Голямата актриса Ана Карина, лице на френската „нова вълна“ в киното, си отиде на 79-годишна възраст. Датско-френската киноикона е починала в парижка болница след борба с рака, съобщава агентът ѝ пред АФП, цитиран от Би Би Си.

„Днес френското кино осиротя. Загуби една от легендите си“, написа в туитър френският министър на културата Франк Ристер.

Ана Карина, псевдоним на Хане Карин Байер, печели огромна популярност през 60-те като муза на режисьора Жан-Люк Годар. Привлича вниманието още като тийнейджърка съвсем скоро след като се премества от родната си Дания в Париж. Годар я забелязва веднага и иска да ѝ даде роля в първия си и вероятно най-известен филм „До последен дъх“. Тя обаче отказва, тъй като ролята изисквала голота пред камера.

Минават няколко месеца, когато Годар ѝ предлага нова роля, поставяйки основите на плодотворното сътрудничество между двамата и изстрелвайки я до върховете на киното. През 1961 г. двамата сключват брак и след месеци Карина печели наградата за най-добра актриса на „Берлинале“ за ролята си в „Жената си е жена“ на Годар.

Двойката се развежда след 4 години, но връзката им става почти толкова иконична, колкото и филмите, които създават заедно.

„Беше наистина голяма любов, но в известно отношение много изморителна за младо момиче, защото той често пътуваше – припомня си Карина пред „Вог“ в разговор от 2016 г. – Казваше, че отива да купи цигари и се връщаше 3 седмици по-късно.“

След развода им Карина успява да докаже, че успехът ѝ не се дължи на мъжа до нея. Кариерата ѝ продължава  и тя се снима във филми на Жак Ривет, Лукино Висконти, Тони Ричардсън… В началото на 70-те се осмелява да застане зад камерата и режисира Vivre ensemble – история за турбулентната връзка между учител по история и свободомислеща млада жена, която завършва с домашно насилие и употреба на наркотици.

"Площад Славейков"