Какво му трябва на българското кино? Нищо повече от малко по-голям бюджет, свобода на интерпретациите и европейско самочувствие. Доказателството – новият филм на Виктор Чучков-син „18 процента сиво“.
Предпремиерната прожекция за медии днес приключи с овации. Не от любезност, а истински. „18 процента сиво“ се оказа качествен продукт, какъвто отдавна беше нужен на умореното ни сякаш българско кино.
Филмът е построен изцяло върху популярния роман от Захари Карабашлиев. Разликата е, че мястото на действието е Европа, а не Америка. Европейският Зак, предприел скиталческо търсене на себе си из държавите от Стария континент, е изключително органичен и цялостен образ. Руши Видинлиев е неузнаваем в тази роля. Плътно и дълбоко е и присъствието на Доля Гавански в ролята на неговата съпруга Стела. Като цяло кастингът е перфектен, характерни и добри европейски актьори влизат в образи, които са далеч от филмовите клишета.
Това е едно кинопътешествие в пространството и в душата, ритмично и визуално стегнато. Не е случайно, че филмът с предварителната подготовка, седемте снимачни седмици и постпродукционния етап е отнел на „Чучков брадърс“ цели 5 години.
По принцип киноадаптациите на книги, особено на съвременни, са сложна задача. А ако книгите са популярни колкото романа на Захари Карабашлиев, трудността става двойна. Затова филмът на Виктор Чучков, който едновременно следва структурата, но и си позволява творческа свобода, е сериозно постижение. Той внася допълнителни пластове във вече познатото произведение, без да го лишава от нищо.
Едно от най-съществените достойнства на „18 процента сиво“ е усещането за равнопоставеност между българските и европейските реалии. Зак е българин, който не се срамува да казва, че е такъв. Не го и изтъква, то просто е нещо обикновено в една обединена Европа. Българското в този филм не е екзотика, не е кръпка върху западното. Зад кадър тази равнопоставеност се изразява в богатото финансиране на продукцията от десетина държави, при това не само от ЕС.
Зак и Стела са първите истински европейци на българския киноекран. До тях достойно стои и Самуел Финци в ролята на брата на Зак, който живее в Германия. Роля, която му пасва идеално, защото е отражение на истинския му живот. Дори само това да беше, щеше да е достатъчно, за да ни накара да гледаме този филм. Но това е само един детайл.
Има много кино на екрана, истинско и добро, не маниерно и пресилено. Операторската работа на Ненад Бороевич е ненатрапчива и естествена, свързана органично с драматургичната цялост на филма. Музиката на Виктор Чучков-баща е дълбоката нишка на ритъма, който не се губи нито за миг.
Премиерата на „18% сиво“ за широката публика ще бъде през януари.
2020-а започва добре за българското кино.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни
