Кризата в Перник е предизвикана от политическа корупция, която трябва да бъде разследвана. Но е и добър повод да говорим за съвършеното размиване на отговорност по отношение на цялостната картина с язовирите в страната и грешните стъпки на държавата. 

Какво е статуквото с язовирите

Областни управители, редица министерства, множество агенции, дъравни предприятия и общини са едновременно отговорни/безотговорни към язовирите в страната. 

В България има близо 5300 язовира. Почти 90% от тях са собственост на българските общини. Това е поредното задължение, което е вменено от законодателя на българските общини, за което няма осигурен финансов ресурс. Проблемът с вменяването на отговорности на българските общини без осигуряване на финансови ресурси за изпълнението им, е точно толкова стар, колкото и демокрацията в България. На годишна база, дейностите, за които българските общини имат задължения, но нямат осигурен финансов ресурс, са на стойност 200 000 000 лв. (200 млн. лв.). 

Управленски е съвсем коректно водоемите да се стопанисват от българските общини поради редица причини, сред които най-основателната е, че по-близката до язовира власт познава най-добре неговата специфика и нужди. А и най-лесно може да осъществи контрол. Но общините нямат средства за това. Не се и предвиждат такива. Най-показателният пример е за нещо много дребно – от началото на 2016 г. собствениците на язовирите в страната са задължени да възложат поддръжката на съоръженията към водоема на хидроспециалист. Това днес никой не го спазва, защото няма ресурс за това. 

Въпросът днес е от къде могат да дойдат средства за тези дейности, които в годините неведнъж доказаха, че засягат пряко общественото здраве. Тези средства могат да бъдат осигурени през реформа на ДДФЛ, който е най-равномерно разпределения данък в страната. Процент от въпросния данък трябва да остава в българските общини, а не по волята на един човек да бъде раздаван чрез трансфери от Републиканския бюджет на приближени кметове за проекти, отново по волята на централната власт. Има огромна доза перверзия в това да вмениш отговорност за нещо на някого и да не му осигуриш възможност да изпълни задължението си. 

Как решава държавата проблема

В средата на 2019 г., Народното събрание призна гореизложения проблем, като даде напълно погрешно решение, чрез законодателни промени. Даде се възможност правото на собственост върху язовирите, които са публична общинска собственост, да бъде прехвърляно на държавата след решение на общински съвет и последващо сключване на договор между общината и областния управител. Централната власт, вместо да даде средства на общините да поддържат ефективно язовирите и да търсят отговорност от тях за това, реши да ги вземе на ръчно управление. 

Към момента няма изнесени публични данни колко такива язовири са прехвърлени за 5 месеца. Но колкото и да са – това не може да реши проблема. Причината е проста. Централната власт не може да осъществи грижа и контрол върху няколко хиляди съоръжения, при условие на липса на капацитет по места и сериозна фактическа отдалеченост от водоемите. 

Нещо повече – големите язовири се поддържат от постоянен екип и разполагат със сериозен технически ресурс за идентифициране на рискове и тяхното разрешаване. Така ѝ е лесно на държавата отдалече да си мисли, че може да управлява и множеството други общински язовири в страната. Но при общинските язовири ситуацията е друга. Кой язовир е голяма локва и кой реално важен за общественото здраве, държавата и до днес не знае. Имаме налице огромен брой кадастрални карти, в които има най-разнообразна информация за язовирите в страната. Експерти от сектора твърдят, че в до 80% от тях има грешки. 

В заключение, може да твърдим обосновано, че в желанието си централната власт да не осигури ресурс на българските общини, реши, че трябва тя да вземе управлението на язовирите, като даде възможност на общинските съвети да ги прехвърлят на държавата. Съвършено погрешна мярка. 

Решението е просто

Проблемът се решава чрез еднозначно вменяване на отговорност у кметовете за поддръжка на язовирите и осигуряване на финансов ресурс за това. Всякакви други решения, свързани с поредната централизация на някакъв процес, за да може еднолично да бъдат разпределяни пари, е напълно погрешен и няма да спре поредицата от кризи, на които ставаме свидетели, свързани с лошото управление на водоемите у нас. 

И да, драмата отново се крие в управлението на парите и отказа на централната власт да децентрализира публичните финанси в страната.

-----

* Заглавието и подзаглавието са на редакцията. Авторът е юрист, адвокат и общински съветник в Пловдив, избран на последните местни избори. Текстът е публикуван и в блога му.