Article_top

Парламентът, а не както е сега Съветът за електронни медии (СЕМ), да назначава генералните директори на националната телевизия и радио. Рекламата в БНТ да бъде още орязана, а мандатите на ръководните органи да са 5-годишни.

Тези свои предложения за бъдещата медийна реформа сподели в ефира на БНТ председателят на ресорната парламентарна комисия и бивш министър на културата Вежди Рашидов. Повод стана решението на Народното събрание от миналия петък, с което то възложи на правителството да изготви план за развитието на медийната среда в България, както и да предложи модел за финансиране на обществените медии, гарантиращ финансовата и редакционната им независимост. Това трябва да се случи в срок до 31 март.

"Смятам, че Народното събрание би било добре да ги избира. А СЕМ трябва да бъде контролен орган. Аз лично така смятам", заяви Рашидов.

И веднага бе попитан как ще се гарантира редакционната независимост на обществените медии, ако силните на деня партии определят ръководствата им. Сега в СЕМ, за избора на членове на регулатора, своите квоти имат и НС, и президентската институция. След този въпрос се разви следният диалог, третиращ разликата между "обществени" и "държавни" медии:

- И аз като Бойко Борисов ще отговоря: Кой ви кара да бъдете зависими? Ама няма намеса! В кое има намеса в България?! Разбира се, че не трябва да има намеса! Разбира се, че не е имало намеса. Това е държавна медия с държавен бюджет. Вие какво искате - дайте едни пари и ние ще правим каквото си искаме. Ми, разбира се, че една медия си има работодател. бТВ прави каквото неговият работодател иска... 

- Нашият работодател трябва да бъде обществото, да разграничим нещата. По закон ние сме обществена медия, вие говорите за държавна медия - това са различни неща.

- Нали имате бюджет? Е, това са държавни пари. Вие сте обществена медия именно с парите на обществото. 

- Да, за да изпълняваме обществения интерес.

- Разбира се, кой ви е карал да правите друг интерес. Имате ли случай такъв? Да ми кажете един пример кога някой ви се е намесил в работата. Вижте, спрете тоя страх.

По думите му мандатите на генералните директори на БНТ и БНР трябва да са по 5, а не по 3 години, както е сега. Такова законодателно предложение имаше изготвено, но то така и не бе придвижено в комисията, оглавявана от него, заради това, че съвпадна с конкурса за нов шеф на националната телевизия.

"Мандатите са малки по 3 години. Един генерален директор има пълните отговорности да направи такъв екип, който в края на мандата да донесе дивиденти на телевизията. Трябва да са като на БТА - 5 години. 3 години са малко време за реформи. Свърши му мандатът, идва новият директор и светът започва от него. И така съдбата на много хора е в едно разкрачено положение, когато хората не знаят какво да правят - дали ще бъдат уволнени, дали ще бъде спряно някое предаване", мотивира идеята Рашидов.

Бе попитан и за това дали на обществените медии трябва да им се разреши реклама в по-големи размери. Сега тя е ограничена и като времетраене, и като периоди на излъчване.

"За разлика от частните медии обществените имат бюджет. Частните изцяло лежат върху рекламата. Но може би трябва да се редуцират в някакъв процент", сподели Рашидов.

На напомнянето, че и сега са редуцирани, посочи:

"Ами пак трябва да се доогледат. Тогава нека да пуснат на пазара, но без бюджет", след което все пак допълни, че експертите, които ще пишат законовите поправки, ще решат въпроса с рекламата.

На въпрос повече регулация или повече саморегулация - на какво ще се наблегне при писането на новите правила, се ядоса: "В националната телевизия все още има грантаджии. Един човек, който получава заплата и смята, че това му се полага и да се финансира отвън... Пари нали не се дава за черни очи? Пари се дават да се свърши някаква работа и те я вършат. И когато получаваш пари отвън, вече си зависим. Къде е свободата тогава?"

