Европейските лидери ще се срещнат утре и вдругиден в Брюксел за последното заседание на Европейския съвет тази година, като в дневния ред са включени трънливи теми: бюджетът на Европейския съюз, дългосрочната стратегия за климата и отношенията с Великобритания след Брекзит, посочва днес в анализ агенция Франс прес.

Дневният ред на първия Европейски съвет на Шарл Мишел, новият председател на Европейския съвет, и Урсула фон дер Лайен, която ще отстоява позицията на Европейската комисия, обещава разгорещените дискусии по въпроси, за които няма единодушие.

В заседанието ще участват лидерите на 27 страни членки на ЕС: британският премиер Борис Джонсън няма да пътува до Брюксел заради предсрочните парламентарни избори във Великобритания.

Предвид факта, че Брекзит е планиран за края на януари, а договорът за излизане от ЕС все още чака да бъде ратифициран, европейските лидери внимателно ще следят резултата. Освен това в петък е планиран дебат, на който да бъдат определени приоритетите на 27-те в бъдещите преговори с Лондон, особено в сферата на търговията.

Според проектозаключение, видяно от Франс прес, 27-те ще призоват Комисията да започне обсъжданията "незабавно" след Брекзит.

"Трябва да успеем бързо да продължим напред след" тези избори, заяви вчера френският президент Еманюел Макрон след среща с Шарл Мишел в Париж. Той заяви, че трябва да бъде "съхранен следваният досега метод: единство на 27-те, водене на преговорите единствено от Мишел Барние, непреклонност при отстояването на нашите интереси без да се подаваме на натиск и спазвайки, заедно с Великобритания, условията на честна конкуренция".

"Климатична неутралност"

Утре държавните и правителствените ръководители на страните от ЕС ще се опитат да се споразумеят, че до 2050 г. Европа ще стане "въглеродно неутрална".

"Въглеродна неутралност" означава максимално съкращаване на емисиите на въглероден диоксид и компенсиране на оставащите чрез абсорбиране (от почвите, горите и технологията).

През юни страните членки на ЕС не успяха да постигнат единодушие. Три държави, които все още са доста зависими от изкопаемите горива, особено от въглищата, се противопоставиха заради опасенията си от труден енергиен преход, особено от социалното му измерение: Полша, Унгария и Чехия.

Дебатът ще се води ден след представянето на "Зеления договор" от Европейската комисия, който бе обещан от Урсула фон дер Лайен преди да бъде избрана за председателка на ЕК и който през следващите месеци ще стане част от няколко законодателни инициативи.

В центъра на договора ще бъде уникален по рода си "закон за климата", обеща Германия, която ще промени законодателството си, за да изпълни целта до 2050 г. Възможно е съдържанието на законодателната инициатива да бъде оповестена в края на февруари. Тя ще бъде предшествана от предложение за "механизъм на справедливия преход", което е очаквано с голям интерес от страните, които са най-закъснели с прехода.

Полша "иска конкретни изчисления за сумите", необходими за постигането на въглеродната неутралност, заяви европейски дипломат, според когото това ще е решаващият въпрос при дискусиите.

"Знам, че през идните часове и дни предстои политическа работа в опит за постигането на тази цел", каза вчера Шарл Мишел.

Всъщност борбата с климатичните промени зависи от финансирането, което ЕС ще отдели за нея. Но дискусията за бюджета за периода 2021-2027 г. едва започва и обещава бурни дебати на утрешното заседание.
Предложението на Европейската комисия, направено през май миналата година, вече подразни много от европейските столици.

Фон дер Лайен е "обезпокоена"

Пътната карта за преговорите, предложена миналата седмица от финландското председателство, засили разногласията.

Урсула фон дер Лайен заяви, че е "обезпокоена" от предложените "драстични орязвания" на бюджета в сектори, които могат да бъдат засегнати като например Фронтекс (службата за охрана на границите на ЕС), отбраната, цифровите технологии и "усилията за озеленяване на икономиката".

Финландското председателство на Европейския съюз предложи бюджетът да бъде 1,07 процента от брутния национален доход (БНД) на страните членки, докато Комисията предлага 1, 114 процента.

"Това е предложение, която има своите слабости и ограничения, трябва да го възприемаме като това, което представлява: база за работа", обобщи вчера французойката Амели дьо Моншален при пристигането си за срещата на министрите по европейските въпроси, които подготвят заседанието.

Бъдещият бюджет на ЕС трябва да бъде съобразен с финансовата загуба, причинена от излизането на Великобритания и новите приоритети (климат, сигурност, отбрана). Трябва също така да се държи сметка и за защитниците на историческите политики на ЕС като земеделието и кохезията, за които Комисията на Жан-Клод Юнкер искаше да се харчат по-малко средства.

"Знаем, че утре няма да има споразумение, знаем освен това, че трябва да сложим рамки, да постигнем напредък и да можем до пролетта да имаме споразумение", което ще ни позволи да започнем преговори с Европейския парламент, каза Дьо Моншален.