Правителството официално ще поиска Конституционният съд да изтълкува противоречи ли идеята за "независим прокурор", който да разследва главния прокурор, на основния закон на страната. Това е едно от решенията на Министерския съвет от днес.

Става дума за чл. 126, алинея 2 от Конституцията. Текстът гласи:

"Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори."

Властта е формулирала следния въпрос:

„Общият надзор за законност и методическото ръководство, осъществявани от главния прокурор съгласно чл. 126, ал. 2 КРБ, включват ли случаите, когато прокурор извършва проверки, разследване и други процесуални действия по сигнали срещу главния прокурор, предвид общоприетия правен принцип „никой не може да съди себе си“ (nemo judex in causa sua), който е елемент на правовата държава?“

Според правителството искането за тълкуване е допустимо, защото нормата от основния закон "не дава ясен отговор на този въпрос, а това води до различни тълкувания и колебания, както в юридическите, така и в политическите среди". А конкретният повод темата да е актуална, е внесеният от кабинета проектозакон за промени в Наказателно-процесуалния кодекс. Той бе рекламиран като отговор, при това светкавичен, на препоръките на Венецианската комисия за създаване на работещ механизъм за разследване на главния прокурор. Проектът предвижда прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (от която главният прокурор е част с право на глас - б.р.) да избира въпросния "независим" обвинител, мандатът му да е 7 години и да не се отчита на главния прокурор, за разлика от всички останали. Предвиждат се и регулярни отчети пред Народното събрание. 

Проектозаконът бе приет на извънредно заседание на правителството в съботата, след като препоръките на Венецианската комисия бяха анонсирани в предшестващия я петък. И преди самият доклад с препоръки да бъде публикуван в цялост. 

В тях обаче се казва, че вариантът с "независимия прокурор", който да разследва главия, би трябвало да мине през промени в конституцията - именно заради текста на въпросния чл. 126, алинея 2 от нея. Говори се дори за сложния вариант за изменение на основния закон - не от обикновено, а от Велико народно събрание. Въпреки това, според мнението на Венецианската комисия, конституцията може да се тълкува като оставяне на пространство за някакъв ad hoc механизъм, приложим в тези редки и маргинални случаи, когато ще има нужда за привличане на главния прокурор или някой, тясно свързан с главния прокурор, под наказателна отговорност. Оттеглянето на тази категория дела от юрисдикцията на главния прокурор не нарушава същността на неговия конституционен мандат.

Накратко - идеята за независим прокурор може да бъде приложена на практика само ако Конституционният съд приеме, че монополът на прокуратурата, ръководена от главния прокурор, върху публичните обвинения не е абсолютен и могат да се направят някои изключения от това общо правило за предотвратяване на конфликт на интереси, без да се налагат изменения в конституцията.

Така в крайна сметка правителството първо обяви какво ще променя в НПК и този законопроект вече е на вниманието на Народното събрание. И чак след това реши да пита дали внесените вече изменения не заобикалят основния закон на страната. В резултат - проектът за ремонт на НПК ще отлежава, докато Конституционният съд се произнесе. По закон той няма срок, в който да направи това. 

А от днес главният прокурор на страната вече официално се казва Иван Гешев, а не Сотир Цацаров.