той ще стане Нобелов лауреат.

А може пък Тръмп да вземе Путин за другарче за Нобеловата награда? Световноизвестните личности като тях двамата са неподсъдни. Защо ли? Ами защото победителите не ги съдят.

---

*През 1773 г. Суворов превзема Тутракан – Б. пр.