Президентът Румен радев започна днес анонсирания с подписването на указа за назначаване на Иван Гешев за главен прокурор дебат за мястото на държавното обвинение. Поиска обаче и тълкуване на предложените от Министерския съвет текстове за изменения в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) за т.нар. независим прокурор, който да разследва главния прокурор. Както и разговор за "ефективността на Висшия съдебен съвет" (ВСС). Наред с това държавният глава даде заявка, че ще настоява за разговор и за гражданските права - и в частност възможността всеки гражданин да сезира Конституционния съд при нарушени основни права от страна на публичната власт.

"Независимият" прокурор

Днес Радев разговаря с правния си съвет при закрити врата, а за утре е насрочена среща с представители на неправителствения сектор. Все още няма информация за хода на разговора с членовете на съвета. От прессекретариата на президентството разпространиха само встъпителната реч на държавния глава, в която той обръща внимание и на индивидуалната конституционна жалба - каквато възможност отсъства сега в основния закон.

"Тук очаквам да чуя вашето мнение по широк кръг от въпроси. Най-належащият е вашето мнение за предложения законопроект от Министерския съвет, доколко според вас той е целесъобразен, ефективен, има ли противоречия с Конституцията, ще може ли предложеният модел да работи рационално", посочва Радев, визирайки факта, че в основния закон е записано, че главният прокурор ръководи всички останали - респективно това би трябвало да важи и за този, който евентуално би го разследвал. 

Както Клуб Z писа, от правосъдното министерство, изготвило измененията в НПК се позовават на текст от становището на Венецианската комисия, според който "Конституцията трябва да се тълкува в светлината на общоприети принципи, един от тях е nemo judex in causa sua, никой не може да бъде съдия по неговия собствен случай". От Комисията посочват, че е възможно и въпросът да бъде уреден без промяна в Конституцията, но след питане до Конституционния съд.

Висшият съдебен съвет

От словото на Радев ставя ясно и че е настоял за "разширявне на дебата в по-широк обхват" - в посока ВСС и самият модел на съдебната власт:

"Това е структурата и ефективността на ВСС, самият модел на прокуратурата, самият модел на Съдебната власт. Защото, вие знаете по-добре от мен, от пет поправки в Конституцията четири са в Глава "Съдебна власт". За да се събираме пак днес, хубаво е да има един анализ, доколко ефективно с тези поправки днес функционира съдебната власт."

Както е известно, сега 11 души от състава на ВСС се избират от парламента, като от 2015-а насам тече дебат и за съдийските и прокурорските квоти в Съвета.

Граждански права

Следва още една тема, за която Радев вече публично говори - за пръв път при обръжението си към Народното събрание със старта на новия политически сезон - индивидуалната конституционна жалба.

"Искам да разширим този дебат, да включим тук и правата на гражданите – как можем да ги засилим, как можем да засилим тяхното участие, контрола върху управлението, върху обществените процеси, още в обръщението си към парламента споменах за евентуалното въвеждане на индивидуалната конституционна жалба в нашата Конституция", е посочил той пред правния си съвет.

На финала Радев посочва, че "върху българската Конституция не може да се посяга и не бива да се посяга произволно", но предвид факта, че именно с нея у нас са въведени демократичните принципи, е настъпило време да направим равносметка:

- Успя ли проектът, заложен в тази Конституция, да изгради демократична, правова и социална държава, така както е в нейния преамбюл?

- Има ли в Конституцията достатъчно защитни механизми срещу погазването на разделението на властите и срещу авторитарен произвол?

- Имаме ли системен проблем поради противоречив, неправилен прочит на Конституцията, който да води до остър дефицит на справедливост в нашето общество?

- И ако има такъв – какви са причините, имаме ли системен проблем?