Article_top

Изпитите за учениците у нас са настроени към това да мерят енциклопедични знания. Затова още от следващата градина ще бъдат променени така, че да се съобразяват с функционалната грамотност.

Такава заявка даде образователният министър Красимир Вълчев пред Нова тв. Участието му в ефира на телевизията бе по повод последните резулталти на международния тест PISA, които показаха, че близо 32 на сто от учениците са функционално неграмотни.

"Факт е, че нашата система е така настроена, че да дава повече знания, но много по-трудно ги трансформира в умения – умения, които са нужни за функционална пригодност към живота. Системата ни е прекалено амбициозна по отношение на даването на знания и прекалено неамбициозна по отношение на трансформирането на тези знания в умения - или поне към 9 клас, когато се мерят тези умения", посочи Вълчев.

И допълни: "Когато изпитите са настроени към това да мерят знания - на това учат и учениците. Учат за повече енциклопедични знания, повече факти."

„По-скоро нямаме промяна. Това са нормални статистически колебания“, посочи Вълчев на въпроса защо резултатите са влошени спрямо последното изследване, правено преди три години. 

По думите му тези статистически колебания се дължат на промяна в тестовете, промяна в извадката, промяна във включените училища и др. Но призна, че по-важното е, че „няма подобрения“ и причината е в това, че системата е една и съща. „Това са ученици, които са изпитвани по старите програми“, посочи.

Вълчев даде пример с резултатите по математика с оплакванията на учителите, че нямали време да затвърждават знанията, а само „препускат по основния материал“. 

От думите на министъра стана ясно, че държавата е започнала да предприема някакви мерки – регионалните управления на образованието давали инструкции в училищата, че е важно да се стимулира интересът на децата да учат. 

„Но всъщност това трябва да го кажем и като променим нашите изпитни формати. Това ще го направим за първи път догодина и в следващите години, даде заявка Вълчев.  - Системата десетилетия наред е била да контролира дали си предал материала.“ 

Учебникът е помощно средство. Не е задължително да се учи всичко от него, задължително е само да се мине учебната програма, коментира още министърът на въпроса с многото на брой и различни по вид учебници. 

„Учебникът все още е основното средство, но той все по-малко ще бъде такова. Децата все повече ще изпозлват електронни ресурси, все повече имат достъп до информация“, отчете просветният министър.

От думите му се разбра още, че предстои и своеобразна атестация на самите учебни процеси по места, на която министерството щяло да разчита на директорите на училищата - да се оцени мотивация за работа на учителите, тяхната натовареност и пр. - съобразено с конкретната обстановка, населено място и пр.

От думите му се разбра още, че около 25% от децата от 1 до 8 клас не владеят добре български език. Но имало вече и положителни резултати - все по-малко деца отпадали от образователната система.

 
Боришев

Изпитите за учениците у нас са настроени към това да мерят енциклопедични знания. Затова още от следващата градина ще бъдат променени така, че да се съобразяват с функционалната грамотност.

Такава заявка даде образователният министър Красимир Вълчев пред Нова тв. Участието му в ефира на телевизията бе по повод последните резулталти на международния тест PISA, които показаха, че близо 32 на сто от учениците са функционално неграмотни.

"Факт е, че нашата система е така настроена, че да дава повече знания, но много по-трудно ги трансформира в умения – умения, които са нужни за функционална пригодност към живота. Системата ни е прекалено амбициозна по отношение на даването на знания и прекалено неамбициозна по отношение на трансформирането на тези знания в умения - или поне към 9 клас, когато се мерят тези умения", посочи Вълчев.

И допълни: "Когато изпитите са настроени към това да мерят знания - на това учат и учениците. Учат за повече енциклопедични знания, повече факти."

„По-скоро нямаме промяна. Това са нормални статистически колебания“, посочи Вълчев на въпроса защо резултатите са влошени спрямо последното изследване, правено преди три години. 

По думите му тези статистически колебания се дължат на промяна в тестовете, промяна в извадката, промяна във включените училища и др. Но призна, че по-важното е, че „няма подобрения“ и причината е в това, че системата е една и съща. „Това са ученици, които са изпитвани по старите програми“, посочи.

Вълчев даде пример с резултатите по математика с оплакванията на учителите, че нямали време да затвърждават знанията, а само „препускат по основния материал“. 

От думите на министъра стана ясно, че държавата е започнала да предприема някакви мерки – регионалните управления на образованието давали инструкции в училищата, че е важно да се стимулира интересът на децата да учат. 

„Но всъщност това трябва да го кажем и като променим нашите изпитни формати. Това ще го направим за първи път догодина и в следващите години, даде заявка Вълчев.  - Системата десетилетия наред е била да контролира дали си предал материала.“ 

Учебникът е помощно средство. Не е задължително да се учи всичко от него, задължително е само да се мине учебната програма, коментира още министърът на въпроса с многото на брой и различни по вид учебници. 

„Учебникът все още е основното средство, но той все по-малко ще бъде такова. Децата все повече ще изпозлват електронни ресурси, все повече имат достъп до информация“, отчете просветният министър.

От думите му се разбра още, че предстои и своеобразна атестация на самите учебни процеси по места, на която министерството щяло да разчита на директорите на училищата - да се оцени мотивация за работа на учителите, тяхната натовареност и пр. - съобразено с конкретната обстановка, населено място и пр.

От думите му се разбра още, че около 25% от децата от 1 до 8 клас не владеят добре български език. Но имало вече и положителни резултати - все по-малко деца отпадали от образователната система.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Адекватни ли са мерките срещу COVID-19 в контекста на увеличения брой случаи и началото на новата учебна година у нас и в световен мащаб?