Article_top

Трябва ли частните болници да правят обществени поръчки за лекарства, които се покриват от НЗОК? И как може да се получи внушителната разлика от около седем пъти в цената на едно и също лекарство, което Касата трябва да изплати на частна и на държавна болница. Този пример даде в интервю пред "Дарик" управителят на НЗОК д-р Дечо Дечев без да назовава конкретни имена.

„Извадиха частните болници от задължителните обществени поръчки, които се провеждат, когато се харчи обществен ресурс. Това доведе до огромни девиации. Примерно - едно и също конкретно лекарство на един и същи производител, когато се отчита от държавна и общинска болница, се заплаща от касата на 150 лева, а когато се отчита от частна болница, го заплаща на 1050 лв. Разликата е 7 пъти“, каза Дечев в интервю, което предизвика множество коментари и последващи реакции.

Последва и декларация от Националното сдружение на частните болници, в което управителят на Касата беше обвинен в изопачаване на истината.

.

Според д-р Цветан Диманов, представител на сдружението на частните болници има прости правила - едно лекарство трябва да фигурира в позитивния списък, цената се формира като трябва да е по-ниска от тази на медикамента в 10 европейски държави.  

"Да падне 7 пъти цената ми се струва невъзможно. При условие, че са спазени всички изисквания на наредбата. Нито знаем за кое лекарство става дума, нито за коя болница", каза той в разговор по темата в бТВ.

"НЗОК заплаща на болниците само лекарствата на онкоболните, както и за малко фактори на кръвосъсирване и малко лечение на вирусните хепатити. Т. е. става дума за онкологични болници. Частните онкологични болници са десетина, т. е. става дума за около 10 на сто от всички частни болници. Не е коректно", добави той.

Според бившия здравен министър от кабинета "Орешарски"  д-р Таня Андреева подобна разлика в цената е напълно възможна да се получи.

"Доверявам се на това, което д-р Дечев изнесе, познавайки го, едва ли ще спекулира", добави тя.

Андреева обясни, че държавните и общинските болници трябва да проведат обществени поръчки, докато това задължение е отпаднало за частните лечебни заведения. А при провеждането на обществената поръчка цената обикновено падат, сподели тя опита си като директор на болница. 

"Защо е направена тази поправка, според която частните болници не трябва да обявяват процедури за обществени поръчки, на това трябва да отговорят вносителите на тази поправка. Това е въпрос на политика", смята още Андреева. 

В подкрепа на тезата на Андреева се включи и Димитър Петков, бивш подуправител на НЗОК. Той уточни, че в изказването си Дечев не е говорил за нарушение на закона или престъпление.

"Това е парадоксът - всичко е законно, този продукт е регистриран по реда на Наредбата с външно и вътрешно рефериране. Д-р Дечев поставя въпроса кой е допуснал това нещо. Аз съм съгласен например, че частните болници няма нужда да правят обществени поръчки за консумативи, даже антибиотици, но когато става дума за онколекарства, където Касата плаща и влиза директен обществен ресурс, би трябвало да те да правят процедура за обществена поръчка, за да не стига да тази ситуация", смята Петков.

"Изпълняваме европейска директива, в която ясно е казано, че частните болници не трябва да правят обществени поръчки. Не е местна инициатива, лобистки закон, както беше казано, няма частник, който да си подзволи да купува скъпи консумативи, лекарства и т.н.", намеси се представителят на частните болници.

В случаите, в които НЗОК изплаща лекарства, става дума за обществен ресурс и трябва да има друг тип контрол, напомниха другите двама участници.

Според Таня Андреева и министърът на здравеопазването Кирил Ананиев, и Жени Начева, зам.-министърът, която е и председател на Надзорния съвет на Касата, са финансисти и лесно могат да сметнат разликите в цените на едно и също лекарство.

"Не може тези цифри да не са стигнали до тях, невъзможно е, те гледат отчетите. Защо от 2016 г.. досега не са предприети мерки това да не се случи", попита Андреева.

Д-р Димитър Петров припомни, че на няколко пъти е било предлагано генерално решение – НЗОК да организира централизиран търг за онколекарствата и така да постигне най-добра цена за изделията. И Андреева, и Диманов се съгласиха, че това е най-добрият вариант, но през последните години не е имало движение по него – въпреки опитите за организиране на подобни процедури на равнище

"Д-р Дечев ясно каза, че Министерството на здравеопазването в лицето на зам.- министърката и председател на Надзорния съвет трябва да спре да се меси брутално в работата на Касата", обобщи накрая Димитър Петков.

