Article_top

Трудно е да се обхване цяла една година в няколко реда. Без претенция за обхватност, Клуб Z отправи еднакви въпроси на различни български писатели. Как те виждат непрекъснатите обвинения към младото поколение, че "не чете", какво стойностно са успели те самите да прочетат през тази една година и как виждат моментната снимка на българското общество. В следващите празнични дни ви представяме отговорите на Мария Донева, Капка Касабова, Юлиана Антонова - Мурата, Георги Господинов, Палми Ранчев и Христо Карастоянов.
  
Палми Ранчев е поет, писател, боксьор и треньор по бокс. Автор е на близо десет стихосбирки и още толкова романи и сборници с разкази. Миналата година излезе книгата му с кратка проза "Тази вечер нищо не е случайно".

До колко сте съгласни  с тезата, че младото поколение все повече не успява да се справя реалността? От една страна това показват данните на РISA, а от друга е едно от най-старите клишета на света – за загниващата младеж.

В общата картина на младото поколение, родено малко преди или след промените през 89-та, дори когато е мътна и неясна, винаги има и ярки цветни петна. Някога всички млади българи се изявяваха в „една страна като човешка длан“, сега постиженията им се сравняват с най-високото световно ниво. Като пример ще спомена успехите на българските ученици в олимпиадите по математика. Или най-богатият българин, който не е местен олигарх, прахосващ готови пари, а управлява създадена от него и негов приятел фирма в САЩ.

Примерите са десетки, и дори стотици по целия свят. В допълнение ще добавя, че ние за трийсет години нищо специално, българско, като запазена марка, не започнахме да произвеждаме. Никой не го иска. Амбициите на управляващите са в съвсем друга посока. Затова българските умове не остават в страната. И продължава да ни управлява най-ретроградната обществена прослойка набрала икономическа и институционална мощ на криминалната граница между така наречения социализъм и така наречената демокрация. 

Какво успяхте да прочетете стойностно през годината? Има ли автор или произведение, което ще остави 2019г. в историята на века?

Не винаги следя книгите, за които се говори в момента. И не смятам, че е задължително. Когато изчезне шумът от възхита или неодобрение, естетическото наслаждение е значително по-независимо. За мене четенето е всекидневно занимание и списъкът на прочетените книги реално би станал доста дълъг. Ще спомена само „Четири сезона“ на Шандор Марай, „Емигрантите“ на В. Г. Зебалд, „4321 на Пол Остър, много поезия.   

Какъв му бе най-големия проблем на българина през  годината?

Ако се фокусираме в социалните мрежи, събирателния образ на българина има проблеми всеки ден. Вечно сме недоволни, хленчим, оплакваме се. Как започва денят излезем ли от къщи. Обикновено контейнерите с боклук са препълнени. В тях и наоколо има променливо число хора, които „работят“ или се „хранят“. Мнозина се колебаят колко време ги дели от тази съдба. Асфалтът е разровен или кърпен. Тогава се сещаш колко пари са откраднати, за да го разровят и закърпят отново. Отминаваш няколко просяка, на които не можеш да помогнеш, защото ти самия имаш нужда от помощ. Плащаш билета си за градския транспорт, изчисляваш за пореден път какъв процент от заплатата представлява пътуването ти до работа, отива и връщане, и настроението ти допълнително се разваля. Но да не продължавам в тази посока.

У нас нищо не зависи от масовия човек, и това непрекъснато му се натяква. Прилича на удари с чук, от които той става още по-малък. С помощта на силовите групировки му отнеха възможността да прояви инициатива и да управлява съдбата си. Постепенно изчезна вярата, че е възможно да се постигне каквото и да е чрез протести, лично недоволство или други бунтовни настроения. Затова българинът охка, хленчи, оплаква се шепнешком . Поведение на човек в перманентна криза, заради отнетата възможност сам да решава проблемите си. Закрепостен от силово наложените му обстоятелства, постоянно внушавана вина, и чувство за безсилие. 