Философски бе разгледан въпросът със свободата на словото у нас, както и с фалшивите новини, като Рашидов първо изтъкна, че в действителност има нужда от нови медийни правила:

"От социализма до сега времето се промени, вече е XXI век, компютърният век, а ние сме със старите си закони. Така че има нужда от нов медиен закон да се гарантира свободата на медиите. Закони не се правят против, а се правят за. Трябва да намерим правила, за да гарантираме тази свобода на словото, за която толкова много се говори и толкова много безсмислено се дебатира. Вижте, едно не разбират медиите - че свободата на словото не е запазена марка на медиите. Свободата на словото е запазена марка на живия човек. Всеки има свобода на словото, всеки трябва да се възползва от тази свобода и всеки има нужда от тази свобода. Начинът на говорене..., че медиите са някаква свещена крава и за нея има специална свобода. Младите хора не знаят какво е, аз живях в едно друго време. Важното е да разберем къде е разликата между свободата и слободията."

Рашидов призна, че "вече сме във време, в което хората не могат да разпознават фалшивата новина от истинската новина".

На контрааргумента, че могат - и за това гарантира авторитетът на самата медия, обаче посочи: "Ама какъв авторитет, като ние не можем да разпознаем кое е лъжа?!" И последва диалогът:

- Как ще се преборят фалшивите новини тогава според вас?

- Животът е такъв. В живота има и красиво, и грозно, има ден, има нощ, има добро, има зло. Всяко нещо има своя противовес. Няма такава дума, животът е изграден върху баланс. Разбира се, че трябва да се намерят лостове, способи, средства и законови форми как да разпознаваме лъжливото от истинското. XXI век стана опасен век.

На финала председателят на комисията по култура и медии в НС даде заявка, че ако се направели реформи, "дълбоко вярва", че правителството ще отпусне по-голям бюджет. Както е известно, очакванията са, че до края на годината БНТ ще има дефицит от 70 млн. лв. - колкото е и годишният й бюджет.

 
Министерски съвет Вежди Рашидов 04052016 1

Парламентът, а не както е сега Съветът за електронни медии (СЕМ), да назначава генералните директори на националната телевизия и радио. Рекламата в БНТ да бъде още орязана, а мандатите на ръководните органи да са 5-годишни.

Тези свои предложения за бъдещата медийна реформа сподели в ефира на БНТ председателят на ресорната парламентарна комисия и бивш министър на културата Вежди Рашидов. Повод стана решението на Народното събрание от миналия петък, с което то възложи на правителството да изготви план за развитието на медийната среда в България, както и да предложи модел за финансиране на обществените медии, гарантиращ финансовата и редакционната им независимост. Това трябва да се случи в срок до 31 март.

"Смятам, че Народното събрание би било добре да ги избира. А СЕМ трябва да бъде контролен орган. Аз лично така смятам", заяви Рашидов.

И веднага бе попитан как ще се гарантира редакционната независимост на обществените медии, ако силните на деня партии определят ръководствата им. Сега в СЕМ, за избора на членове на регулатора, своите квоти имат и НС, и президентската институция. След този въпрос се разви следният диалог, третиращ разликата между "обществени" и "държавни" медии:

- И аз като Бойко Борисов ще отговоря: Кой ви кара да бъдете зависими? Ама няма намеса! В кое има намеса в България?! Разбира се, че не трябва да има намеса! Разбира се, че не е имало намеса. Това е държавна медия с държавен бюджет. Вие какво искате - дайте едни пари и ние ще правим каквото си искаме. Ми, разбира се, че една медия си има работодател. бТВ прави каквото неговият работодател иска... 

- Нашият работодател трябва да бъде обществото, да разграничим нещата. По закон ние сме обществена медия, вие говорите за държавна медия - това са различни неща.

- Нали имате бюджет? Е, това са държавни пари. Вие сте обществена медия именно с парите на обществото. 

- Да, за да изпълняваме обществения интерес.

- Разбира се, кой ви е карал да правите друг интерес. Имате ли случай такъв? Да ми кажете един пример кога някой ви се е намесил в работата. Вижте, спрете тоя страх.

