Клайв Стейпълс Луис и Джон Р. Р. Толкин, авторите на „Хрониките на Нарния“ и на „Властелинът на пръстените“, изповядват не само подобен литературен вкус и идеи, но споделят и неодобрението си към Уолт Дисни, става ясно от личната им кореспонденция. Публикувани за първи път през 2006 г., писмата сега стават популярни и онлайн, след като части от тях бяха публикувани в списание „Атлас Обскура“ и препечатани в няколко британски медии.

През 1937 г. двамата писатели отиват заедно на прожекция на „Снежанка и седемте джуджета“, един от първите анимационни филми на „Дисни“. И на двамата филмът никак не се харесва.

„Джуджетата трябва да са грозни, разбира се, но не и по този начин – пише Луис в писмо до Толкин след прожекцията. – А и джаз партито им беше доста зле. Предполагам, че на горкия глупак (Уолт Дисни) никога не му е хрумвало, че има и друга музика. Но всички страшни части бяха добри и животните – особено докосващи: използването на сенки (при джуджетата и лешоядите) е наистина гениално. Какво ли щеше да се случи, ако този мъж бе образован или дори отгледан в прилично общество?“

Луис продължава с още критика към „подутите, пиянски лица“ на джуджетата и външния вид на Злата кралица, който не бил оригинален.

Толкин, който описва изключително колоритни джуджета в „Хобит“ и по-късно във „Властелинът на пръстените“, остава с лоши впечатления от анимационното филмче и се зарича никога да не работи с Уолт Дисни или с компанията му.

„Признавам неговия талант, но той винаги ми е изглеждал безнадеждно покварен – пише Толкин няколко години по-късно в писмо до студент от Станфордския университет. – Въпреки че в повечето от „филмите“ на неговото студио има възхитителни и очарователни пасажи, ефектът им за мен е отвратителен. От някои ми се гади…“

По ирония, години след тези реакции тъкмо „Дисни“ продуцираха първите два филма по „Хрониките на Нарния“, а после с купуването на „Фокс Сърчлайт“ придобиха правата и за третия филм по книгите на К. С. Луис, както и биографичния филм „Толкин“.

Площад Славейков