Вие можете ли да формулирате това, което все ни мъчи?

За съжаление в настоящето някогашните социалистически чудовища имат двойници на почти всички нива. И се усеща липсата на чисти хора. Живеем във феодален пост-социализъм с постоянно запушване на икономически и социални дупки. Хората около държавното кормило го въртят без идея накъде се движим с надежда, че след като сме в ЕС ще стигнем някъде, макар и последни. Отдавна е ясно, че трябва да излезем от омагьосания кръг, в който постоянно се мултиплицира една и съща отвратителна политическа върхушка 

Как изглежда моментната снимка на българското общество в края на 2019 г.?

Ако става дума за представителна фотография, и фотографа, и фотографираните ми приличат на хора с ментални проблеми. Веднъж е снимано шосе или магистрала. И почти веднага отгоре снимката се оплесква с цената на всеки  километър, некачествените материали, всекидневните катастрофи… После виждаш щастливи физиономия и възхваляващи нещо си плакати. И всичко опушено  от комините бълващи изгорели отпадъци, болести и смърт за децата, и за всички българи.

Или на авансцената са запечатани образите на блъскащи се с униформени костюмчета, които държат речи, искат думата и я отнемат на някого, кикотят се, лепят банкноти по челата на тези около тях, потупват се по раменете, подрусват патриотично задници и се поздравяват с поредната победа.

Паноптикум от просветващи и изчезващи в зимния студ образи. И добре, че освен тази фотография всяко семейство се снима с децата си, елхата и уморения от дългият път дядо. И чувала му с подаръци. 

 

Трудно е да се обхване цяла една година в няколко реда. Без претенция за обхватност, Клуб Z отправи еднакви въпроси на различни български писатели. Как те виждат непрекъснатите обвинения към младото поколение, че "не чете", какво стойностно са успели те самите да прочетат през тази една година и как виждат моментната снимка на българското общество. В следващите празнични дни ви представяме отговорите на Мария Донева, Капка Касабова, Юлиана Антонова - Мурата, Георги Господинов, Палми Ранчев и Христо Карастоянов.
  
Палми Ранчев е поет, писател, боксьор и треньор по бокс. Автор е на близо десет стихосбирки и още толкова романи и сборници с разкази. Миналата година излезе книгата му с кратка проза "Тази вечер нищо не е случайно".

До колко сте съгласни  с тезата, че младото поколение все повече не успява да се справя реалността? От една страна това показват данните на РISA, а от друга е едно от най-старите клишета на света – за загниващата младеж.

В общата картина на младото поколение, родено малко преди или след промените през 89-та, дори когато е мътна и неясна, винаги има и ярки цветни петна. Някога всички млади българи се изявяваха в „една страна като човешка длан“, сега постиженията им се сравняват с най-високото световно ниво. Като пример ще спомена успехите на българските ученици в олимпиадите по математика. Или най-богатият българин, който не е местен олигарх, прахосващ готови пари, а управлява създадена от него и негов приятел фирма в САЩ.

Примерите са десетки, и дори стотици по целия свят. В допълнение ще добавя, че ние за трийсет години нищо специално, българско, като запазена марка, не започнахме да произвеждаме. Никой не го иска. Амбициите на управляващите са в съвсем друга посока. Затова българските умове не остават в страната. И продължава да ни управлява най-ретроградната обществена прослойка набрала икономическа и институционална мощ на криминалната граница между така наречения социализъм и така наречената демокрация. 

Какво успяхте да прочетете стойностно през годината? Има ли автор или произведение, което ще остави 2019г. в историята на века?

Не винаги следя книгите, за които се говори в момента. И не смятам, че е задължително. Когато изчезне шумът от възхита или неодобрение, естетическото наслаждение е значително по-независимо. За мене четенето е всекидневно занимание и списъкът на прочетените книги реално би станал доста дълъг. Ще спомена само „Четири сезона“ на Шандор Марай, „Емигрантите“ на В. Г. Зебалд, „4321 на Пол Остър, много поезия.   