По думите му мандатите на генералните директори на БНТ и БНР трябва да са по 5, а не по 3 години, както е сега. Такова законодателно предложение имаше изготвено, но то така и не бе придвижено в комисията, оглавявана от него, заради това, че съвпадна с конкурса за нов шеф на националната телевизия.

"Мандатите са малки по 3 години. Един генерален директор има пълните отговорности да направи такъв екип, който в края на мандата да донесе дивиденти на телевизията. Трябва да са като на БТА - 5 години. 3 години са малко време за реформи. Свърши му мандатът, идва новият директор и светът започва от него. И така съдбата на много хора е в едно разкрачено положение, когато хората не знаят какво да правят - дали ще бъдат уволнени, дали ще бъде спряно някое предаване", мотивира идеята Рашидов.

Бе попитан и за това дали на обществените медии трябва да им се разреши реклама в по-големи размери. Сега тя е ограничена и като времетраене, и като периоди на излъчване.

"За разлика от частните медии обществените имат бюджет. Частните изцяло лежат върху рекламата. Но може би трябва да се редуцират в някакъв процент", сподели Рашидов.

На напомнянето, че и сега са редуцирани, посочи:

"Ами пак трябва да се доогледат. Тогава нека да пуснат на пазара, но без бюджет", след което все пак допълни, че експертите, които ще пишат законовите поправки, ще решат въпроса с рекламата.

На въпрос повече регулация или повече саморегулация - на какво ще се наблегне при писането на новите правила, се ядоса: "В националната телевизия все още има грантаджии. Един човек, който получава заплата и смята, че това му се полага и да се финансира отвън... Пари нали не се дава за черни очи? Пари се дават да се свърши някаква работа и те я вършат. И когато получаваш пари отвън, вече си зависим. Къде е свободата тогава?"

Философски бе разгледан въпросът със свободата на словото у нас, както и с фалшивите новини, като Рашидов първо изтъкна, че в действителност има нужда от нови медийни правила:

"От социализма до сега времето се промени, вече е XXI век, компютърният век, а ние сме със старите си закони. Така че има нужда от нов медиен закон да се гарантира свободата на медиите. Закони не се правят против, а се правят за. Трябва да намерим правила, за да гарантираме тази свобода на словото, за която толкова много се говори и толкова много безсмислено се дебатира. Вижте, едно не разбират медиите - че свободата на словото не е запазена марка на медиите. Свободата на словото е запазена марка на живия човек. Всеки има свобода на словото, всеки трябва да се възползва от тази свобода и всеки има нужда от тази свобода. Начинът на говорене..., че медиите са някаква свещена крава и за нея има специална свобода. Младите хора не знаят какво е, аз живях в едно друго време. Важното е да разберем къде е разликата между свободата и слободията."

Рашидов призна, че "вече сме във време, в което хората не могат да разпознават фалшивата новина от истинската новина".

На контрааргумента, че могат - и за това гарантира авторитетът на самата медия, обаче посочи: "Ама какъв авторитет, като ние не можем да разпознаем кое е лъжа?!" И последва диалогът:

- Как ще се преборят фалшивите новини тогава според вас?

- Животът е такъв. В живота има и красиво, и грозно, има ден, има нощ, има добро, има зло. Всяко нещо има своя противовес. Няма такава дума, животът е изграден върху баланс. Разбира се, че трябва да се намерят лостове, способи, средства и законови форми как да разпознаваме лъжливото от истинското. XXI век стана опасен век.

На финала председателят на комисията по култура и медии в НС даде заявка, че ако се направели реформи, "дълбоко вярва", че правителството ще отпусне по-голям бюджет. Както е известно, очакванията са, че до края на годината БНТ ще има дефицит от 70 млн. лв. - колкото е и годишният й бюджет.

Коментари

ефрейтора от 50130's picture
ефрейтора от 50130
ефрейтора

Рационално

предложение на Рашидов . При всяко положение ще е по-добре от избора на тези несретни женици в СЕМ.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какво мислите за извънредното положение, въведено заради коронавируса?