 

Трябва ли частните болници да правят обществени поръчки за лекарства, които се покриват от НЗОК? И как може да се получи внушителната разлика от около седем пъти в цената на едно и също лекарство, което Касата трябва да изплати на частна и на държавна болница. Този пример даде в интервю пред "Дарик" управителят на НЗОК д-р Дечо Дечев без да назовава конкретни имена.

„Извадиха частните болници от задължителните обществени поръчки, които се провеждат, когато се харчи обществен ресурс. Това доведе до огромни девиации. Примерно - едно и също конкретно лекарство на един и същи производител, когато се отчита от държавна и общинска болница, се заплаща от касата на 150 лева, а когато се отчита от частна болница, го заплаща на 1050 лв. Разликата е 7 пъти“, каза Дечев в интервю, което предизвика множество коментари и последващи реакции.

Последва и декларация от Националното сдружение на частните болници, в което управителят на Касата беше обвинен в изопачаване на истината.

.

Според д-р Цветан Диманов, представител на сдружението на частните болници има прости правила - едно лекарство трябва да фигурира в позитивния списък, цената се формира като трябва да е по-ниска от тази на медикамента в 10 европейски държави.  

"Да падне 7 пъти цената ми се струва невъзможно. При условие, че са спазени всички изисквания на наредбата. Нито знаем за кое лекарство става дума, нито за коя болница", каза той в разговор по темата в бТВ.

"НЗОК заплаща на болниците само лекарствата на онкоболните, както и за малко фактори на кръвосъсирване и малко лечение на вирусните хепатити. Т. е. става дума за онкологични болници. Частните онкологични болници са десетина, т. е. става дума за около 10 на сто от всички частни болници. Не е коректно", добави той.

Според бившия здравен министър от кабинета "Орешарски"  д-р Таня Андреева подобна разлика в цената е напълно възможна да се получи.

"Доверявам се на това, което д-р Дечев изнесе, познавайки го, едва ли ще спекулира", добави тя.

Андреева обясни, че държавните и общинските болници трябва да проведат обществени поръчки, докато това задължение е отпаднало за частните лечебни заведения. А при провеждането на обществената поръчка цената обикновено падат, сподели тя опита си като директор на болница. 

"Защо е направена тази поправка, според която частните болници не трябва да обявяват процедури за обществени поръчки, на това трябва да отговорят вносителите на тази поправка. Това е въпрос на политика", смята още Андреева. 

В подкрепа на тезата на Андреева се включи и Димитър Петков, бивш подуправител на НЗОК. Той уточни, че в изказването си Дечев не е говорил за нарушение на закона или престъпление.

"Това е парадоксът - всичко е законно, този продукт е регистриран по реда на Наредбата с външно и вътрешно рефериране. Д-р Дечев поставя въпроса кой е допуснал това нещо. Аз съм съгласен например, че частните болници няма нужда да правят обществени поръчки за консумативи, даже антибиотици, но когато става дума за онколекарства, където Касата плаща и влиза директен обществен ресурс, би трябвало да те да правят процедура за обществена поръчка, за да не стига да тази ситуация", смята Петков.

"Изпълняваме европейска директива, в която ясно е казано, че частните болници не трябва да правят обществени поръчки. Не е местна инициатива, лобистки закон, както беше казано, няма частник, който да си подзволи да купува скъпи консумативи, лекарства и т.н.", намеси се представителят на частните болници.

В случаите, в които НЗОК изплаща лекарства, става дума за обществен ресурс и трябва да има друг тип контрол, напомниха другите двама участници.

Според Таня Андреева и министърът на здравеопазването Кирил Ананиев, и Жени Начева, зам.-министърът, която е и председател на Надзорния съвет на Касата, са финансисти и лесно могат да сметнат разликите в цените на едно и също лекарство.

"Не може тези цифри да не са стигнали до тях, невъзможно е, те гледат отчетите. Защо от 2016 г.. досега не са предприети мерки това да не се случи", попита Андреева.

Д-р Димитър Петров припомни, че на няколко пъти е било предлагано генерално решение – НЗОК да организира централизиран търг за онколекарствата и така да постигне най-добра цена за изделията. И Андреева, и Диманов се съгласиха, че това е най-добрият вариант, но през последните години не е имало движение по него – въпреки опитите за организиране на подобни процедури на равнище

"Д-р Дечев ясно каза, че Министерството на здравеопазването в лицето на зам.- министърката и председател на Надзорния съвет трябва да спре да се меси брутално в работата на Касата", обобщи накрая Димитър Петков.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Къде ще почивате на официалните празници през септември?