Европейската комисия днес за пореден път критикува България, че няма надежден енергиен регулатор. Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) "предизвиква загриженост за своята независимост, професионална стабилност и приемственост на управлението", се казва в доклад на Комисията за състоянието на енергийния пазар в ЕС.

Документът отбелязва, че ДКЕВР е сменила четирима председатели само през 2013 година.

"Подборът на председател на ДКЕВР трябва да се провежда по по-прозрачен начин възоснова на прозрачно определени професионални критерии и при спазване на общите принципи за конфликт на интереси", се казва още в доклада. 

Щатът на ДКЕВР (128 души) е по-голям отколкото на аналогичните органи в Белгия (64), Дания (50), Финландия (66), Унгария (122), Словакия (100) и Швеция (100), но бюджетът й от 1,86 млн. евро е значително по-малък от техните - съответно: 14,9 милиона, 5,56 милиона, 6,3 милиона, 12,7 милиона, 2,95 милиона и 11 милиона евро. ДКЕВР има почти толкова служители, колкото френския регулатор (130), но значително по-малко отколкото регулаторите на повечето големи страни като Германия, Великобритания, Испания, Полша, Румъния.

Докладът посочва, че България има свръхпроизводство на електроенергия и изнася над 20 на сто от нетното си производство и че Българският енергиен холдинг и дъщерната му Национална електрическа компания господстват на вътрешния пазар. Той препоръчва повече усилия за създаване на енергийна борса с оглед привличане на независими производители и търговци.

"Съществуващата квотна система за централите в регулирания сегмент на пазара постепенно трябва да се премахне и сегашният модел на едниствен купувач също трябва да бъде отстранен", пише Комисията.  

Наред с това България трябва постепенно да се освободи от регулираните цени на тока за домакинствата и за малкия и средния бизнес свързани с мрежите за ниско напрежение и да отвори пазара на дребно за конкуренция.

 Що се отнася до газовия пазар, Брюксел отбелязва, че остава открит проблемът за адекватна свързаност между транзитните газопроводи и вътрешната мрежа и за закъснялото изграждане на двупосочни връзки със съседните страни. Сертификацията на независими оператори на газопреносните системи също не е завършена. 

"Постепенното закриване на конгломерата Български енергиен холдинг и отделяне от собствеността му на операторите на преносните системи ще помогне съществено за намаляванена господството на съществуващата компания и да се въведе повече конкуренция на на българските пазари на електричество и газ", посочва още докладът.

Той отбелязва, че България продължава да е последна в ЕС по редица показатели свързани с потребителите като: сравнимост на доставчиците, доверие в тях, общо удовлетворение на потребителите, избор и смяна на доставчици и проблеми с тях.

 Това е първият доклад на Комисията, който хвърля светлина върху субсидиите за енергетиката в ЕС. През 2012 година публичната намеса в сектора (без преноса) е между 120 и 140 милиарда евро общо за съюза. Най-много тя е била за възобновяемите енергийни източници, следвани от въглищата, ядрената енергия и газа. 

Изчисленията обаче не включват безплатно разпределяните разрешителни за въглеродни емисии за електроцентралите и данъчните облекчения за потребителите на енергия, посочва Комисията. Тя подчертава, че предстоящото включване на тези фактори ще елиминира разликата между възобновяемите и другите източници. Не са включени и значителните субсидии, които са получавали в миналото производствата на енергия от въглища и от ядрени централи.