Обществените радио и телевизия да се финансират в размер, обвързан с брутния вътрешен продукт, предлагат депутати от левицата с изменения в ресорния закон. Те бяха внесени днес.

Идеята на левицата е БНТ и БНР да получават държавна субсидия в размер на 1,5 промила от БВП, което към момента се равнява на около около 200 милиона лева. Пред Клуб Z финансовият министър Владислав Горанов коментира, че е твърдо против обвързването на субсидията за обществените медии с БВП.

В момента обществените медии получават средства по усмотрение на финансовото министерство. Бюджетите обикновено са малко повече или същите като отпуснатите в предходната година. 

За 2020 г. е предвидено Българската национална телевизия да получи близо 71 млн. лв., а радиото 47 млн. лв. По традиция през годината правителството отпуска допълнителни средства на БНР с постановления – за да покрива отделно разходите си към НУРТС за разпространение.

Телевизията е във финансов колапс, както Kлуб Z писа преди месеци, като очакванията са дълговете й да нараснат до края на годината до размера на държавната субсидия.

Нероденият фонд „Радио и телевизия“

Темата как да се финансират обществените радио и телевизия и да се харчат бюджетите им от общо над 100 милиона лева е напът още днес да скара депутатите. 

Причината е текст, включен в проектобюджета за 2020 година, според който до 31 март министърът на културата ще бъде задължен да предложи изменения в ресорния закон, с които да се уреди въпросът с парите за БНТ и БНР. Става въпрос за неработещия фонд „Радио и телевизия“, на който в Закона за радиото и телевизията е отделено специално място, като управляващите вече веднъж предложиха закриването му преди няколко години, но срещнаха отпор от националната телевизия. 

Макар в текста сега да не се посочва изрично, че фондът ще се закрива, от ГЕРБ признават, че това е целта. Въпреки че самият Горанов коментира, че идеята била „да се започне начисто“, което не означавало непременно закриване на ФРТ. 

Неадекватни критерии

В същото време обаче проектът на депутатите от БСП третира именно въпросния фонд - как най-сетне той да заработи, а средствата от него да се „еманципират“ от изпълнителната власт. Според внесените текстове въпросната субсидия, обвързана с БВП трябва да се влива именно във ФРТ, като в срок до 31 декември следващата година Съветът за електронни медии (СЕМ) трябва да определи членовете на управителния му съвет (УС) да назначи изпълнителен директор и да приеме съответните правилници за дейността му. В УС влизат представители на министерствата на финансите и на транспорта, на обществените радио и телевизия, както и на частните.

Именно чрез обвързването с БВП и чрез управлението на тези средства от управителния съвет на фонда, от БСП смятат, че ще се гарантира „устойчиво финансиране“ на БНТ и БНР, както и тяхната независимост от волята на съответния финансов министър и парламентарно мнозинство. 

На това Горанов, отхвърляйки идеята за обвързване с БВП, попита каква е разликата дали парите ще отиват във фонд или не, като все са субсидия от държавния бюджет.

Без „такса електромер“

От няколко години насам ведомството на Владислав Горанов настоява, че законът за радиото и телевизията не отговаря на този за публичните финанси в частта със събирането на т.нар. такса електромер – т.е. да се събират такси от потребителите, които според закона сега се начисляват въз основата на всеки регистриран електромер и трябва да захранват именно фонда. 

Фондът съществува на хартия от близо две десетилетия, като идеята бе да финансира първоначално отчасти, после напълно обществените медии. Но всяка година със закона за бюджета реалното му заработване се отлага с една година напред без никакви дебати. Тази година не прави изключение – пак е разписано отлагане.

В предложението на БСП се съдържа също отпадане на въпросната „такса електромер“ и така остава държавното финансиране към самия фонд. 

Дебат по темата в зала се опита да повдигне един от вносителите на проекта – Антон Кутев като взе повод от гласуването на бюджета на СЕМ, за който тази година се предвижда приходи от 1,2 млн. лв. и разходи от 1,7 млн. лв., или над 500 000 лева трансфер. Кутев попита как така СЕМ се издържа с приходите от такси от операторите, постъпващи в мъртвия фонд и обвини всички в нарушаване на закона с приемането на бюджетите и на СЕМ, и на националната телевизия, чиито задължения са около 100% от самия й бюджет.