Какъв му бе най-големия проблем на българина през  годината?

Ако се фокусираме в социалните мрежи, събирателния образ на българина има проблеми всеки ден. Вечно сме недоволни, хленчим, оплакваме се. Как започва денят излезем ли от къщи. Обикновено контейнерите с боклук са препълнени. В тях и наоколо има променливо число хора, които „работят“ или се „хранят“. Мнозина се колебаят колко време ги дели от тази съдба. Асфалтът е разровен или кърпен. Тогава се сещаш колко пари са откраднати, за да го разровят и закърпят отново. Отминаваш няколко просяка, на които не можеш да помогнеш, защото ти самия имаш нужда от помощ. Плащаш билета си за градския транспорт, изчисляваш за пореден път какъв процент от заплатата представлява пътуването ти до работа, отива и връщане, и настроението ти допълнително се разваля. Но да не продължавам в тази посока.

У нас нищо не зависи от масовия човек, и това непрекъснато му се натяква. Прилича на удари с чук, от които той става още по-малък. С помощта на силовите групировки му отнеха възможността да прояви инициатива и да управлява съдбата си. Постепенно изчезна вярата, че е възможно да се постигне каквото и да е чрез протести, лично недоволство или други бунтовни настроения. Затова българинът охка, хленчи, оплаква се шепнешком . Поведение на човек в перманентна криза, заради отнетата възможност сам да решава проблемите си. Закрепостен от силово наложените му обстоятелства, постоянно внушавана вина, и чувство за безсилие. 

Вие можете ли да формулирате това, което все ни мъчи?

За съжаление в настоящето някогашните социалистически чудовища имат двойници на почти всички нива. И се усеща липсата на чисти хора. Живеем във феодален пост-социализъм с постоянно запушване на икономически и социални дупки. Хората около държавното кормило го въртят без идея накъде се движим с надежда, че след като сме в ЕС ще стигнем някъде, макар и последни. Отдавна е ясно, че трябва да излезем от омагьосания кръг, в който постоянно се мултиплицира една и съща отвратителна политическа върхушка 

Как изглежда моментната снимка на българското общество в края на 2019 г.?

Ако става дума за представителна фотография, и фотографа, и фотографираните ми приличат на хора с ментални проблеми. Веднъж е снимано шосе или магистрала. И почти веднага отгоре снимката се оплесква с цената на всеки  километър, некачествените материали, всекидневните катастрофи… После виждаш щастливи физиономия и възхваляващи нещо си плакати. И всичко опушено  от комините бълващи изгорели отпадъци, болести и смърт за децата, и за всички българи.

Или на авансцената са запечатани образите на блъскащи се с униформени костюмчета, които държат речи, искат думата и я отнемат на някого, кикотят се, лепят банкноти по челата на тези около тях, потупват се по раменете, подрусват патриотично задници и се поздравяват с поредната победа.

Паноптикум от просветващи и изчезващи в зимния студ образи. И добре, че освен тази фотография всяко семейство се снима с децата си, елхата и уморения от дългият път дядо. И чувала му с подаръци. 

Коментари

В Т's picture
В Т
ВТ

Палми Цончев вс. Дончо Ранчев (спаринК)

Една камина му измазах
Стана като слънце
После и в женичката му влязах
И отидох наповънци.

Сложи той трапеза
На средата - пуйка
Аз по малко меза
Остря свойта хуйка.

Той оттегля се подпийнал
Аз женичката развличам
Таз порядъчност килийна. .
Аз съм си ебати пича!!
В Т's picture
В Т
ВТ

Malleus Maleficarum

Кои са тия "те", дет блъскат с чука не става много ясно?! И изобщо - има ли някъде другаде такъв термин "масов човек" и каква е алтернативата му?

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какво мислите за извънредното положение, въведено заради коронавируса?